Песните в албума:
1.Overture2.Why Am I Here
3.Wishing Well
4.Sister Sadie (And the Black Habits)
5.Why Am I Nothing
6.Underature
7.Asylum #9
8.Red Room of the Rising Sun
9.What I'll Never Find
10.Someone To Love Me
11.X.T.C. Riders
12.Me and the Devil
13.Running Man
14.The Raging Storm
W.A.S.P.
The Neon God pt. I: The Rise
Година: 2004
Лейбъл: Sanctuary
Държава: САЩ
http://www.waspnation.com
The Neon God pt. I: The Rise
Година: 2004
Лейбъл: Sanctuary
Държава: САЩ
http://www.waspnation.com
W.A.S.P правят триумфално завръщане след няколко годишното си отсъствие и последните не чак дотам успешни албуми като Helldorado и Dying For The World. Първата част на рок операта The Neon God е това, от което имаха нужда феновете на легендарната група. Следвайки модела на The Crimson Idol, Blackie Lawless отново доказа че е ненадминат в писането на песни и създаването на завладяващи сюжети.
The Neon God разказва историята на отритнато момче, което е изпратено в дом за сираци, тъй като дори собствената му майката не може да се справи с дяволския му характер. Когато отново е свободен, той открива своята способност да манипулира хората и използва това за да намери приемане сред обществото. Историята е изпълнена с драматично настроение, подкрепено от дълбоката агресивна меланхолия в гласа на Blackie.
Началната Overture е брилянтен инструментал, в който се открояват силните барабани на Frankie Banali. Главният въпрос, който всеки от нас си е задавал и е заложен в дълбокия смисъл на всяко от парчетата в албума е Oh, tell me my Lord, why am I here? Перфектното звучене на вокалите тук носи истинската тъга и мрачност, която лъха от историята. Wishing Well е парчето, което представя момента, в който Jesse Slane отива в сиропиталището и се изправя пред ужаса на предстоящото му бъдеще. То е изпълнено с неповторимите китарни рифове на Blackie и невероятните сола, които ни отвеждат право към най-доброто епично парче на W.A.S.P. - Sister Sadie (and the Black Habits) след Chainsaw Charlie (Murders in the new Morgue). Чрез на места садистичната си музика, емоционален текст и разнообразните китари ,сме въведени в истинската болка и жестокост, с която е пропита историята.
Следвайки модела на Why Am I Here, Why Am I Nothing е момент на "лирическо отклонение", когато оставаме насаме с мислите на героя и меланхоличните нотки на вокалите, допълвани от мрачните звуци на орган в Underature. Истинските W.A.S.P. се завръщат в Asylum #9 - изключително силно парче, връщащо ни към старите времена и вечните за W.A.S.P. теми като самота, загуба, истинската любов. Впечатляващите рифове на Darrell Roberts, който е най-добрия китарист, имали W.A.S.P. някога, ни пренасят в стаята за успокоителни. Това е един специфичен момент в целия албум, който бележи музикалното и творческото израстване на Blackie. Изненадващото тук е спокойното отнощение към екстазитата, които децата вземат като единствено спасение от реалността.
Всичко, което може да се очаква от една балада на W.A.S.P. е събрано в What I'll Never Find. Прочуствени ритъм, глас и текст, които освен че могат да те накарат да се разплачеш, те карат да се замислиш. Това е момента на самоубийството на най-добрия приятел на Jesse, момента когато той осъзнава нуждата от любов в Someone To Love Me, а в X.T.C. Riders започва самоосъзнаването си и издигането в култ. Отново здравия ритъм на Frankie Banali, брилянтните рифове на Darrell Roberts и мелодичните припеви внушават развръзката в историята. Дяволът разкрива пред новият идол силата на въздействието и неговите изключителни способности в Me And The Devil. Последните две песни - Running Man и The Raging Storm завършват първата част на историята с един ясно подчертан призив за любов и това са може би парчетата, които имат живот и отделно от останалите, въпреки че в албума не може да се изпусне нито една песен. Всяка от тях е важна частичка от пъзела, които реди The Neon God part One.
