Песните в албума:

no setlist

gab!
Audio Insanity 047
Година: 2009
Лейбъл: none
Държава: Германия
http://eilo.org/profile/gab%2521/

Влакът тръгва, мощен рев на свирката, плътно кълбо дим, с прискърцване, но с лекота, локомотивът преодолява началното съпротивление.
4GB File System;
Бавен, меланхоличен полет в нощта. Кристално небе, ярки звезди.
Лек полъх на романтика, по-скоро нотка тъга, навяваща плах романс.
Вече се движим. Tолкова много метал в движение... „Разполагаме” с респектиращо количество кинетична енергия.
Първи признаци на живот. Там е. В безкрайното поле.
Това е един от тези моменти, в които имаш чувството, че искаш пътешествието да продължи вечно. Бих го нарекъл цялостно усещане за комфорт. Тази пълнота не позволява на останалите ненаситни, постоянни прищявки и искания да обливат съзнанието ти.
Ритъмът на влака. Един прекрасен начин да се насладиш на потока от стърчащи мисли, оставяйки погледа си да се стрелка из всичко, което привлича вниманието ти.
Космическа музика... Музикален планетариум... А влакът си върви...
„Космическа музика”, ха-ха не си спомням откъде го чух, но звучи яко. Може би музиката на слънчевата ни система. Представям си, че подобна хармония цари там. Басът - пулсът на слънцето. Интезивните високи тонове са спътниците около всички планети... Привидно цари хармония и ред. Телата следват своя цикъл. Следват драстични и колосолни аномалии.
Пътешествие сред безкрайните степ и тайга на майка Русия. Когато не бързаш, „времето” променя дефиницията си.
Време е.
Влакът преминава през магически земи, места, невиждани от човешкото око и неосквернявани от човешката ръка.
Пулсът на локомотива вече е ускорен. Необходимо ми е известно време да се настроя на новия режим на движение. Когато се движиш по релси, е лесно и измамно, просто ги следваш, но отклониш ли се - дерейлираш.
Вятърът рязко обръща посоката си, може би ще вали? Нима?!
-Желаете ли чай?
На този влак има обслужване?
-Голям Джак с 2 ледчета. Благодаря!
ДАМИ И ГОСПОДА, МОЛЯ ВИ, МОЛЯ ВИ, НЕКА ЗАПАЗИМ САМООБЛАДАНИЕ.
Циганин с акордеон мина покрай нас. Ха! Пари просеше. Кой ли го бе пуснал във влака? Ще му дам.
ВЪГЛИЩА СУПЕР 100 НА ПРЕФЕРЕНЦИАЛНИ ЦЕНИ ЗА БДЖ.
Кошмар по улиците, този град е зле. Но как? Прилича ми на София, много е зле. (Провикна се възрастен господин с бяло-жълта рехава коса, зализана през темето, лилав костюм и кожено куфарче).
***
Шокът отмина, вече отново е спокойно.
Куентин Тарантино. Това, което виждах през прозорец номер 7 на влака, ме кара да се чувствам като отмъстително настроен мексиканец в нискобюджетен филм на Тарантино. Очите ми натежават, реакциите ми за забавени. Съзнанието ми вече се разхожда по една тънка греда, от едната й страна е светът на сънищата, а от другата - влакът, движението и господинът с лилавия костюм.
Отново в магическия свят. Досущ като Алиса.
Наистина ли за всеки влак си има пътници?
Пътуването с влак напомня на четенето на разказ. За кратко време предстои да се запознаеш с куп персонажи. Е, не буквално с всички, но повечето ще бъдат споменати по някаква причина в разказа. Поне повечето в полезрението биват мислено подлагани на анализ и не след дълго вече имаме силует на персонажа. Предстои и динамиката на пътуването. Движението (макар и мислено) в обстановка, която не наблюдаваш всеки ден. Подобоно е усещането, когато слушаш музика.
- Чай?
- Да. Всичко свършва - не е гениално, но е истина.
И още веднъж, за мен сетът е наистина завладяващ.

Напомня на: Earsugar, Day Din, Ritree, Stratil

Оценка: