Песните в албума:
1. The ambiguous report2. Social immunity
3. Lifetime guarantee
4. C.B.J.
5. Greed
6. Cral Heathen
7. This is a warning
8. Reunion ball
9. BlackSheepMoneyBox
10. Down in the valley
11. Rambling on
12. Devil on my shoulder
13. Child
14. Last chance saloon
15. Echoes
16. Ten thousand questions
Hijak Oscar
BlackSheepMoneyBox
Година: 2009
Лейбъл: Самиздат
Държава: Великобритания
http://hijakoscar.co.uk
BlackSheepMoneyBox
Година: 2009
Лейбъл: Самиздат
Държава: Великобритания
http://hijakoscar.co.uk
Един приятел ме попита защо никога не нося най-откачените и шик дрехи, които си купувам от време на време в изблик на неподходяща за сивото ежедневие романтика. Копринени чорапи с жартиери, перверзни рокли, фатални обувки и от време на време се поглезвам дори с дизайнерско бельо на La Perla и Dior. Обикновено му отговарям: къде да ги сложа – като ходя да пия бира в Борисовата ли? Или градинката на Армията? Или на НДК... абе схванахте идеята. Пиано баровете са ми скучни, студени и тузарски, напълно обезкостени според мен от идеята, която би трябвало да ги движи. Там можеш да видиш най-обикновени гъзета с обикновените си мацки, но не и интересни птици, тъмни натури с приключенско минало и още по-интересно близко бъдеще – ако изобщо мислят за него, всъщност.
Мечтая си за заведение, в което музиката е толкова тъмна, колкото осветлението и погледа на ослепителната, мистериозна мадама на бара с огромния скоч с лимон в ръка с червен маникюр. Музика, която се носи тежко-тежко на вълма, точно както тези от дългото й цигаре и обаятелния й парфюм. Всеки акорд накъртва и се забива в мозъка ти, забравяш всичко, което е отвън, докато се стараеш да задържиш последната нота още малко в съзнанието си, да я изживееш изцяло. Да повъртиш още малко Джака върху езика си и да потънеш още по-дълбоко в уюта на този оазис, в който няма нищо, което да те дразни, да ти пречи: заведението не е лъскаво, а кадифено. Не само в буквалния смисъл.
В моето заведение със сигурност ще чувате много често Morphine, Bourbon Princess и Hijak Oscar...
Почти утопичната бърлога съществува в хората с богато въображение, романтичен мироглед и съзнание, отворено към красивото, буйното, дивото и свободното в изкуството. Барът на Весела съществува. И в твоята стая, когато пуснеш любима музика и забравиш, че си сред четири стени панел, съществува и в кръчмата, която посещаваш, когато барманът ти пусне "твоята" група, тук е и на плажа, когато включил колонка към плейъра, търсиш нирвана в топлите лъчи и саундтрака на летния ден. Hijak Oscar са от същата порода романтици. А техния бар е затворен в един час музика, която иска да танцуваш С нея. Блус и суинг, рокабили и рокенрол жълтеникави прожектори, дим от тежки цигари, дъх на уиски, потни партньори, които танцуват и се чукат с еднаква страст... Тази музика навява спомени за времена, в които, поради световните трусове, причинени от световни войни, икономически кризи и дивите психопати, управляващи света, градският живот е бил далеч по-интересен от сега. Хората са намирали убежище и спасение от безумното съвремие в мода, изкуство, разпуснат живот – живот до дупка, без много да му мислят какво ще се случи на следващия ден, когато може да избухне някоя нова война. Парадоксално: доскорошният сух режим, оскъдицата и несигурността са подтикнали хората да живеят по-истински и да празнуват колкото могат, каквото падне, защото няма време за губене с половинчати неща. Нежността е била нежна, грубостта – груба, линията между тях – доста тънка, а стилът е бил безупречен.
Време, в което Джак Керуак ражда бийт културата, Карл Лагерфелд – подплънките на шлиферите, а Ив Сен Лоран – прословутия дамски Льо Смокинг.
Днес обзелата ни тъй наречена криза е буря в чаша вода, предизвикана да утоли жаждата на нечий интерес. И все пак, криза има: кризата на красивото, на истинското, на самия начин на живот. Явно вече няма място за гореописаната атмосфера. Вместо това в бар, ситуиран в мухлясало софийско мазе, дъни произволен безличен джангър, а мацка в дънки и с конска опашка си поръчва българска водка с кола. Давим се в сивото, средното и евтиното – но не с гръм и трясък, от който да се роди порив за спасение, а така неусетно, че на повечето хора не им минава през ум, че потъват в блатото на компромиса. Именно затова излизането от този порочен кръг е трудно, а когато все пак успееш да излезеш, се оказваш едва ли не сам. И все пак…
Все пак, ако търсиш достатъчно, ще започнеш да намираш цветното отвъд сивата пелена. Ако пожелаеш, ще живееш така, че да си доставяш удоволствие, използвайки всяка секунда по най-добрия начин, без увъртания, без компромиси. Hijak Oscar са спасение в най-висока концентрация. Уникалните им два албума са пропити с атмосфера, качество, идейност, удоволствие и стил. Обожавам ги!
Те са група, която накара двама стари приятели да скочат на крака и да танцуват голи до кръста, прегърнали по една потна бира в уютно таванче за трансцедентални пътешествия в прекрасен черноморски град. Те са групата, която събуди желанието в едно младо момиче да напише текста, който четете, след случаен разговор с приятел. Те са и групата, която накара въпросният приятел да се включва тук-там със собствения си танц в опит да разкаже в диалог. Те са групата, която записа Social immunity, песен, която ни накара да се чувстваме като Дийн Мориарти - изцъклили поглед, пляскащи диво по бедрата си, развихрени в музикалната еуфория...