Ако сте верен фен на W.A.S.P., то този албум определено би задоволил очакванията ви, стига те да не надхвърлят обичайното страхотно качество и вдъхновение, което може да даде тази легендарна група. За съжаление те не ни изнендадват и с нищо ново и нечувано досега. Дори идеята за албум от две части не може да се развие до висотата на The Crimson Idol. С потискащото, но същевременно магнетично настроение, което The Neon God носи, определено се събужда интересът към продължението на сагата, която, да се надяваме, ще разчупи шаблона на Blackie и ще бъде по-силна и запомняща се от първата.
The Neon God разказва историята на отритнато момче, което е изпратено в дом за сираци, тъй като дори собствената му майката не може да се справи с дяволския му характер. Когато отново е свободен, той открива своята способност да манипулира хората и използва това за да намери приемане сред обществото. Историята е изпълнена с драматично настроение, подкрепено от дълбоката агресивна меланхолия в гласа на Blackie.
Началната Overture е брилянтен инструментал, в който се открояват силните барабани на Frankie Banali. Главният въпрос, който всеки от нас си е задавал и е заложен в дълбокия смисъл на всяко от парчетата в албума е Oh, tell me my Lord, why am I here? Перфектното звучене на вокалите тук носи истинската тъга и мрачност, която лъха от историята. Wishing Well е парчето, което представя момента, в който Jesse Slane отива в сиропиталището и се изправя пред ужаса на предстоящото му бъдеще. То е изпълнено с неповторимите китарни рифове на Blackie и невероятните сола, които ни отвеждат право към най-доброто епично парче на W.A.S.P. - Sister Sadie (and the Black Habits) след Chainsaw Charlie (Murders in the new Morgue). Чрез на места садистичната си музика, емоционален текст и разнообразните китари ,сме въведени в истинската болка и жестокост, с която е пропита историята.
Следвайки модела на Why Am I Here, Why Am I Nothing е момент на "лирическо отклонение", когато оставаме насаме с мислите на героя и меланхоличните нотки на вокалите, допълвани от мрачните звуци на орган в Underature. Истинските W.A.S.P. се завръщат в Asylum #9 - изключително силно парче, връщащо ни към старите времена и вечните за W.A.S.P. теми като самота, загуба, истинската любов. Впечатляващите рифове на Darrell Roberts, който е най-добрия китарист, имали W.A.S.P. някога, ни пренасят в стаята за успокоителни. Това е един специфичен момент в целия албум, който бележи музикалното и творческото израстване на Blackie. Изненадващото тук е спокойното отнощение към екстазитата, които децата вземат като единствено спасение от реалността.
Всичко, което може да се очаква от една балада на W.A.S.P. е събрано в What I'll Never Find. Прочуствени ритъм, глас и текст, които освен че могат да те накарат да се разплачеш, те карат да се замислиш. Това е момента на самоубийството на най-добрия приятел на Jesse, момента когато той осъзнава нуждата от любов в Someone To Love Me, а в X.T.C. Riders започва самоосъзнаването си и издигането в култ. Отново здравия ритъм на Frankie Banali, брилянтните рифове на Darrell Roberts и мелодичните припеви внушават развръзката в историята. Дяволът разкрива пред новият идол силата на въздействието и неговите изключителни способности в Me And The Devil. Последните две песни - Running Man и The Raging Storm завършват първата част на историята с един ясно подчертан призив за любов и това са може би парчетата, които имат живот и отделно от останалите, въпреки че в албума не може да се изпусне нито една песен. Всяка от тях е важна частичка от пъзела, които реди The Neon God part One.
Ако сте верен фен на W.A.S.P., то този албум определено би задоволил очакванията ви, стига те да не надхвърлят обичайното страхотно качество и вдъхновение, което може да даде тази легендарна група. За съжаление те не ни изнендадват и с нищо ново и нечувано досега. Дори идеята за албум от две части не може да се развие до висотата на The Crimson Idol. С потискащото, но същевременно магнетично настроение, което The Neon God носи, определено се събужда интересът към продължението на сагата, която, да се надяваме, ще разчупи шаблона на Blackie и ще бъде по-силна и запомняща се от първата.
Напомня на: Iron Maiden
Оценка: 
коментари [0]
Коментари по албума 56 2
Включване / Регистрация