Песните в албума:

1. Light of he Sun
2. Crusader
3. The Time is now
4. Horizon
5. 9th Life
6. Omega
7. Collapsing Stars
8. Pinata
9. Drone Station
10. Love it or Leave it
11. Rift
12. Sweet Kaos
13. High Time
14. Grand Design
15. Fangasm
16. Minds Eye
Riotgod
Riotgod
Година: 2010
Лейбъл: Metalville Records
Държава: САЩ
http://www.riotgod.com
През 2006 Monster Magnet са на турне и по Пътя басистът Jim Baglino и барабанистът Bob Pantella намират достатъчно време да понапишат музика, доста по-различна от триповете на основната им банда. Бързо се свързват с Garrett Sweeny, китарист на Psycho Daisy, а малко по-късно чуват и гласът на Mark Sunshine (яката фамилия, а?) и решават, че той е човека. Името Riotgod затваря щрихите около създаването на проекта и е време за студио. Парчетата в Riotgod са записвани през 2007 и 2008, като дискът е издаден още тогава със средства на бандата. А през март тази година Riotgod кацат под крилото на Metalville Records и дебютът е преиздаден през август, с включени няколко допълнителни парчета.

Такива подробности в ревю за албум са излишни и рядко се впускам в обяснения, но групата не е случаен проект и не е лошо да сме наясно кого слушаме, нали? А песните са отделен случай. Със самото пускане на диска става ясно, че няма да слушаме Monster Magnet rip-off. Далеч по-директно хард-рок звучене, в духа на 70-те и вдъхновените от онези времена съвременни банди ни посреща в отварящата Light of the Sun. Здрасти, Sunshine! Mark е като близък гласов роднина на Chris Cornell. С плътни и чисти вокали основно в горната половина на гласовия диапазон, певецът доближава звученето на групата до ранните Soundgarden и Audioslave.

Парчетата са предимно забързани и ритмични, които без да ангажират особено вниманието, лесно влизат с приятно време и хубаво настроение. Личи си, че бандата е писала и записвала за лично удоволствие, без да търси виртуозност или кой знае каква идентичност. Не са много песните, които се открояват и би запомнил и при трето слушане, но пък в случаите, в които се намират такива, имаме доволно здрави попадения. Шеметната въртележка на първата песен, твърдата 9th Life или баладично-разпиляната Rift са силни рок парчета, а епичният спейс рок взрив Sweet Kaos е сериозно изпитание за здравината на чер(еп)ната кутия, която пази мозъка от избухване. Бавна, тежка, с убийствени китарни двугласия, преплетени в края преди акустичния финал и заемащите простора вокали на Sunshine, тя е сред главните виновници албумът да се откъсне от определението “просто приятен рокенрол запис”. Но не и прекалено далеч.
Напомня на: Audioslave, Soundgarden, Spiritual Beggars
Оценка: 123
коментари [0] 
 
 
© 2003 Booze Project :: По-добре да си здрав и богат, отколкото беден и болен.
Батето