Песните в албума:
1. Gonna See My Friend2. Got Some
3. The Fixer
4. Johnny Guitar
5. Just Breathe
6. Amongst the Waves
7. Unthought Known
8. Supersonic
9. Speed of Sound
10. Force of Nature
11. The End
Първият път, когато чух Backspacer, беше в 1 през нощта и въобще не го харесах. Дойде ми плосък, скучен и въобще не пърлджамовски. Сигурно защото очаквах истерия, карирани ризи и бяс от началото на деветдесетте. Голяма грешка – най-малкото защото това време отдавна е минало и ако има човек, дето да ми каже, че ще е хубаво дадена банда да свири двайсет години едно и също, направо да натиска хиксчето горе вдясно. Не ми харесват еднообразните групи, които напипват едно приятно звучене и бичат все него. Не ми харесват и тия, дето с десетилетия не мърдат от стила си, замразен във времето. За щастие Pearl Jam не са такива и това ние много добре го знаеме.
Backspacer не е албум за агресия и бунт, не е и от онези, които ще те подпалят директно. Но се вписва чудесно в слънчева есен, в работна сутрин, в късен мързелив следобед, когато се плъзгаш по повърхността на битието и за нищо, ама хич нищо не ти пука. Имаме жизнен, енергичен рок, усмихващ, танцувален – не от онзи, които бих крещяла до издиране на дробовете, но от онзи, който с удоволствие си тананикам. Още първото парче е така – Gonna See My Friend. I wanna shake this day, before I retire, заявяват джамовете, ами давайте! И те дават – Got Some, The Fixer и Johnny Guitar всичките са парчета, които влизат приятно и еуфорично. След тях следва леко кротване – дали защото Еди и компания са се поизморили, или са помъдрели, но Just Breathe удивително прилича на саундтрака на Into The Wild, като това не дразни въобще, а влита като усмивка за хората, които го обичаме. Нежно, кротко, сипят се основни истини, които всички знаем, но е толкова хубаво да ги чуваш, направени на песен:
Yes, I understand that every life must end
As we sit alone, I know someday we must go
Oh I'm a lucky man, to count on both hands the ones I love
Some folks just have one, yeah, others, they've got none
Така се продължава – вече с по-спокойно настроение, уют и очарование. Supersonic идва в по-леката му втора част като последно забързване на темпото, колкото да не забравим чий е албумът. После хармония и лекота отново – като вдишан с пълни гърди планински въздух, като петнайсет минути, отделени сутрин за душевна настройка, преди да се хвърлиш в деня, като любов, която носиш в себе си и в която си повече от сигурен. Като вяра, като истина.
Enough
I don’t think
There’s such a thing
Не е достатъчно, наистина. Такива албуми никога не са достатъчни.
Backspacer не е албум за агресия и бунт, не е и от онези, които ще те подпалят директно. Но се вписва чудесно в слънчева есен, в работна сутрин, в късен мързелив следобед, когато се плъзгаш по повърхността на битието и за нищо, ама хич нищо не ти пука. Имаме жизнен, енергичен рок, усмихващ, танцувален – не от онзи, които бих крещяла до издиране на дробовете, но от онзи, който с удоволствие си тананикам. Още първото парче е така – Gonna See My Friend. I wanna shake this day, before I retire, заявяват джамовете, ами давайте! И те дават – Got Some, The Fixer и Johnny Guitar всичките са парчета, които влизат приятно и еуфорично. След тях следва леко кротване – дали защото Еди и компания са се поизморили, или са помъдрели, но Just Breathe удивително прилича на саундтрака на Into The Wild, като това не дразни въобще, а влита като усмивка за хората, които го обичаме. Нежно, кротко, сипят се основни истини, които всички знаем, но е толкова хубаво да ги чуваш, направени на песен:
Yes, I understand that every life must end
As we sit alone, I know someday we must go
Oh I'm a lucky man, to count on both hands the ones I love
Some folks just have one, yeah, others, they've got none
Така се продължава – вече с по-спокойно настроение, уют и очарование. Supersonic идва в по-леката му втора част като последно забързване на темпото, колкото да не забравим чий е албумът. После хармония и лекота отново – като вдишан с пълни гърди планински въздух, като петнайсет минути, отделени сутрин за душевна настройка, преди да се хвърлиш в деня, като любов, която носиш в себе си и в която си повече от сигурен. Като вяра, като истина.
Enough
I don’t think
There’s such a thing
Не е достатъчно, наистина. Такива албуми никога не са достатъчни.
Напомня на: "Into The Wild" OST, Bruce Springsteen, "Pearl Jam" (албумът)
Оценка: 
коментари [2]
Коментари по албума 562 2
Включване / Регистрация