Песните в албума:
01.Garden02. Dissapear
03. Karma
04. Edge
05. River
06. Lady
07. Towers
08. Fire
09. Time
Краката в морето, главата в космоса. Ушите в колоните, душата в Астероида, брат. Половин година слушам този албум и половин година не мога да си намеря думите, за да го разкажа така, както ме удря, гали и въздейства. Съжалявам за клишето и все пак, Asteroid II е от най-силните рок записи изобщо. Без майтап.
Бавно, славно, с изтръгнат през душицата бас, Garden влиза за добър ден и остава до живот. Asteroid, ако им следиш развитието, ще чуеш, че винаги се водят според мелодиите на баса. Но от твърдия гаражен дуум в демото, през психеделичните блус хипарии в ЕР-то, заряда на сплита и тежестта на дебюта, фъз-а в бас-китарата е изостанал и чуваме чистите струни и топлината на дървото на инструмента. Много мелодии на четирите струни водят нишката на втория албум на шведите, а китарите, вместо да се впиват режещо и тежко, смело хвърлят ясни и отчетливи щрихи и багри върху красивите песни. Усещането е все едно се губиш в планинска гора посред ярка нощ и се блъскаш в непознати, красиви звуци, които може и да обещават спасение, може и да са дълбоко дере. Май от теб зависи.
Заглавията са от по една дума – кратки и ясни, директни като самите песни. Преливащи една в друга, допълващи се, но не изгубени в психеделия или стоунърски трипове, а изчистени до рифове по баса и китарата и мелодии, честни сола и силни вокали. А вокалите! Johannes и Robin се допълват страхотно зад микрофона, разделяйки и подавайки си текстовете, през чудесните парчета, докато новият барабанист Elvis подава основата за строежа на масива Asteroid II. Garden прелива в разлюляния ритъм на Disappear, в която тежестта е от самото чувство, което песента създава, все едно слушаш ранните Black Sabbath, но без рошавите рифове на Iommi, а изчистено, плавно, космическо и внушително. Все едно инструментите на тримата са проводник на енергия от природата, извора на Белоногата в шведска рок банда. Хладно красиви, космично далечни. И продължават. Отнесената в началните акорди Karma избухва като супернова в откровението на Johannes:
So I die with a smile upon my face
And kiss the world goodbye,
Разкошни текстове допълват цялата картина във втория албум на Asteroid. Абсолютът на чистия полет и изпято вдъхновение, с плътен, затрогващ пулс и обезсилващи мелодии. И този бас, вплетен дълбоко във вените на песните, влизащ в аритмия и причиняващ земетръси! Игрив в мелодията на Edge (отново прекрасни лирики), дълбок във водите на River, ритъмът на Asteroid носи спасение, извисява, докосва дълбоко и те хвърля обратно към пречистващата сила на безизходицата, когато Неволята си тръгва и оставаш сам в калта на битието – сам, но осъзнал силата си именно в самотата. Тежестта на Lady стряска в задъхания ритъм, сякаш изпълзял някъде от архивите на Black Sabbath от началото на седемдесетте, за да прелее в извисяващата хладна чистота на Towers, възпяваща началото и края, заредена от силата и девствеността на недокоснати от човешко присъствие гори, студена, истинска и бистра като внезапен планински вятър. А когато албумът свърши, насоченият надясно триъгълник на плейъра е единственото решение. Some stories begin as they come to an end.
Бавно, славно, с изтръгнат през душицата бас, Garden влиза за добър ден и остава до живот. Asteroid, ако им следиш развитието, ще чуеш, че винаги се водят според мелодиите на баса. Но от твърдия гаражен дуум в демото, през психеделичните блус хипарии в ЕР-то, заряда на сплита и тежестта на дебюта, фъз-а в бас-китарата е изостанал и чуваме чистите струни и топлината на дървото на инструмента. Много мелодии на четирите струни водят нишката на втория албум на шведите, а китарите, вместо да се впиват режещо и тежко, смело хвърлят ясни и отчетливи щрихи и багри върху красивите песни. Усещането е все едно се губиш в планинска гора посред ярка нощ и се блъскаш в непознати, красиви звуци, които може и да обещават спасение, може и да са дълбоко дере. Май от теб зависи.
Заглавията са от по една дума – кратки и ясни, директни като самите песни. Преливащи една в друга, допълващи се, но не изгубени в психеделия или стоунърски трипове, а изчистени до рифове по баса и китарата и мелодии, честни сола и силни вокали. А вокалите! Johannes и Robin се допълват страхотно зад микрофона, разделяйки и подавайки си текстовете, през чудесните парчета, докато новият барабанист Elvis подава основата за строежа на масива Asteroid II. Garden прелива в разлюляния ритъм на Disappear, в която тежестта е от самото чувство, което песента създава, все едно слушаш ранните Black Sabbath, но без рошавите рифове на Iommi, а изчистено, плавно, космическо и внушително. Все едно инструментите на тримата са проводник на енергия от природата, извора на Белоногата в шведска рок банда. Хладно красиви, космично далечни. И продължават. Отнесената в началните акорди Karma избухва като супернова в откровението на Johannes:
So I die with a smile upon my face
And kiss the world goodbye,
Разкошни текстове допълват цялата картина във втория албум на Asteroid. Абсолютът на чистия полет и изпято вдъхновение, с плътен, затрогващ пулс и обезсилващи мелодии. И този бас, вплетен дълбоко във вените на песните, влизащ в аритмия и причиняващ земетръси! Игрив в мелодията на Edge (отново прекрасни лирики), дълбок във водите на River, ритъмът на Asteroid носи спасение, извисява, докосва дълбоко и те хвърля обратно към пречистващата сила на безизходицата, когато Неволята си тръгва и оставаш сам в калта на битието – сам, но осъзнал силата си именно в самотата. Тежестта на Lady стряска в задъхания ритъм, сякаш изпълзял някъде от архивите на Black Sabbath от началото на седемдесетте, за да прелее в извисяващата хладна чистота на Towers, възпяваща началото и края, заредена от силата и девствеността на недокоснати от човешко присъствие гори, студена, истинска и бистра като внезапен планински вятър. А когато албумът свърши, насоченият надясно триъгълник на плейъра е единственото решение. Some stories begin as they come to an end.
Напомня на: Black Sabbath, Asteroid
Оценка: 
коментари [0]
Коментари по албума 582 2
Включване / Регистрация