Песните в албума:

1. The Mystery Spot
2. Ten-Cent Dynamite
3. Call Me Down
4. Of Ditch Diggers and Drowning Men
5. Gin Clear
6. Rolling Thunder
7. Feed That Train
8. Keep Your Prize
9. Three Hearts
10. The Ballad of Sister Ruth
11. I Can't Shake It
12. Drag You There
Five Horse Johnson
The Mystery Spot
Година: 2006
Лейбъл: Small Stone Records
Държава: САЩ
http://www.fivehorsejohnson.com
“Мистериозната точка” е природен феномен, място, на което законите на физиката и гравитацията не важат. Естествено, има обяснение, че става въпрос за оптични аномалии, които ти ебават майката на възприятията, затова и всичко ти се струва неестествено. Законите не важат и при юнаците от Five Horse Johnson. При тях всичко се влияе не от точни науки, а от силата на блуса и рокенрола. И някоя-друга бира в излишък не пречи, естествено.

Отсега ви казвам, албумът е чудесен и ако долу виждате четири капачки вместо пет, това не означава, че сайтът, който разглеждате в момента е “мистериозна точка”. Но с музиката на момчетата от Толедо се запознах с предишния ми албум и имам една идея повече симпатии именно към него. Затова – субективен обективизъм и една отворена бира по-малко. А музиката? Сърцат рокенрол, с впити в блуса корени, топли, туптящи парчета, които разказват истории, водят на път и карат тялото ти да се клати в сглобките си. Бавно, като двигател на американска масъл кар, ритъмът на блуса засилва тежката, изящна рокенрол машина, пореща пътищата към хоризонта, заредена с високооктаново гориво.

Специфичният звук на петимата се дължи на китарата на Brad Coffin, която звучи сякаш изстискана за живот, мяуче като котка или ръмжи като млад ягуар; на безумната хармоника на Eric Oblander, която често дели солата с Brad или вмъква нишката на почерка си в огнените композиции на групата; на ударния вокален дует Brad и Eric и, повярвайте ми, не сте слушали рока, изпят така жарко и горещо. Силни, ниски вокали се редят с продрани, блусарски напеви, отстъпващи крачка на хармониката или гибсъна, които директно ти стискат душицата и избиват искри през очите. Заглавната песен, Keep That Train, Can’t Shake It спокойно могат да те накарат да загърбиш здравия разум и да се разподскачаш, ухилен тъпо на горящата енергия, която ти пали задника и жаждата за живот и бира. Или да се залепиш за пода, изцъклено смазан под тежкия хамънд, лютата мелодия на хармониката и смазващия прашен блус на Drag You Down или епичната експлозия след лиричното интро в Of Ditch Diggers And Drowning Men. Защото когато група талантливи музиканти свирят от сърце това, което искат и обичат, издават честни и силни албуми. И докато го правят, музиката им, слава Богу, ще стои в ъндърграунда, за да омагьосва и споделя с теб и мен.
Напомня на: късните Clutch, ранните ZZ Top, Pride & Glory
Оценка: 1234
коментари [3] 
 
 
© 2003 Booze Project :: If two people agree on everything, only one person is doing the thinking.
Батето