Песните в албума:

01. Angel Dance
02. House Of Cards
03. Central Two-O-Nine
04. Silver Rider
05. You Can't Buy My Love
06. Falling In Love Again
07. The Only Sound That Matters
08. Monkey
09. Cindy, I'll Marry You Someday
10. Harm's Swift Way
11. Satan Your Kingdom Must Come Down
12. Even This Shall Pass Away
Robert Plant
Band of Joy
Година: 2010
Лейбъл: Decca Records
Държава: Великобритания
http://www.robertplant.com
Най-лесният начин да объркаш някой творец за голям е мерейки спрямо амбициите и мащаба на изкуството му. Често зад пищни феерии се крият мижави напъни, а в много случаи в скромното и простото кротко дремят бисери, по-чисти от полираните скъпоценности на „звездите”. Тогава се разбира кой е голям, стига да имаш очи да видиш и уши да чуеш. И сърце в гърдите.

Robert Plant няма нужда да прави каквото „трябва”, стига му това, което иска. А това, което той иска, е това, което е във вярната тоналност и приказна посока. Неговата посока. Посоката, която поема още с фолклорните решения зад масивите, скрити в плочите на Led Zeppelin. Посоката, доразвита в шедьовъра от 1994 с бившия му колега Jimmy Page. Посоката, към която русият певец полетя още веднъж шеметно, прехвърлил петдесетте, когато се събра с хора, работили с Portishead, Men from Mars и Massive Attack, за да се впусне още веднъж в гонене на световното музикално наследство, без да се интересува от граници и стилове.

В (и с) Band of Joy Plant предлага шепа пъстри кавъри на песни, вдъхновили го в годините, когато е попивал влияния. Сред тях звънтят фолк и блус мелодии, забравени от индустрията, но останали в сърцето му. Има блуграс и кънтри (House of Cards), чикано рок забежки към Los Lobos (Angel Dance) и автентичен фолк-рок. Народен ритъм и дори госпел полъх (Satan Your Kingdom Must Come Down). Чудесна симбиоза между това, което Robert Plant направи с The Strange Sensation и албумът му с Alison Krauss. На пръв поглед странно откъсване от експлозивния блус-фолк-рок тътен на Боговете в посока пулса и солта на земята, потта на челото и леки мелодии, понесли само чистата радост от живота. Но в този ред на мисли, Sting какво направи преди години? Ако беше решил, можеше да превземе поп-сцената с Desert Rose, а той само я прелъсти и й обърна гръб незаинтересован, за да потърси своите сол и пръст в струните на лютнята и ренесанса или народни зимни приказки и песни. И той, и Robert Plant няма да покорят класациите с песните, които записват. И е повече от очевидно, че не искат. Те обичат живота и музиката, спокойствието на народните мелодии и простите ритми. И успяват да те вземат на разходка там, където няма време. Нали ви казах, най-големите са най-големи, когато са себе си.
Напомня на: Sting, Tim Buckley, Richard Thompson, Emmylou Harris
Оценка: 12345
коментари [0] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Всички сме подлеци, но едни го знаем, а други не го знаем.
Тодор Станкушев