Песните в албума:
1 Sinner2 Full Circle
3 Enemy
4 Step Up
5 Shame
6 Reminded
7 Soldiers
8 Reborn
9 Pity
10 Bodies
11 Tear Away
12 Stitches (Acoustic Demo)
13 Shame (Acoustic Demo)
Drowning Pool
Loudest Common Denominator
Година: 2009
Лейбъл: Eleven Seven Music
Държава: САЩ
http://www.drowningpool.com
Loudest Common Denominator
Година: 2009
Лейбъл: Eleven Seven Music
Държава: САЩ
http://www.drowningpool.com
БУМ! Първият звук от сблъсъка на Loudest Common Denominator със съзнанието ми. Чак ушите ме заболяват и си давам сметка, че и с този албум ще се давим, ама не в басейн, а в море от потентност, искреност и рокенрол диващина.
Drowning Pool вече са със стабилен състав - очевидно Ryan McCombs се сработва перфектно със C.J. Pierce, Stevie Benton и Mike Lucе и групата няма какво друго да прави, освен да продължава да ни предлага сърцатата си, нахъсваща смесица от рокенрол и нео-метъл. Тъй де – хората си го могат, доказаха го с всичките албуми досега, а след като си имат вярна маса фенове и стабилна бройка хитове, що пък да не издадат и концертен албум?
Има ли възражения? Тихо сега, понеже Ryan има да ви каже нещо – Raise your hands, I’m a sinner! Странно звучи в негово изпълнение, ако сте свикнали да я слушате, изпята от Dave Williams – русокоското я извива по-мелодично, но я е имало някой недоволен, я е бил отнесен от гласището му. На концерт на Drowning Pool сме все пак! Дори от изгладения от странични шумове запис се лее пот, от публиката се чува приглушен доволен рев, а големите на сцената забиват Full Circle – it’s my time to rise above you! Забелязвам леко сходство в текстовете на песните, което ми напомня и на старата банда на Ryan – SOiL, ама на кой му пука, бе? Тука не си говорим за високоинтелектуални музикални пиеси, момчетата пръскат това, което са доказали, че могат най-добре – звукови ритници в корема, страст и чиста енергия. Кратки, стегнати, изпълнени със зверски хъс парчета – ай сиктир от всичко, имаме rawk, тук, сега, I’m never gonna stop, I’m never gonna drop пее Ryan, Mike държи ритъма отзад, а когато C.J и Stevie се включат във вокалите, да видя кой ще им противоречи.
Един след друг следват шамарите – Enemy и теглиш една майна на целия свят, Step Up ни убеждава, че рокенролът не е мъртъв, Shame дави в срам, злоба и сила, Reminded ни доубива, а след нея с изумителна сила забиват Soldiers – лично за мен кофти преразказ на Bodies, но след нея идва Reborn – написана в чест на починалия Dave Williams и не знам какъв по-човешки и на място жест биха могли да направят Drowning Pool към първия си вокалист – на него последно сбогом, но музиката на тая банда е alive n’ kickin. След нея Pity ни удря пак с агресия и жега и ако е останал някой със сили, десетминутното изпълнение на Bodies, в което Ryan изсъсква, изкрещява и изплюва всичките си потенциал, би го довършило. Концертните записи свършват с една от песните на бандата, придобила култов статут – Tear Away, но за нещастниците, които слушаме на уредбата вкъщи, има утешителна награда две прекрасни акустични версии на 37 Stitches и Shame, за които не съм си представяла, че могат да звучат толкова нежно.
Ако има въобще недостатъци, в които можем да обвиним този албум, то са тези на всички live такива – прекалено сресано и пригладено звучене, в което липсва цялостната атмосфера на един нередактиран запис. И все пак – недоволните да не опяват, а просто да идат да ги гледат на живо: ), за по-малко критичните остава удоволствието от един час тежък, луд, искрен рок. Rawk on!
Drowning Pool вече са със стабилен състав - очевидно Ryan McCombs се сработва перфектно със C.J. Pierce, Stevie Benton и Mike Lucе и групата няма какво друго да прави, освен да продължава да ни предлага сърцатата си, нахъсваща смесица от рокенрол и нео-метъл. Тъй де – хората си го могат, доказаха го с всичките албуми досега, а след като си имат вярна маса фенове и стабилна бройка хитове, що пък да не издадат и концертен албум?
Има ли възражения? Тихо сега, понеже Ryan има да ви каже нещо – Raise your hands, I’m a sinner! Странно звучи в негово изпълнение, ако сте свикнали да я слушате, изпята от Dave Williams – русокоското я извива по-мелодично, но я е имало някой недоволен, я е бил отнесен от гласището му. На концерт на Drowning Pool сме все пак! Дори от изгладения от странични шумове запис се лее пот, от публиката се чува приглушен доволен рев, а големите на сцената забиват Full Circle – it’s my time to rise above you! Забелязвам леко сходство в текстовете на песните, което ми напомня и на старата банда на Ryan – SOiL, ама на кой му пука, бе? Тука не си говорим за високоинтелектуални музикални пиеси, момчетата пръскат това, което са доказали, че могат най-добре – звукови ритници в корема, страст и чиста енергия. Кратки, стегнати, изпълнени със зверски хъс парчета – ай сиктир от всичко, имаме rawk, тук, сега, I’m never gonna stop, I’m never gonna drop пее Ryan, Mike държи ритъма отзад, а когато C.J и Stevie се включат във вокалите, да видя кой ще им противоречи.
Един след друг следват шамарите – Enemy и теглиш една майна на целия свят, Step Up ни убеждава, че рокенролът не е мъртъв, Shame дави в срам, злоба и сила, Reminded ни доубива, а след нея с изумителна сила забиват Soldiers – лично за мен кофти преразказ на Bodies, но след нея идва Reborn – написана в чест на починалия Dave Williams и не знам какъв по-човешки и на място жест биха могли да направят Drowning Pool към първия си вокалист – на него последно сбогом, но музиката на тая банда е alive n’ kickin. След нея Pity ни удря пак с агресия и жега и ако е останал някой със сили, десетминутното изпълнение на Bodies, в което Ryan изсъсква, изкрещява и изплюва всичките си потенциал, би го довършило. Концертните записи свършват с една от песните на бандата, придобила култов статут – Tear Away, но за нещастниците, които слушаме на уредбата вкъщи, има утешителна награда две прекрасни акустични версии на 37 Stitches и Shame, за които не съм си представяла, че могат да звучат толкова нежно.
Ако има въобще недостатъци, в които можем да обвиним този албум, то са тези на всички live такива – прекалено сресано и пригладено звучене, в което липсва цялостната атмосфера на един нередактиран запис. И все пак – недоволните да не опяват, а просто да идат да ги гледат на живо: ), за по-малко критичните остава удоволствието от един час тежък, луд, искрен рок. Rawk on!
Напомня на: SOiL, Drowning Pool, бирено пого
Оценка: 
коментари [2]
Коментари по албума 556 2
Включване / Регистрация