Песните в албума:

1. Zombie Barricades
2. It's a Confusing World
3. Djinn and Pentatonic
4. Inline Six
5. Hot Topic Woman
6. All's Well in Milton Keynes
7. Who Else But Us?
8. CD&W
9. Love Means Never Having to Say You're Ugly
10. Lethe Waters
The Company Band
The Company Band
Година: 2009
Лейбъл: Restricted
Държава: САЩ
http://www.myspace.com/thecoband
Зареждаш албума в winamp-a, ipod-a, плейъра, където и да е, усилваш колкото можеш да носиш и... не можеш да очакваш пестника, който си отнасяш от Zombie Barricades. Не помня от кога не ме е отвявала така отваряща песен – ей там, в средата на стаята, крещящ еуфорично. Без предисловие. Директен шут в гъза и реактивно засилване на адреналина. Рифът, припевът, мелодията, настръхналият рокенрол звук. И гласът на Neil. „Копеле, само като му чуя гласа, веднага овлажнявам и качвам седем диоптъра”, сподели една приятелка. Потен(т)циал, мама му стара.

В дебютния албум на The Company Band няма скука, няма празно, няма плънка. Има само лудешки, електрически, напомпан рок. Толкова е як, че ти се иска да си купиш тежка кола и да подкараш към някой американски бар или поне кръчмата на село. И да е лято. Но като го надъниш то самό си идва. С жегата му, с бирите, с настроението. А след третото-четвъртото завъртане (защото, повярвай ми, с веднъж е невъзможно да се разминеш) песните така се вкопават в теб, че ги чуваш и се пристрастяваш зловещо. Към хубавото лесно се свиквало, казват. Е, в случая е точно така. Защото песните не са разпилян психоделичен рок, не са друсан стоунър, не са тежък слъдж. Чист, директен, наперен и надървен рокенрол. Духа на седемдесетарските банди. На The Guess Who, Bachman-Turner Overdrive, че и ранно-брадат блус откъм ZZ Top. Майсторлък от старата школа в тунингована и за днес машина.

След убийствения офроуд рейсинг на Zombie Barricades ни чака дори кратко смигване към AC/DC с It’s a Confusing World. Алкохол и рокенрол. Djinn and Pentatonic. Леко забавен ритъм, бас, риф, Нийл. Истинското име? Chaos, destruction and war, поне според рокенрол госпела на CD&W. Слушаш, тактуваш с крак по пода, бедрата се тресат в ритъма, ушите не чуват друго, а пред затворените очи има прах, горещи машини, дървен бар и много бутилки. И нова отворена бира през песен. Преди мрачните води на Lethe Waters да отмият видението в дълбоката си, отчаяна мелодия.

Самата банда са отбор юнаци. Jess Margera, който тресе кожите на Viking Skull и CKY, James Rota от Fireball Ministry и техният приятел, китаристът Dave Bone, се събират за някой-друг джем сешън заедно с басиста на Fu Manchu Brad Davis. Обаче толкова си пасват, че решават да опаковат нещата в запис и се замислят за певец. Логично изплува името на Neil Fallon. Същият Neil Fallon, който миналата година изстреля албум с инструменталното чудо The Bakerton Group, в компанията на колегите си от Clutch, с които пък пуснаха жестокия Strange Cousins From The West, излива в трети албум за 2009 неудържимите си гърлени вокали. А за резултата вече ви казах по-горе. Това не се пише. Това се слуша. Отивам за още бира.

п.п. А дискът можете да купите и в България от магазин S.M.F.
Напомня на: Clutch, BTO, The Guess Who
Оценка: 12345
коментари [0] 
 
 
© 2003 Booze Project :: "Не само съм достатъчно богат да си го позволя този кораб, но съм и достатъчно богат, за да не го приемам сериозно."
"Ресторант на края на вселената" - Д. Адамс