Песните в албума:

1. Release Me
2. Punctuated Equilibrium
3. The Woman In The Orange Pants
4. Smilin Road
5. Eyes of The Flesh
6. Wild Blue Yonder
7. Secret Realm Devotion
8. Water Crane
9. Gods, Frauds, Neo-Cons and Demagogues
10. Silver Lining
Scott 'Wino' Weinrich
Punctuated Equilibrium
Година: 2009
Лейбъл: Southern Lord
Държава: САЩ
http://www.myspace.com/winoschopper
За Wino и виното
"You see, this profession is filled to the brim with unrealistic motherfuckers. Motherfuckers who thought their ass would age like wine. If you mean it turns to vinegar, it does. If you mean it gets better with age, it don't."

...казва големият дебел негър от Pulp Fiction, около час преди да го изнасилят в някаква маза. За наше щастие обаче, Wino не е някакъв си боксьор, а един от най-големите китаристи в любимата ни музика. Отлично знаете къде и какво е свирил, така че мисля да продължа по същество.

Ключовата дума в Punctuated Equilibrium е съдържание.

Рифове, сола, ритмично разнообразие. Но не какви да е. Да, този албум можеше да бъде записан преди 20 години. Което не само, че не му вреди, а по-скоро го прави моментална класика. В него едва ли някой ще открие нещо революционно - тежките рифове, блусарските елементи и психаделията не вървят ръка за ръка от вчера, а и Wino е един от хората събрали ги заедно и стилът му е достатъчно отчетлив за да бъде разпознат лесно. Затова и основната причина да посветите следващите 42 минути именно на Punctuated Equilibrium, а не на някое от останалите разточително смазващи дуум буйства, които той остави през годините, е просто, че в него е вложена достатъчна виртуозност и чувство, за да си заслужава.

Разходка по плейлиста.

При все уменията и опита както на самия Wino, така и на подкрепящите го Jean-Paul Gaster от Clutch и John Blank от REZIN (които между другото се оказаха доста приятна алтърнатив банда), според мен е неверояно постижение, това че всяка една песен има собствен облик и въпреки това албума звучи като хомогенно цяло, достатъчно силно за да те придърпа към гравитационното си поле и докато се усетиш си забъркан в схемата. Не само чисто музикално, но и като емоция - Wino и компания се забавляват заедно с мен, дори в момента докато пиша това и слушам албума отново. Темпото прелива от агресивно бързо в спокоен груув, за да стигне до тържествена дуум епичност. После кръга се завърта оново и отново. Wino изстрелва влудяващи сола, които с впечатляваща лекота политат в психаделични мелодии, реещи се сред fuzz и хипнотизиращи бас линии, за да натисне следващия педал, които не просто сменя звученето на китарата, а самото ти възприятие за музиката, докато се смазваш под отлежали дуум рифове.

Точково равновесие.

Признавам,че нищо не разбрах от концепцията на албума по този параграф. Както и от разните му там политически послания. Просто в Punctuated Equilibrium преобладава великолепен стоунър звук, който помита, както биологичната еволюция, така и всичко останало от пътя си до слушателя и когато стигне до вас е твърде вероятно да е едиственото, което ви вълнува в конкретния момент.
Напомня на: Spirit Caravan, The Obsessed, The Hidden Hand
Оценка: 1234
коментари [3] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Be yourself. Everyone else is already taken.
Oscar Wilde