Песните в албума:
1. Crazy Horse2. Overlord
3. Parade Of The Dead
4. Darkest Days
5. Black Sunday
6. Southern Dissolution
7. Time Waits For No One
8. Godspeed Hell Bound
9. War Of Heaven
10. Shallow Grave
11. Chupacabra
12. Riders Of The Damned
13. January
Black Label Society
Order Of The Black
Година: 2010
Лейбъл: Roadrunner
Държава: САЩ
http://www.blacklabelsociety.com
Order Of The Black
Година: 2010
Лейбъл: Roadrunner
Държава: САЩ
http://www.blacklabelsociety.com
... и старецът с брадата се усмихва, навежда се и вади от чувала плюшено пони с розова грива, а ангелски хор пее нежна празнична песен... После превключваш от Disney Channel на SDMF вълна и онзи с брадата се ухилва, от чувала се подава очукан Marshall и една торба плътни рифове за теб. Защото като послушен фен слушаш цяла година. Слушаш. Black Label Society.
Брадатият премята китара през рамото, вкарва жака в усилвателя и... налага закона с черен етикет. Но го прокарва през парадния вход, с ритник, юмрук и кабината на тир, за по-сигурно че ще влезе. Рокенрол с подкови и високо октаново число в резервоара. Нали не очакваш прогресивни забежки или модерен метъл от Zakk Wylde? А, добре, че може и да те чуе. Order of the Black ври от всичко, което е Зак през годините – с Ози, соло или с BLS. Зад плътната канонада от корав китарен побой, рифовете на китариста така мощно връщат към първите му записи с Бащицата, че чак ти става благо. Сещаш ли се за игривите китари в Crazy Babies? Хайде сега се заслушай в струнната вихрушка в първия сингъл Parade of the Dead. Нали? Всъщност, зад мачкащите тежки китари и лудешкия ритъм на John DeServio и Will Hunt, има толкова много рифови и солиращи препратки към ранните години в кариерата на Зак, че парчетата са като оголен кабел през годините – адски наелектризиращи и те праскат през главата. Албумът е перфектната сплав между надъханото хлапе от No Rest For The Wicked и No More Tears и сериозният копелдак с черните дрехи, мускулите и брадата. Сякаш Зак е намерил онова вдъхновение, което го караше да се държи с китарата си едновременно като с любовница и приятел по запоите – с младежки хъс и напереност.
Order Of The Black стоварва напомпан товар от типичните BLS рифови крошета, тактично примесени с мъжкарски балади с пиано, в които знаем, Зак го бива много. И всичко това поднесено с чувство за хумор, хамалска сила и страхотни китари. Overlord e абсолютният химн на господството на рифа. Подготвен или не, докато я слушаш правиш само едно – куфееш колкото вратът ти държи. Директен спомен към ударния Mafia от 2005, но с няколко тона по-тежко. Darkest Days е от онези балади, в чиято прегръдка можеш да положиш уморена глава, а Godspeed Hellbound е картечна вишка с адреналинно напращял главорез зад спусъка, която сее пантераджийски откоси и оставя щастливо разпиляни трупове. Така повелява Етикетът.
Брадатият премята китара през рамото, вкарва жака в усилвателя и... налага закона с черен етикет. Но го прокарва през парадния вход, с ритник, юмрук и кабината на тир, за по-сигурно че ще влезе. Рокенрол с подкови и високо октаново число в резервоара. Нали не очакваш прогресивни забежки или модерен метъл от Zakk Wylde? А, добре, че може и да те чуе. Order of the Black ври от всичко, което е Зак през годините – с Ози, соло или с BLS. Зад плътната канонада от корав китарен побой, рифовете на китариста така мощно връщат към първите му записи с Бащицата, че чак ти става благо. Сещаш ли се за игривите китари в Crazy Babies? Хайде сега се заслушай в струнната вихрушка в първия сингъл Parade of the Dead. Нали? Всъщност, зад мачкащите тежки китари и лудешкия ритъм на John DeServio и Will Hunt, има толкова много рифови и солиращи препратки към ранните години в кариерата на Зак, че парчетата са като оголен кабел през годините – адски наелектризиращи и те праскат през главата. Албумът е перфектната сплав между надъханото хлапе от No Rest For The Wicked и No More Tears и сериозният копелдак с черните дрехи, мускулите и брадата. Сякаш Зак е намерил онова вдъхновение, което го караше да се държи с китарата си едновременно като с любовница и приятел по запоите – с младежки хъс и напереност.
Order Of The Black стоварва напомпан товар от типичните BLS рифови крошета, тактично примесени с мъжкарски балади с пиано, в които знаем, Зак го бива много. И всичко това поднесено с чувство за хумор, хамалска сила и страхотни китари. Overlord e абсолютният химн на господството на рифа. Подготвен или не, докато я слушаш правиш само едно – куфееш колкото вратът ти държи. Директен спомен към ударния Mafia от 2005, но с няколко тона по-тежко. Darkest Days е от онези балади, в чиято прегръдка можеш да положиш уморена глава, а Godspeed Hellbound е картечна вишка с адреналинно напращял главорез зад спусъка, която сее пантераджийски откоси и оставя щастливо разпиляни трупове. Така повелява Етикетът.
Напомня на: Pantera, Ozzy Osbourne
Оценка: 
коментари [0]
Коментари по албума 598 2
Включване / Регистрация