Песните в албума:

1. The Discovery
2. The Rain
3. Empire of the Gun
4. War of Attrition
5. The New Clear
6. Shallow
7. Walk Alone
8. Bat the Angels
9. Earthsblood
10. Gaia (The Vultures)
God Forbid
Earthsblood
Година: 2009
Лейбъл: Century Media
Държава: САЩ
http://godforbid1.com
God Forbid никога няма да станат големи. Не и в „онзи” смисъл. Те никога няма да свирят в големи зали или ако го правят – то ще откриват за някой друг. Никога името им няма да служи за база за сравнение за следващото поколение метъл банди. В същото време – Lamb Of God покориха щатската и канадска класация, а въпросът дали те са бъдещите „крале на метъла” започва да се задава все по-често. Защо е тази огромна разлика между двете групи, които започват по едно и също време и от еднакви стартови позиции, не знам. Т.е. не разбирам. Maй му се вика пиар. Защото LoG за трите години разлика от предния си диск, не показаха никакво израстване с Wrath, но за сметка на това продажбите и хвалебствията, адресирани към него, растат. Eй, това е! Името да работи за теб.

Но да се върнем към God Forbid. Не смея да твърдя, че са започнали да пишат по-яки рифове, но определено са израснали като композитори. Пичовете са заложили на дългите и амбициозни композиции. Единствено War Of Attrition и Shallow са по-ударни, като последната леко не успява да защити високата класа на диска. За любителите на знака за равенство между агресия и мелодия са предназначени Empire Of The Gun и Walk Alone. Eдно от достойнствата на God Forbid e, че никога не са отричали влиянията си и не са претендирали, че са открили „топлата вода”. Щедро демонстрират фенщината си, което обаче не обезличава достойнствата на Earthsblood. Тhe New Clear започва в ритмика а ла Tool, за да стане в средата си в чист Dimmu Borgir. Едноименната композиция пък стартира като стопроцентов Opeth. Впоследствие парчето се разгръща и се превръща в истински триумф на мисълта. Усеща се и новата придобивка на братята Coyle – 7-струнните китари, особено в Bat The Angels, която започва бааавно и тежко и завършва баааавно и тежко Не се учудвайте, ако се присетите за славния пантерски Far Beyond Driven. По-скоро ще е учудващо, ако не ви напомни за него. В средата има заигравка с класическата композиция на Едвард Григ, чиято мелодия преди време Helloween приватизираха за собствена емблема, барабар с озъбената тиква от обложките им.

В заключение – Earthsblood може и да не блести с кой знае каква оригиналност, но притежава класа. И най-вече – създателите му демонстрират по-мъдро музициране.
Напомня на: Killswitch Engage, As I Lay Dying, All That Remains, The Sorrow
Оценка: 1234
коментари [5] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Aquila non captat muscas!
[Орелът не хваща мухи]