Песните в албума:
1. Beat The Devil's Tattoo2. Conscience Killer
3. Bad Blood
4. War Machine
5. Sweet Feeling
6. Evol
7. Mama Taught Me Better
8. River Styx
9. The Toll
10. Aya
11. Shadow's Keeper
12. Long Way Down
13. Half-State
Black Rebel Motorcycle Club
Beat The Devil's Tattoo
Година: 2010
Лейбъл: Abstract Dragon
Държава: САЩ
http://www.blackrebelmotorcycleclub.com/
Beat The Devil's Tattoo
Година: 2010
Лейбъл: Abstract Dragon
Държава: САЩ
http://www.blackrebelmotorcycleclub.com/
Когато една банда и първият й албум имат едни и същи имена, това обикновено е признак за идването на нещо, ако не голямо, то поне забележително. За справка – Queen, Led Zeppelin и Black Sabbath. След като въпросният дебют се окаже „потенциален еквивалент на хероинов трип” по думите на един от верните им фенове, остава само да чакаме. Обикновено дочакваме хубавини от тях. Изпод етикета indie rock изпълзяват топли мелодии, по-плътни заради хармониката тук-таме, лежерни китарести моменти и спойка от сериозност в текстовете и айляшки непукизъм. И така от 2001 до 2010.
После по същия начин от първата до последната песен в Beat The Devil’s Tattoo. Не бих могла да посоча абсолютен фаворит освен едноименния сингъл – най-малкото BRMC са чаровни именно с това, че всяко от парчетата им носи свое звучене и идея и (като част от повечето добри албуми) предизвиква симпатии в различни моменти. Дали ще е енергията и деликатната ирония на Conscience Killer, Bad Blood, която подклажда откровени асоциации с Weight Of The World покрай зарибяващия припев, мащабността на War Machine, последвана от елегичното звучене на Sweet Feeling (а хубавите балади на инди групи са изящни и простички като диви цветя, особено в такова обкръжение). Може да се говори и за нежността в The Toll, хипнотизиращата Aya и лежерния завършващ епос Half-State.
Възможно е, но не е съвсем необходимо. Достатъчно е да обобщим – жизнен, качествен рок от двайсет и първи век, с очевидни препратки към славното минало и достатъчно самоувереност да върви по своята си, кривнала встрани пътечка.
п.п. А фактът, че третият им албум е кръстен Howl на поемата на Алън Гинзбърг, е поредният приятен гъдел.
После по същия начин от първата до последната песен в Beat The Devil’s Tattoo. Не бих могла да посоча абсолютен фаворит освен едноименния сингъл – най-малкото BRMC са чаровни именно с това, че всяко от парчетата им носи свое звучене и идея и (като част от повечето добри албуми) предизвиква симпатии в различни моменти. Дали ще е енергията и деликатната ирония на Conscience Killer, Bad Blood, която подклажда откровени асоциации с Weight Of The World покрай зарибяващия припев, мащабността на War Machine, последвана от елегичното звучене на Sweet Feeling (а хубавите балади на инди групи са изящни и простички като диви цветя, особено в такова обкръжение). Може да се говори и за нежността в The Toll, хипнотизиращата Aya и лежерния завършващ епос Half-State.
Възможно е, но не е съвсем необходимо. Достатъчно е да обобщим – жизнен, качествен рок от двайсет и първи век, с очевидни препратки към славното минало и достатъчно самоувереност да върви по своята си, кривнала встрани пътечка.
п.п. А фактът, че третият им албум е кръстен Howl на поемата на Алън Гинзбърг, е поредният приятен гъдел.
Напомня на: всичките им останали албуми, Kula Shaker
Оценка: 
коментари [4]
Коментари по албума 575 2
Включване / Регистрация