Песните в албума:
01. Bless Me02. Lately
03. The Brakes Are Gone
04. Razorlite
05. Propaganda Man
06. Frequency
07. Modern Day Miracle
08. Cosmic Baby
09. Things Don't Stop
10. More Propaganda
11. On The Other Side
Ray Wilson
Propaganda Man
Година: 2008
Лейбъл: Sandport Ltd.
Държава: Шотландия
http://www.raywilson.net
Propaganda Man
Година: 2008
Лейбъл: Sandport Ltd.
Държава: Шотландия
http://www.raywilson.net
Ти, търсачо на качествена музика, би могъл да подминеш Ray Wilson съвсем лесно. Измежду хлапетата на деветдесетте трудно ще изпъкне. Не е луд и плашещо талантлив. Не експериментира прекалено, нито е особено известен. Не е от тези музиканти, които ще препоръчаш на приятелите си с „Тоя е ОГРОМЕН, човече!”. Но когато ти омръзне от умопомрачения и гениалност; когато имаш нужда от крепка прегръдка, топлинка и естественост; ако обичаш нежната и много мъжка музика – не го подминавай.
През 1994, измежду всичкия гръндж и грохота от разпадащите се Guns N’ Roses, се е пръкнало може би най-известното му парче – Inside. Записано със Stiltskin (чийто барабанист свири и в Propaganda Man), тогавашните тийнейджъри сигурно помнят – църковните напеви в началото, после бум и трясък изведнъж, докато мелодията не се уравновеси и се включи леко дрезгавият, много характерен глас на Ray. И припевът, химн на приритващ вече бунт –
And if you think that I've been losing my way
That's because I'm slightly blinded
And if you think that I don't make too much sense
That's because I'm broken minded
Един-два албума на Stiltskin, като Inside остава най-голямата им песен, и Ray влиза в Genesis на мястото на Phil Collins. Записва Calling All Stations и изкарва едно турне с тях, бандата се разпада, а през 2003 нашият приятел изкарва първия си самостоятелен албум – Change. Ето тук идва моментът, в който го чуваш и си казваш: „Ааааахаа!” и си оставаш с така отворена уста.
Има един акцент във всичката музика, (съ)направена от него и това си проличава най-много когато е сам – особено в двойния Live. Физическо усещане за топлина, полъх от гръндж и един мъж с момчешко излъчване. Положението в Propaganda Man не е много по-различно. Нежни акустични моменти, баладично звучене, без да дразни с излишна сантименталност. Заигравки с темпото, приятно леки барабани отзад, а Ray пее спокойно и отвързва стадото на асоциациите. Ако трябва да откроя конкретна песен – не може. Но пусни си албума късно вечер, в празен апартамент, легни на пода и си налей чаша любимо питие. Топлината от жив огън е задължителна. Музиката ще те прегърне, ще те понесе – не във въображаеми страни, не далеч в пустини и космос, а съвсем наблизо. В дълбините на сърцето, сещаш се, онези места на мир и уют, където надникваш в правилните моменти. Затворени врати, открехващи се в часове на нирвана и самота. Затрупани с прах мили спомени за напукани снимки, разръфани дънки, продрани колене и блаженото чувство на сигурност, че нищо не е сигурно. Не, грешка. Едно е сигурно.
Музиката е благословия.
Дискът можете да купите от магазин Wizard
През 1994, измежду всичкия гръндж и грохота от разпадащите се Guns N’ Roses, се е пръкнало може би най-известното му парче – Inside. Записано със Stiltskin (чийто барабанист свири и в Propaganda Man), тогавашните тийнейджъри сигурно помнят – църковните напеви в началото, после бум и трясък изведнъж, докато мелодията не се уравновеси и се включи леко дрезгавият, много характерен глас на Ray. И припевът, химн на приритващ вече бунт –
And if you think that I've been losing my way
That's because I'm slightly blinded
And if you think that I don't make too much sense
That's because I'm broken minded
Един-два албума на Stiltskin, като Inside остава най-голямата им песен, и Ray влиза в Genesis на мястото на Phil Collins. Записва Calling All Stations и изкарва едно турне с тях, бандата се разпада, а през 2003 нашият приятел изкарва първия си самостоятелен албум – Change. Ето тук идва моментът, в който го чуваш и си казваш: „Ааааахаа!” и си оставаш с така отворена уста.
Има един акцент във всичката музика, (съ)направена от него и това си проличава най-много когато е сам – особено в двойния Live. Физическо усещане за топлина, полъх от гръндж и един мъж с момчешко излъчване. Положението в Propaganda Man не е много по-различно. Нежни акустични моменти, баладично звучене, без да дразни с излишна сантименталност. Заигравки с темпото, приятно леки барабани отзад, а Ray пее спокойно и отвързва стадото на асоциациите. Ако трябва да откроя конкретна песен – не може. Но пусни си албума късно вечер, в празен апартамент, легни на пода и си налей чаша любимо питие. Топлината от жив огън е задължителна. Музиката ще те прегърне, ще те понесе – не във въображаеми страни, не далеч в пустини и космос, а съвсем наблизо. В дълбините на сърцето, сещаш се, онези места на мир и уют, където надникваш в правилните моменти. Затворени врати, открехващи се в часове на нирвана и самота. Затрупани с прах мили спомени за напукани снимки, разръфани дънки, продрани колене и блаженото чувство на сигурност, че нищо не е сигурно. Не, грешка. Едно е сигурно.
Музиката е благословия.
Дискът можете да купите от магазин Wizard
Напомня на: Stiltskin, Bruce Springsteen, David Gilmour, Chris Rea
Оценка: 
коментари [4]
Коментари по албума 574 2
Включване / Регистрация