Песните в албума:

1. Cosmos Rockin'
2. Time to Shine
3. Still Burnin'
4. Small
5. Warboys (A Prayer for Peace)
6. We Believe
7. Call Me
8. Voodoo
9. Some Things That Glitter
10. C-lebrity
11. Through the Night
12. Say It's Not True
13. Surf's Up... School's Out!
14. small reprise

Queen + Paul Rodgers
The Cosmos Rocks
Година: 2008
Лейбъл: Parlophone
Държава: Великобритания
http://www.queenonline.com/

The Cosmos Rocks. Това е заглавието на албум, в който свири един от най-емблематичните китаристи в последните 35 години. И носи името Queen като щампа. Толкова е кощунствено, колкото ако пиян поп повърне върху амвона. А това „+ Paul Rodgers” не помага особено за отмирисването на ситуацията. Не заради друго, а защото Пол пее като Георги Христов. В което няма лошо, де. Само да не се налагаше заради стилът му цял един албум на половината от една от най-големите групи да се запише така, че да е в унисон с неговото пеене.

Брайън и Роджър пишат и са писали едни от най-хубавите песни на Queen, затова и не се притеснявах особено от какъвто и да било певец в новия им студиен проект. Още повече, че това, че още свирят заедно, е един малък празник в личния ми микрокосмос. Пък и би било тъпо новият вокалист да имитира незаменимия Фреди. Дори самият той приживе неведнъж е посочвал Пол като един от певците, които са го вдъхновявали. Дотук добре. Но да предположим, че не сме чували как осакатява магията на песните на легендарния квартет наживо с естрадното си вокално маниернечене. Да предположим, че изборът е адекватен. Тогава с пускането на новия диск оставаме втрещени – какво, по дяволите, е това поп-рок кънтри, дето се мъдри като първа песен? Мазният фалцет на Пол с класическата (и безлична) рокенрол мелодия в Cosmos Rockin’ е може би най-големият шок в диска. Защото след него наистина няма как да очакваш и добрите му страни. А такива има. И то сред песните, писани от Роджърс, като може би най-силното заглавие в албума – епичният антивоенен протест Warboys. Тя, типичното за Брайън парче We Believe и последната „истинска” песен, Surf's Up... School's Out! са последен отзвук от блестящото минало на британците. Минало, белязано от пространствените музикални търсения, влиянията, вплитани от почти всички форми на изкуството в последните сто години, новаторството и смелите, неочаквани подходи, харизмата и магията, които името Queen синтезира. Но Фреди беше основната съставка, причината и следствието на искрящата аура около групата. А това чувство на безкрайни простори, сякаш събуждано от китарата на Брайън липсва осезаемо в The Cosmos Rocks. Да, Red Special-a все още успява с няколко тона в точния момент да изправи космите по цялото тяло, но тези включвания са изключително редки и кратки. За сметка на тях музиката се е насочила към по-директен и радиофоничен хардрок с блус привкус, характерен за предишната основна група на Пол Роджърс – Bad Company. И тук идва другият основен проблем на албума. Пол пее както той си знае, което означава набедената за блус естрадна дъвка, която така усилено котираха Bad Company, Free, Eric Clapton и Gary Moore през 70-те и особено през 80-те. Излишни вокални окраски, ужасяващи фалцетни включвания и толкова „йее”-та, че и Ковърдейл би се почувствал неудобно. До края на диска си повтарях: „тоя човек няма ли да се събуди най-после?”.
Добре, че присъства и затварящата музикална импресия small reprise, която връща към късните години на Queen и астрономическите китарни мелодии на доцент Мей.

Дълго излезе. Но и го изисква така противоречив запис на толкова голямо име. И нека завършим позитивно. Може феновете да се разделят на два лагера – такива, които категорично отхвърлят идеята Queen да творят под това име (въпреки добавката) и такива, които я прегръщат сляпо и безрезервно. Личните ми „за” и „против” са горе. А албумът задължително го чуйте. Защото има двама души, участвали в записа му, които заслужават цялото внимание на света. И, повярвайте ми, дори през 2008 имат какво да ви дадат.

Напомня на: Bad Company, ранния Robert Plant, Queen

Оценка: