Песните в албума:
1. Big News I2. Big News II
3. Rock N' Roll Outlaw
4. Texan Book Of The Dead
5. Escape From The Prison Planet
6. Spacegrass
7. I Have The Body Of John Wilkes Booth
8. Tight Like That
9. Animal Farm
10. Droid
11. The House That Peterbilt
12. 7 Jam
13. Tim Sult Vs. The Greys
„Dodge Swinger 1973 Galaxie 500, All the way stars' green, gotta go”, нарежда блърнатият бавен и плътен глас на Neil като в началото на стар футуристичен филм с център на действие след поне 500 години. Само че това не е фантастика, не са галактики, а мощни американски автомобили, набрали скорост по космическата магистрала на спейс рока, годината е 1995, а пасажерът, драги, си ти и всеки друг, осмелил се да се качи на возилото на Clutch. Защото, ако още тогава си опитал мощта на двигателя на четиримата от Мериленд, вероятността да те държи вече 15 години бие към стотака в процентите.
Голяма новина. В две части. В два стила. Извън време и пространство. Ама този път наистина. Толкова неподлежащ на мода, на стилово описание и на команди е албумът, че се чудиш да скачаш ли или да танцуваш. Можеш ли да хванеш метеорит и да му сложиш табелка? Едноименният Clutch може да те накара от бичене на корав метъл (което по онова време изключва мелодии и мазни вокални лигни, а e прах, жици и избити зъби) да обърнеш ухо към южняшкия рокенрол и трансгалактически трипове или от лепкавите кални ритми да скочиш обратно към здравите метални крошета. С единия крак в блуса и психеделията, а с другия в метъла и хардкора дори, Clutch си вее макарите по средата и раздава шамари с хуй наляво-надясно, оплождайки и двете течения на рока.
Ритъмът се отмерва с бас и вокали, защото Neil пее и ръмжи, нареждайки вокални партии с пулса на сърцето, а от гласа му ти се танцува и скача едновременно, бърка ти мозъка и стимулира растежа на косми в ушите. Хваща, води и натиска верните ръчки и лостове. Истински Rock’n’Roll Outlaw.
Тук има всичко, което ти трябва. Има космически полет, има друсан спейс рок, има хардкор агресия, има метълски рифажи, обаче с меките тонове на Гибсъна на Tim, които шляпат из калта на блуса и хвърлят пръски до сърцето, през ушите. В единия момент яздиш Форд Галакси, бягайки от Prison Planet, в следващия крещиш в лицето на живота „уу-иии-уу-а-ха”, свил пестници, пръскайки слюнки от ярост. Възторга пред огнената опашка на Spacegrass бързо преминава в челен удар, когато кометата ти се стовари в главата с ритника на Animal Farm и ти обърне захапката в посока към задника.
Clutch са най-голямата рокенрол група, без да се напъват, без да се изсилват, само като правят това, за което крачат на тая планета – рок. А вторият им албум измести центъра на света и от 15 години насам го върти в паралелна реалност. Която май е няколко идеи и шепи кал по-истинска. Показаха, че когато слушаш когото трябва, тоест себе си, бягаш от клишета, а стиловите граници са удобни одежди за преса и фен-маса. „Planets align, a king is born.” И не, не ги питайте „ама как така?” Отговорът е в албума, зареден на плейъра. „Woke up this morning, put on my Sunday shoes. Don't ask me why, it's just the nature of my groove.” Rapture. Rock!
Голяма новина. В две части. В два стила. Извън време и пространство. Ама този път наистина. Толкова неподлежащ на мода, на стилово описание и на команди е албумът, че се чудиш да скачаш ли или да танцуваш. Можеш ли да хванеш метеорит и да му сложиш табелка? Едноименният Clutch може да те накара от бичене на корав метъл (което по онова време изключва мелодии и мазни вокални лигни, а e прах, жици и избити зъби) да обърнеш ухо към южняшкия рокенрол и трансгалактически трипове или от лепкавите кални ритми да скочиш обратно към здравите метални крошета. С единия крак в блуса и психеделията, а с другия в метъла и хардкора дори, Clutch си вее макарите по средата и раздава шамари с хуй наляво-надясно, оплождайки и двете течения на рока.
Ритъмът се отмерва с бас и вокали, защото Neil пее и ръмжи, нареждайки вокални партии с пулса на сърцето, а от гласа му ти се танцува и скача едновременно, бърка ти мозъка и стимулира растежа на косми в ушите. Хваща, води и натиска верните ръчки и лостове. Истински Rock’n’Roll Outlaw.
Тук има всичко, което ти трябва. Има космически полет, има друсан спейс рок, има хардкор агресия, има метълски рифажи, обаче с меките тонове на Гибсъна на Tim, които шляпат из калта на блуса и хвърлят пръски до сърцето, през ушите. В единия момент яздиш Форд Галакси, бягайки от Prison Planet, в следващия крещиш в лицето на живота „уу-иии-уу-а-ха”, свил пестници, пръскайки слюнки от ярост. Възторга пред огнената опашка на Spacegrass бързо преминава в челен удар, когато кометата ти се стовари в главата с ритника на Animal Farm и ти обърне захапката в посока към задника.
Clutch са най-голямата рокенрол група, без да се напъват, без да се изсилват, само като правят това, за което крачат на тая планета – рок. А вторият им албум измести центъра на света и от 15 години насам го върти в паралелна реалност. Която май е няколко идеи и шепи кал по-истинска. Показаха, че когато слушаш когото трябва, тоест себе си, бягаш от клишета, а стиловите граници са удобни одежди за преса и фен-маса. „Planets align, a king is born.” И не, не ги питайте „ама как така?” Отговорът е в албума, зареден на плейъра. „Woke up this morning, put on my Sunday shoes. Don't ask me why, it's just the nature of my groove.” Rapture. Rock!
Напомня на: Monster Magnet, Black Flag и (най-вече) Clutch
Оценка: 
коментари [4]
Коментари по албума 578 2
Включване / Регистрация