Песните в албума:

1. Going Down Blues
2. Chinese Whispers
3. Broken
4. A Line in the Sand
5. Morocco
6. Black Snake Blues
7. The Rosary
8. Baby's Come Undone
9. Closure
10.Invocation
11.I Want You
The Armada
The Armada
Година: 2008
Лейбъл: Kingdom Records
Държава: Ирландия
http://www.thearmada.com
Приседнал на везано персийско килимче на пода, отваряш старата книга за пътешествия до далечни, приказни земи. Спомнил си любовта си към вечните Led Zeppelin, отпиваш глътка ароматно вино и се отправяш на път с музикалната армада на Jeff Martin и верният му спътник, барабанистът Wayne Sheehy.

Летящите кораби акостират на единайсет екзотични пристанища, всяко със собствена история, всяко с аромат, почерк и оставящо незаличима бразда в сърцето. Going Down Blues прелита през фолклорните епични блус-рок притчи на великите британци, споменати преди малко. Китарата на Jeff сякаш умишлено търси сходство (не за първи път) със звънките струни на Page, докато гласът му се извисява с Морисънови нотки, потапяйки унесено в тежкия, мелодично ехтящ блус. Неотърсил се още от магията, си пленен от Chinese Whispers и се оставяш на меланхоличната красота в Broken. Самотен, изправен на висок, песъчлив хълм над розова мъглива долина, обръщаш поглед към слънцето, протягаш ръка и чертаеш A Line In The Sand – нежно, галейки топлия мек пясък, прокарвайки черта под тихите вибрации на прекрасната песен, очаквайки пясъка да приеме тъгата ти и да я разтвори в слънчевата си топлина.

Песъчинките са полепнали в дългата коса, а корабът, спуснал се над приказната висока пустиня, те поглъща, за да те изпрати на любовно пътешествие в Мароко. Тесните улици на древния град се вият заплашително като змии, които изпиват стъпките ти в лунатичния бяг, преследвайки забулена любима. Тежки дъждовни рифове се люшкат назад-напред, изблъсквайки те изведнъж някъде около Мисисипи, където слънцето пече, а грохота от предишната песен е прелял в акустични блус акорди и гласът на невидим отшелник пее за дяволските изкушения в Black Snake Blues. Готов си да се потопиш в мързеливата река и да доплуваш до седмия кораб от армадата – ориенталската Rosary. Като стара любовница, тя те приема в себе си, грижи се за раните ти и те завива в меки балдахинени завивки, в полепнали от тежък опиум стаи. Съзнанието раздвоява образа на усмихната красива жена, докато търсиш изхода в Baby’s Gone Undone сред лилавите стени и сините завеси, а в ушите ти звъни ситар и ти поднася далечен спомен за късните The Beatles.

Откъснал се от сладостната упойка на любовите, падаш на твърдата палуба на носещия се стремглаво по пенестите вълни Closure, спиращ пред масивната статуя на древно божество, тежката мелодия приглася на твоя зов, а ти мълвиш, призоваваш езическите богове, омаломощен, но готов за последен скок. Скок, след който всичко ще свърши, скок в ефира, към простора, скок, който те разтваря във въздуха и те понася към оранжевото небе, спокоен, лек като перо, без нищо да те дърпа надолу. Пречистен, спокоен, но копнеещ, признаващ, открил прозрението в края на пътя. I Want You. Искам те!
Напомня на: Led Zeppelin, The Tea Party, The Beatles
Оценка: 12345
коментари [6] 
 
 
© 2003 Booze Project :: In theory, there is no difference between theory and practice. But, in practice, there is.
Jan L.A. Van De Snepscheut