Песните в албума:

1. King for Today
2. Build a Wall
3. Guerrilla
4. Balcchanalia
5. Country Mohammed
6. Holy Day
7. Rose
8. Lazy
9. Agribusiness
10. Gore Gore
11. Words
Kultur Shock
Integration
Година: 2009
Лейбъл: Kultur Shock Records
Държава: САЩ
http://www.kulturshock.com
Много шум около метъл-пънк-фолк-джипси балканските диваци тези дни. Смениха китарист и цигулар с цигуларка, прибраха си от Италия стара дружка на групата – Amy Denio, издадоха нов албум, ще тръгват на турне скоро, че и интервю ни дадоха. Само че сега ще си говорим за новия албум.

Всъщност за него, както и за Kultur Shock няма какво толкова да се говори – слушаш и танцуваш. Първата среща с тях винаги е абсолютен културен шок, докато свикнеш с главозамайващо разнообразното звучене, откровената диващина, която пръска дори от студийните записи, и надъхания рев на Gino. Чак после, когато си безвъзвратно удавен в мастика и източноевропейски пънкарии, си даваш сметка, че май са ти ръгнали четирийсет градусов домашен първак през ушите.

Основните подправки в рок-фолк-кючек гювеча са неизменими – Val и Guy стържат китарите, отзад строен ритъм с барабаните на Chris, тъмният балкански субект Gino обяснява проблемите на толерантността и интеграцията на чуждо място, а девойките – Amy и Paris по нищо не отстъпват на мъжката част в свиренето и пеенето.

Разликите в сравнение с предишните албуми са, че този път текстовете на английски преобладават, за сметка на чистите фолклорни заемки. На първо слушане албумът е една идея по-еднообразен и поне мен не ме подпали в началото. Трябват си още едно-две превъртания, докато осъзнаеш, че тоя път песните са малко по-сериозни, малко по-малко болкан стайл за сметка на твърдото звучене. Започваме с King For Today, където Gino ни кани “Welcome to teatro mio!”. Build a Wall, хоп, тук вече сме си вкъщи – everybody Kultur, everybody Shock! След Guerilla тъкмо започвам да се чудя, аджеба, целия албум ли ще е на английски, когато ме цапардосва едно родно „Диляно, моме, Диляно”. Антъй, де! „Не знам къде пребивавам, по Европа се йебавам, но където да пътувам за Балкана все тъгувам!” убеждават ни познатите ни съмнителни субекти, а аз се сещам за село Трън край сръбската граница, където имат навика да се сбогуват с „Възкурец, йебанджийо!”. Ми, в кръвта си ни е, кво...

Продължаваме с английските текстове в Country Mohammed, Holy Day, Rose и Lazy, в последните три от които надушвам някакви наченки на пиянска философски идеи. В Agribusiness си разказваме нещо за трактори, величаене на свободата в Gore Gore и Words завършва вече леко доскучалите 40 минути.

Или с две думи и без дълги обяснения – силно начало на албума, а след това нищо изненадващо. Културно нешокираща музика, която все още не ни е доскучала, но и вече не предлага нещо революционно. И все пак, бас държа, че на живо и този албум би ни подпалил де що нещо за подпалване имаме.
Напомня на: Gogol Bordello, цигански пънк оркестър, ракиено творчество
Оценка: 123
коментари [0] 
 
 
© 2003 Booze Project :: We are monkeys with money and guns.
Tom Waits