Песните в албума:

01. Dreaming Wide Awake
02. War
03. Change
04. 15 Min Fame
05. Given And Denied
06. Rewind
07. Dying To Live
08. You're Still Here
09. Smoke And Mirrors
10. Heal My Wounds

Poets Of The Fall
Twilight Theater
Година: 2010
Лейбъл: Insomniac
Държава: Finland
http://www.poetsofthefall.com

Ето, че дойде време и за новата тава на финландските поети. С три силни албума зад гърба си, името им вече е утвърдено и въпросът вече не е дали ще се задържат на сцената, а в каква посока ще поемат. Последно ги чухме в Revolution Roulette, който се отличи с някои по-тежки рифове и мрачни теми. Тази забежка от характерния им мелодичен алтърнатив рок стил бе посрещната със смесени чувства от някои фенове, но като цяло беше успешна и доказа, че групата желае да се развива, а не да играе на сигурно и да разчита на „още от старото“. Новият албум Twilight Theater също поднася изненади, но същевременно запазва много от характерните черти на групата.

Откриващата песен Dreaming Wide Awake, първият сингъл към албума, наподобява мелодичността на Lift и Locking up the sun. Като типична откриваща песен, тя е бързичко парче с лесно запомнящ се припев. Разликата с подобно звучащи изпълнения от предишните албуми е, че тук тя не е основна и настроението, което създава, се обръща на 180 градуса с второто парче. War ни хвърля с главата надолу в новата посока на групата – дълбока и драматична, тя се отличава с оркестрални инструменти, внасящи епичност, сравнима с филмова музика.
Подобна инструментална конфигурация забелязваме в 15 Min Flame, която пречупва отдавна експлоатираната тема за влудяващия ефект на властта ( присъстваща в More, Revolution Roulette, Psychosis) през призмата на новия звук в албума.

Другата сериозна новост е различният подход към баладите, които силно преобладават в Twilight Theater. В минали албуми те се базираха на сравнително семпли мотиви на акустична китара и бяха много близо до стандартите на жанра, макар че съдържаха това „нещо повече“, което прави поетите поети. А именно – една искрена и интимна атмосфера с топлия глас на Marco и красивите текстове, които носят семпли и ясни послания. Разликата с обикновения алтърнатив? Поетите го правят по по-изтънчен и красив начин. Новите балади експериментират с фолк/ирландски мотиви (Change), интелигентни хармонии, особено отличаващи се в You're Still Here, изключително интелигентна композиция в която дори се долавят леки средновековни фолк нотки. Дори Rewind, която наподобява много минали балади (Roses в отварящия риф, Shallow/King of Fools в припева) сякаш продължава и разширява музикалните идеи вместо да ги повтаря напълно. Given and Denied е пиано балада, която се явява централното парче на албума и като пета позиция, и като тематика, тъй като споменава Twilight Theater. Тя потвърждава идеята, че пианото и синтезаторът на Captain играят роля много по-близка по важност до китарата на Ollie от преди. Не е случайност, че тя и War са едни от най-силно открояващите се песни в албума. Финалната песен Heal My Wounds също е водена от пианото по познатата ни традиция, но е по-динамична от обикновено поради доброто китарно соло и силния припев.

Единствената почивка от баладите се явява чак на седмо място в лицето на Dying to Live, жизнерадостна песен, наподобяваща енергичността на Overboard. Тя е от малкото истински неангажиращи парчета, което по принцип би значело, че албумът е труден за слушане от първите няколко пъти. Само че е точно обратното – от всички техни албуми, този ми влезе най-бързо под кожата. Дали е защото съм свикнал със стила? Трудно е да се каже, особено с гореспоменатите нововъведения в музицирането. Голямото очакване? Не, така посрещам всички албуми. Единственото ми обяснение е, че албумът просто е толкова добър, че се разбира на момента. Повече инструменти, по-богат звук, по-изтънчено музициране и всичко това наравно с всички други неща, които харесвам в тази група на общо основание. Няма как да не кажа, че поетите успяха да ме изненадат много приятно, дори по-приятно от преди. Нека така да бъде и занапред!

Напомня на: мелодичен алтърнатив

Оценка: