Песните в албума:

01. Devour
02. Pretty As A Swastika
03. Leave A Scar
04. Four Rusted Horses
05. Arma-goddamn-motherfuckin-geddon
06. Blank And White
07. Running To The Edge Of The World
08. I Want To Kill You Like They Do In The Movies
09. WOW
10. Wight Spider
11. Unkillable Monster
12. We're From America
13. I Have To Look Up Just To See Hell
14. Into The Fire
15. 15
Marilyn Manson
The High End Of Low
Година: 2009
Лейбъл: Interscope
Държава: САЩ
http://marilynmanson.com
Винаги съм бил в графата „умерен фен” на Marilyn Manson. Не съм разбирал тези, които виждат в него единствено скандална личност, позьор, „хартиен тигър” и чак на последно място съзират музикантът в него. Не съм разбирал и тези, които едва ли не, опитваха да ме убедят, че Manson преди години правеше нова революционна музика, напоена с бунта на напоеното с емоции и събития минало деситилетие. Винаги съм признавал текстовете на Manson и съм харесвал някои отделни песни. A Antichrist Superstar направо си клони към етикета „шедьовър. Но въпреки всичко – рядко си пускам Manson. И винаги съм си бил негов умерен фен.

Така бе досега. Тhe High End Of Low ме хвърли в някои интересни размисли. Няколко дни поред го слушам непрестанно. После си пуснах и предната тава на MMEat Me, Drink Me. Резултатът - чак започвам да се чудя колко много ме кефи. Да, този Manson от последните два албума, който не приковава светлината на прожекторите като преди, който не забърква скандали като преди, въртейки свирки на сцената на завърналия се голям отсъстващ Twiggy Ramirez. Сетете се за концерта му в София отпреди две години. Че тогава почти нямаше спец ефекти. Просто човекът разчиташе основно на музиката си. THEOL продължава да изследва по-мрачната и упадъчна страна на „злата хилка”. Тежките китари почти отсъстват. Готик и уейв влиянията са по-осезаеми от всякога. Текстовете и марковите вокали – дълбоки. Далече съм от мисълта да определя въпросното нещо като нечувано или да изпадна в нямо възхищение, но... само чуйте побърканата психария I Want To Kill You Like They Do In The Movies или потенциалният радио трепач Leave A Scar, който носи нещо „дъ кюрско” в себе си. От по-енергичните и агресивни парчета можем да споменем Pretty As A Swastika, Arma-Goddamn-Motherfuckin-Geddon и We're From America. Недостатъците на албума могат да се търсят в прекомерната му дължина (72 минути) и твърде монотонното му бавно темпо. Но основното нещо е друго. Marilyn Manson е 15 години тук. И е по-искрен от всякога.
Напомня на: Nine Inch Nails, Rob Zombie, A Perfect Circle, The Cure
Оценка: 1234
коментари [2] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Veni, vidi, vici! (Дойдох, видях, победих!)
Цезар след битката при р.Зела (Понт)