Песните в албума:
1.Time Horizon2.Chancellor
3.Peruvian Airspace
4.Bien Classico
5.Life on Lars
6.M(f)HS
7.The Gigantowakhia
8.Work 'em
9.Last Orbit
10.Bill Proger's Galaxy
The Bakerton Group
El Rojo
Година: 2009
Лейбъл: Weathermaker Music
Държава: САЩ
http://www.myspace.com/thebakertongroup
El Rojo
Година: 2009
Лейбъл: Weathermaker Music
Държава: САЩ
http://www.myspace.com/thebakertongroup
Neil Fallon, Jean-Paul Gaster, Tim Sult и Dan Maines. Clutch, а? Ами, и да, и не. Да, защото музиката отново е много блус. Не, защото е изцяло инструментална. Четиримата от Джърмънтаун обичат да забиват заедно, да експериментират и да търсят в музиката. Не нещо конкретно, а чистото удоволствие от споделения музикален вкус. Това си личеше още в Jam Room на Clutch, в инструменталната част от музиката на бандата, в разсвирванията, в които често се впускат на концерти, в осезаемото перфектно сработване на музикантите. И във факта, че вече почти 20 години те четиримата са точно тези четирима, заедно на сцена, в студио и в репетиционната.
Парчетата в El Rojo са блус-рок джем-сешъни, със силен груув, почти фюжън психеделии, топла атмосфера и страхотно просторно звучене, засилено освен от специфичния звук на барабаните на JP Gaster и блърнатите китарни пасажи, също и от клавишните експлозии на специалните гости за записа – Per Wiberg от Opeth и саксофониста Raven (основен участник в последното парче Bill Proger's Galaxy). Оттам лъха и дискретен повей от прог-рока от 70-те. Бандата предлага едно чисто инструментално удоволствие с отворен край, неясно начало и пустинно-лежерна експозиция. Голям кеф е да се разлееш в южняшко-топлите мелодии, в експресивните картини, рисувани от инструментите, да отвориш бира и да тръгнеш на път из дебрите на страхотно изсвирения и мислен в движение блус-рок-джаз на The Bakerton Group. Work ‘Em е единственото парче, в което Neil май не издържа на удоволствието и отваря гърло, запявайки забити в дъното вокални партии. Ей така, защото му се иска. Това е и основният коз на бандата – забива ей така, защото им се иска, заради тръпката, липсата на какъвто и да е ангажимент и отговорност единствено пред себе си и собственото си доволство. Оттам и на нашето. Че кой (роукър) не обича бира и трипове? Пускай музиката, пали колата, аз ще отскоча за бира.
Парчетата в El Rojo са блус-рок джем-сешъни, със силен груув, почти фюжън психеделии, топла атмосфера и страхотно просторно звучене, засилено освен от специфичния звук на барабаните на JP Gaster и блърнатите китарни пасажи, също и от клавишните експлозии на специалните гости за записа – Per Wiberg от Opeth и саксофониста Raven (основен участник в последното парче Bill Proger's Galaxy). Оттам лъха и дискретен повей от прог-рока от 70-те. Бандата предлага едно чисто инструментално удоволствие с отворен край, неясно начало и пустинно-лежерна експозиция. Голям кеф е да се разлееш в южняшко-топлите мелодии, в експресивните картини, рисувани от инструментите, да отвориш бира и да тръгнеш на път из дебрите на страхотно изсвирения и мислен в движение блус-рок-джаз на The Bakerton Group. Work ‘Em е единственото парче, в което Neil май не издържа на удоволствието и отваря гърло, запявайки забити в дъното вокални партии. Ей така, защото му се иска. Това е и основният коз на бандата – забива ей така, защото им се иска, заради тръпката, липсата на какъвто и да е ангажимент и отговорност единствено пред себе си и собственото си доволство. Оттам и на нашето. Че кой (роукър) не обича бира и трипове? Пускай музиката, пали колата, аз ще отскоча за бира.
Напомня на: Clutch, The Allman Brothers Band
Оценка: 
коментари [0]
Коментари по албума 565 2
Включване / Регистрация