Песните в албума:

01. Bag It Up
02. The Turning
03. Waiting For The Rapture
04. The Shock Of The Lightning
05. I'm Outta Time (Get Off Your)
06. High Horse Lady
07. Falling Down
08. To Be Where There's Life
09. Ain't Got Nothin'
10. The Nature Of Reality
11. Soldier On
Oasis
Dig Out Your Soul
Година: 2008
Лейбъл: Big Brother/Sony BMG
Държава: Великобритания
http://www.oasisinet.com
„Oasis са онези, дето пееха Wonderwall”. „Oasis са групата с двамата братя, дето проглушиха света с кавгите си”. „Oasis са скучни”. „Oasis са новите Бийтълс.” За Oasis сме чували какво ли не, дори да не държим да бъдем информирани. Ако обаче горните твърдения са всеизвестни и пораждат безкрайни спорове, то има един факт, който едва ли подлежи на обсъждане: последният албум на Oasis е събитие!

Честно казано, не харесвам тази група. Съвсем субективно и вероятно несправедливо ги смятам за плоски и досадни. Никак не ме интересува как са променили историята на музиката, дали наистина са наследници на Ленън и колко мразят Blur. През... нали, ми е как не могат да се гледат Лиъм и Ноел Галахър в момента. (Последно се бяха разделили, нали?) Обаче Dig Out Your Soul е албум, който помете всичките ми предразсъдъци с един замах.

Тук има рок, лудница и полъх от космос. Има слънце и оглушителна бърканица от тонове и мелодии, инжектиращи през ушните миди широка усмивка. Има електрически (положителен, разбира се) заряд и, по-важното – има изненада. Особено за нефеновете. Впрочем, в интервютата си пред 2007-ма и 2008-ма се оказва, че Ноел е намекнал някои неща – „Писах за младостта, писах за това какво е да си рок звезда, писах за живота в големия град... Сега си припомням психеделичните си трипове като по-млад и... ги превръщам в музика.” Звучи добре и няма нужда от реклама, хм?

Освен тези дреболии, достатъчни да направят един албум поне интригуващ за слушане, приятен гъдел са моментите, при които последните тонове на една песен прескачат направо в друга. Особено благият конски ход в края нa (Get Off Your) High Horse Lady, която прелива в абсолютния ми фаворит Falling Down. Впрочем безумният, оставящ-те-със-зяпнала-уста кавър на Amorphous Androgynous (познати и като Future Sound Of London) е друга чудесна двадесет и две минутна приказка, в която препоръчвам гмуркане.

Няма зашеметяващо разнообразие в песните, но всъщност не е и нужно. И ако сте харесали една, подозирам, че няма да откажете още десетина парчета от същото. Сипете си една чаша космос и наздраве! А ако онези двамата спрат да се дъвчат и запишат нещо подобно, определено няма да им се сърдим.
Напомня на: The Beatles
Оценка: 123
коментари [3] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Искам да бъда такъв император, какъвто самият аз бих желал да имам, ако бях поданик.
Траян (Римски император, 97 - 117 г.)