Песните в албума:

1. Overtaking
2. Sixfold Falling
3. Ghost of You/Under a Sky of Broken Words
4. Mirror
5. Silent Massacre
6. Betrayer of the Light
Let Them Die
Mirrors
Година: 2008
Лейбъл: няма
Държава: България
http://www.myspace.com/letthemdieband
Твърде възможно е да не сте чували никога за Let Them Die, затова от самото началото мога да ви успокоя - макар името им да звучи доста по "американски", ще си говорим за българска банда. Това е една от младите родни групи, които в последните години се опитват да създадат нещо качествено на разораното поле на екстремната сцена у нас. Наглед доста бързо, Let Them Die успяха да изкарат и първия си албум, многозначително озаглавен Mirrors, но само момчетата (и момичето), които са замесени в създаването му, си знаят колко труд, компромиси и лишения им е коствало. Затова сега и малко по-обстойна дисекция на съдържанието на дебюта им.

"Play" и "ФРАС" - Overtaking! Ебаси здравото начало, честно! Мелодията те грабва от раз, а след първата минута схващаш, че работата май е доста по-сериозна от очакваното. И заглавието вече не изглежда толкова пресилено, честно. Какво се откроява - тежкия китарен звук и яките преходи риф-през-риф. Тук е и може би най-силният припев от целия диск. Хваща, бе! Симона е с леко подкрепление, но се е получило отлично. На живо не може да се докара точно толкова добре, но пък мелодията пак си е силна. После, за Sixfold Falling вече си поподготвен и си разбрал, че "ДА, наистина на вокалите е момиче". Летвата е качена с една степен по-високо, но ако трябва да сме съвсем честни - това точно е и парчето, което в най-пълна степен показва на какво са способни Let Them Die към момента. Ако и това не ви хареса, едва ли има смисъл да дослушвате албума.

Тук сигурно е мястото да се оплача от качеството на звука, но, реално погледнато, нямам за какво чак толкова да се хвана. Не е надънено всичко на макс, оставено е място за динамика, което ми харесва, а и ми остава място за питанка дали в последния The Revenge Project саундът не беше по-лош...

По-нататък песните влизат в един предвидим коловоз, в който от време на време получаваме доста добри попадения с чистите вокали, които, както се разбрахме вече, в концертна обстановка не са най-голямата сила на бандата. В самата среда на Mirrors, някак от изневиделица, е пляснато лирично клавирно отклонение... Ама чакакй, чакай малко, викам си аз... Защо тук, какъв е смисълът да накъсваш крещенето си с толкова дълга клавирна интрелюдия? Това е все едно да се метнеш от 15 етаж, ама някъде около седмия да решиш, че всъщност не ти се скача вече. "Скритото" Under A Sky Of Broken Words всъщност е много красиво, но не е за този албум, макар и своеобразен вододел в диска. Огледало някакво...

Солото в Mirror ми идва леко по-прогресарско, отколкото предполага добрият вкус в случая, но това не може да се приеме като критика, както и да го гледам. Дискът свършва по-бързо, отколкото съм очаквала и това вече е кусур. Още ПОНЕ една песен щеше да му сложи точката по-добре, нооо... колкото - толкова. Let Them Die не са си скъсали гъзовете от зор да запишат тия шест (седем) парчета и със сигурност има за какво да си мрънкам по съдържанието му още известно време. Въпреки това, Mirrors ще продължи да стои гордо на стелажа сред другите качествени албуми на български банди, защото заявява хъс и желание, които заслужават подкрепата НИ.

Бояна

Евала на такъви органи, за струването! Особено, когато някои от тях нямат някои органи. Не става дума, дали имате афинитет към банди с мацки или не. Нито пък за иновативност, а понякога и перфекционизъм. Нали сме пънк! По-скоро става дума за хъс, енергия и най-вече свежест. Щото тва, което наоколо рядко се случва, е някоя като Симона и момчетата й. Ключовата дума си остава свежест. Let Them Die винаги ще хващат ухото една идея повече, дори само защото хващат и окото. Но това е по-скоро плюс, отколкото база.

Стигала ли е до вас историята за диска с хикса? Още се търкалят наоколо две копия на албума на Waste Of Time, закупени по 2 кинта бройката от един фестивал във Варна преди години. Преди да чуя обаче Let Them Die, нямах идея за коренната промяна в пеенето на момичето. Това вече не е новина, но и това ревю не е в синхрон с излизането на Mirrors... Актуалност не е малкото ни име. Имайки предвид от кои банди идват някои от момчетата, стиловите предпочитания им предпочитания като цяло и фен базата помежду им, всичко около звученето и влиянията на Let Them Die си идва на място, когато ги чуеш. Това не е така обаче, когато те качи на стоп сравнително млад мъж в посока София, оправдаващ бързото си каране със страстта си към Формула 1, а това определено има значение, когато бързаш да се прибереш, за да гледаш поредното състезание. В колата се слушаше някаква мързелива поп музика, но претенции никой и нямаше. Нали стигаш... Докато този човек не каза на Мирко да бръкне в (д)жабката и да извади диска с хикса... Тези няколко секунди, докато тва се случваше, зарибен слушател като мен напълно бива погълнат от мистиката зад образа на диска с хикса. Ефектът е още по-силен, когато от стереото избръска мощна метълкор колекция от български и чужди банди, познати ми от плакати, myspace сърфиране, фестивали и Panic Attack по Tangra Mega Rock. Всичко си дойде на мястото, когато стана ясно, че шофьорът ни е бащата на Симона... Споменът за лекичкия, но приятен пънк и двата търкалящи се диска тотално се изпари. Метални рифове, скорост, ярост и техника са етикетите на новите невронни вериги!

Но метълкор не е достатъчно. Не и като определение в случая, щото отварачката на Mirrors изкъртва по-скоро с мощни rawk рифове. Случвате на такива из целия албум, който я има 30 минути, я не. Изсвирен, издрънчан, изреван, а на места и изпян на един дъх. Окрасен с множество класически метъл мотиви, но и не малко умопомрачителен траш груув, Mirrors ви мята и изпуска нередовно и застрашително към острите ръбове на разните предмети около вас. Пого с мебелите! Звукът е по-скоро запушен и мрачен, въпреки игривите китари - всичко е много бас, а чистото пеене ще ви даде глъдка въздух, за да ви я вземе с лихви след това. Бонус точки и за обложката! Ще чакаме да чуем новите хави, защото със сигурност има още какво да се донабримчи!

Мартин
Напомня на: приятелите им
Оценка: 1234
коментари [2] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът, сам по себе си е вече едно допълнение...
Лорд Хенри ("Портретът на Дориан Грей" - Оскар Уайлд)