Песните в албума:
1.Alone2.Prepare Yourself
3.Collapse Into Despair
4.Defining Happiness
5.Uncontrolled
6.Condemed
7.Eve of Salvation
8.The Stain
9.Suffer
Едва ли са много хората, слушали или дори чували името Confessor. За това - малко история.
Създадени са през 1986 от трима приятели - Scott Jeffreys, Brian Shoaf и Carry Rowells. Те не искат да следват модните течения в метъла, и създават свой собствен неповоторим стил и звучене. Благодарение на трите издадени демота, те набират локална популярност и имат участия в компилациите Metal Massacre X и Vile Vibes съответно на Metal Blade и Peaceville.
През 91 подписват с Earache и само няколок месеца по късно на бял свят се появява първият им и последен албум - настоящето ревю. Албумът няма абсолютно никакъв успех, тъй като е адски новаторски. Знаем, че гениите никога не са оценени в тяхната епоха...
Стига толкова история. Накратно: Confessor ни предлагат един техничен средно темпов траш, американска школа. В него няма типичната ярост на повечето траш групи. Вместо това, тя е заместена от чувството за обреченост и някаква странна тъга. Музиката едва ли ще допадне на по консервативните. Разчупени пасажи, измъчени писъци и много чернота и негативизъм. Трудносмилаема, не влиза веднага за разлика от праволинейния траш. Вокалите са доста нетипични. Звучат напрегнато, не са дрезгави или съвсем пискливи. Текстовете се въртят около падението на човека и самотата. Много прецизно изсвирени китарни партии. Атмосферата може да се сравни единствено и само с тази на дум метъла.
Наистина жалко, че групата е толкова неизвестна. Ако ги намерите - задължително ги чуйте. Един невероятно новаторски и експериментален албум, който ще допадне на най-разкрепостените слушатели.
Създадени са през 1986 от трима приятели - Scott Jeffreys, Brian Shoaf и Carry Rowells. Те не искат да следват модните течения в метъла, и създават свой собствен неповоторим стил и звучене. Благодарение на трите издадени демота, те набират локална популярност и имат участия в компилациите Metal Massacre X и Vile Vibes съответно на Metal Blade и Peaceville.
През 91 подписват с Earache и само няколок месеца по късно на бял свят се появява първият им и последен албум - настоящето ревю. Албумът няма абсолютно никакъв успех, тъй като е адски новаторски. Знаем, че гениите никога не са оценени в тяхната епоха...
Стига толкова история. Накратно: Confessor ни предлагат един техничен средно темпов траш, американска школа. В него няма типичната ярост на повечето траш групи. Вместо това, тя е заместена от чувството за обреченост и някаква странна тъга. Музиката едва ли ще допадне на по консервативните. Разчупени пасажи, измъчени писъци и много чернота и негативизъм. Трудносмилаема, не влиза веднага за разлика от праволинейния траш. Вокалите са доста нетипични. Звучат напрегнато, не са дрезгави или съвсем пискливи. Текстовете се въртят около падението на човека и самотата. Много прецизно изсвирени китарни партии. Атмосферата може да се сравни единствено и само с тази на дум метъла.
Наистина жалко, че групата е толкова неизвестна. Ако ги намерите - задължително ги чуйте. Един невероятно новаторски и експериментален албум, който ще допадне на най-разкрепостените слушатели.
Напомня на: Confessor
Оценка:
коментари [0]
Коментари по албума 59 2
Включване / Регистрация