Тази вечер си слагам фаталните токчета, чорапи и жартиери и излизам навън за кеф, без конкретна цел. Надънвам на макс в колата и всички светофари са зелени. Всички голфове са Корвети, миризливите балкански субекти с тен на потник и жълти ланци с едра плетка стават смугли, мълчаливи Пичове, а евтините пачи с цайси-бъбреци, карелия слимс ултра маунтин еър и Ивана на уста се префасонират в мистериозни вампки, които ще те прегазят като валяк – пролетно минзухарче, ако не си достатъчно мъж за тях. И всички те отиват в моето заведение…
Мечтая си за заведение, в което музиката е толкова тъмна, колкото осветлението и погледа на ослепителната, мистериозна мадама на бара с огромния скоч с лимон в ръка с червен маникюр. Музика, която се носи тежко-тежко на вълма, точно както тези от дългото й цигаре и обаятелния й парфюм. Всеки акорд накъртва и се забива в мозъка ти, забравяш всичко, което е отвън, докато се стараеш да задържиш последната нота още малко в съзнанието си, да я изживееш изцяло. Да повъртиш още малко Джака върху езика си и да потънеш още по-дълбоко в уюта на този оазис, в който няма нищо, което да те дразни, да ти пречи: заведението не е лъскаво, а кадифено. Не само в буквалния смисъл.
В моето заведение със сигурност ще чувате много често Morphine, Bourbon Princess и Hijak Oscar...
Почти утопичната бърлога съществува в хората с богато въображение, романтичен мироглед и съзнание, отворено към красивото, буйното, дивото и свободното в изкуството. Барът на Весела съществува. И в твоята стая, когато пуснеш любима музика и забравиш, че си сред четири стени панел, съществува и в кръчмата, която посещаваш, когато барманът ти пусне "твоята" група, тук е и на плажа, когато включил колонка към плейъра, търсиш нирвана в топлите лъчи и саундтрака на летния ден. Hijak Oscar са от същата порода романтици. А техния бар е затворен в един час музика, която иска да танцуваш С нея. Блус и суинг, рокабили и рокенрол жълтеникави прожектори, дим от тежки цигари, дъх на уиски, потни партньори, които танцуват и се чукат с еднаква страст... Тази музика навява спомени за времена, в които, поради световните трусове, причинени от световни войни, икономически кризи и дивите психопати, управляващи света, градският живот е бил далеч по-интересен от сега. Хората са намирали убежище и спасение от безумното съвремие в мода, изкуство, разпуснат живот – живот до дупка, без много да му мислят какво ще се случи на следващия ден, когато може да избухне някоя нова война. Парадоксално: доскорошният сух режим, оскъдицата и несигурността са подтикнали хората да живеят по-истински и да празнуват колкото могат, каквото падне, защото няма време за губене с половинчати неща. Нежността е била нежна, грубостта – груба, линията между тях – доста тънка, а стилът е бил безупречен.
Време, в което Джак Керуак ражда бийт културата, Карл Лагерфелд – подплънките на шлиферите, а Ив Сен Лоран – прословутия дамски Льо Смокинг.
Днес обзелата ни тъй наречена криза е буря в чаша вода, предизвикана да утоли жаждата на нечий интерес. И все пак, криза има: кризата на красивото, на истинското, на самия начин на живот. Явно вече няма място за гореописаната атмосфера. Вместо това в бар, ситуиран в мухлясало софийско мазе, дъни произволен безличен джангър, а мацка в дънки и с конска опашка си поръчва българска водка с кола. Давим се в сивото, средното и евтиното – но не с гръм и трясък, от който да се роди порив за спасение, а така неусетно, че на повечето хора не им минава през ум, че потъват в блатото на компромиса. Именно затова излизането от този порочен кръг е трудно, а когато все пак успееш да излезеш, се оказваш едва ли не сам. И все пак…
Все пак, ако търсиш достатъчно, ще започнеш да намираш цветното отвъд сивата пелена. Ако пожелаеш, ще живееш така, че да си доставяш удоволствие, използвайки всяка секунда по най-добрия начин, без увъртания, без компромиси. Hijak Oscar са спасение в най-висока концентрация. Уникалните им два албума са пропити с атмосфера, качество, идейност, удоволствие и стил. Обожавам ги!
Те са група, която накара двама стари приятели да скочат на крака и да танцуват голи до кръста, прегърнали по една потна бира в уютно таванче за трансцедентални пътешествия в прекрасен черноморски град. Те са групата, която събуди желанието в едно младо момиче да напише текста, който четете, след случаен разговор с приятел. Те са и групата, която накара въпросният приятел да се включва тук-там със собствения си танц в опит да разкаже в диалог. Те са групата, която записа Social immunity, песен, която ни накара да се чувстваме като Дийн Мориарти - изцъклили поглед, пляскащи диво по бедрата си, развихрени в музикалната еуфория...
Тази вечер си слагам фаталните токчета, чорапи и жартиери и излизам навън за кеф, без конкретна цел. Надънвам на макс в колата и всички светофари са зелени. Всички голфове са Корвети, миризливите балкански субекти с тен на потник и жълти ланци с едра плетка стават смугли, мълчаливи Пичове, а евтините пачи с цайси-бъбреци, карелия слимс ултра маунтин еър и Ивана на уста се префасонират в мистериозни вампки, които ще те прегазят като валяк – пролетно минзухарче, ако не си достатъчно мъж за тях. И всички те отиват в моето заведение…
Напомня на: Morphine, Bourbon Princess
Оценка: 
коментари [7]
Коментари по албума 557 2
Включване / Регистрация