Песните в албума:

1. Irreversible
2. Ocean
3. Ouroboros
4. The Life of The Yellow Leaf
5. 7
6. The Cube
7. Labyrinth of Present
8. Odyssey

Smallman
Labyrinth Of Present
Година: 2010
Лейбъл: self release
Държава: България
http://www.myspace.com/smallmanband

Когато тежките китарни мелодии изпълнят стаята, извиращи от колоните на стерео системата, когато бавният и плътен ритъм те хване за гърлото, а ефирно-далечните напеви за космическото начало изтъкат последната нишка в цялата сила на интрото, тогава настръхнал осъзнаваш, че отварящата песен от втория албум на Smallman не напразно носи името Irreversible. Позволиш ли си да пуснеш веднъж диска, удоволствието от смазващия експресивен метъл на групата е съпроводено с почти истеричен патос и влюбването е необратимо.

Осем парчета са записали четиримата за Labyrinth of Present. Сами. Или не точно. Защо ли? Албумът е сила, космос, природа, страх, начало, теб, мен, единство и кръв. Кръвта лежи в основата на двете музикални импресии The Life of the Yellow Leaf и Odyssey. Кръвта като връзка. Общата кръв, течаща във вените на Цветан и Веселин, кръвната нишка в живота на двама изключителни творци, познали общи аспекти на изкуството, открили себе си в музиката, във визията, в природата. И в гайдата. Не, не мисли, че ще ти се размине пронизителния плач на този инструмент, който още при дебюта на Smallman ти каза „да, познаваме музиката и на другите, познаваме дълбочината в силата на звуковото изкуство, но знаем как да бъдем себе си.” Земните тонове на кавала се преплитат с глосолаличните вопли на Веско от Кайно Йесно Слонце и Исихия в космичен ембиънт сън, напомнящ толкова силно на последния му и за съжаление покоен музикален проект.

Прекрасно оформеният дизайн на албума е белег за творческото виждане на Цецо за визуалната страна в музиката. Красиви графики в топли цветове прегръщат историята на всяка от песните, представени като картички в дигипак изданието на Labyrinth of Present. Историите в лабиринта са лутане в духовното, завъртането в кръговрата на природата, живота – твоят, моят, нашият. Докато музиката прониква и изпълва, влиза агресивно у дома ти без да насилва – талазите обезсилващи мелоди, удрящи с кристална чистота, постигната в пловдивското Studio 42, тътнещият по туулски бас на Чефо, който клати основите на великолепните композиции, разчупеният ритъм на Дони, така надъхан зад барабаните, китарните изблици на Иван и нечовешки силният глас на Цветан, ту плачещ, ту виещ, извисяващ и всепроникващ. Четирима души, осем песни, един албум, с които българската сцена може и трябва да се гордее.

Напомня на: Tool, Кайно Йесно Слонце

Оценка: