Песните в албума:
1. Intro2. Starting Over
3. Bitch We Got a Problem
4. Evolution
5. Hold On
6. Kiss
7. Do What They Say
8. Ever Be
9. Love and Luxury
10. Innocent Bystander
11. Killing
Хипнотичната интродукция, звучаща като саундтрак от мрачен хорър с призраци на дечица отваря вратата на осмия кошмар, излязъл изпод ръцете на Korn и екипа им и ни приветства за добре дошли в свят на болка, страдание и наситено тъмни нюанси, кънтящи стаи на обреченост и лутане в коридорите на индустриалната лудост. Korn се върнаха. За втори път тази година, но сега с нов материал, който е сериозен ангажимент за сетивата.
След последните няколко албума, които един с един не си приличаха и последвалия ънплъгд в началото на 2007 година, на всички им беше много чудно какъв ли облик ще приемат този път Бейкърсфийлдците. А сега те останаха с още един човек от състава зад борда – най-младият член на фамилията Korn, барабанистът Дейвид Силверия се отдаде на семейството си и ресторантьорство. Уж е само временно. Ще видим.
Първият хитър ход около записването на новия албум беше наемането на барабанист от световна класа. Тери Бозио извеза името си в кредитите и на тези пионери. И за всеобща изненада (хайде да не се лъжем, съвсем очаквано) си вдигна палките след като материалът бе записан. А после пък беше съвсем ушевадно, че той е бил в групата с цел медиен шум. Иначе от лагера на Korn щяха да разтръбят и другия барабанист, участвал активно в записите – Брукс Уакерман, свирил с Tenacious-D, понастоящем в Bad Religion. Единственото парче, в което на практика се чуват сериозни барабани, е затварящото I Will Protect You, песен, която наживо Дейвид или сегашният му заместник Джоуи от Slipknot трудно биха изтропали. Иначе точно пък дръм техника няма да намерите в диска. Другаде е силата на новия запис – албумът продължава линията на умопомрачителния шедьовър See You On The Other Side (помните го, нали?). И това е второто мъдро решение за "безименния". Защото той задълбава толкова дълбоко в посоката, поета от предшественика си, че стига чак до оголените нерви на съзнанието. Дискът е почти толкова силен колкото и албумът от 2005 година, само че е по-мрачен и психеделичен. И затова има причина. Двамата продуценти, изваяли специфичният звук на предишния фаворит постигнаха музикален еквивалент на Тим Бъртънов кошмар. Този път обаче още в началото момчетата решават, че Дъ Матрикс е излишен и с оформянето на звука се заема изцяло Атикъс Рос, за да се получи подтискащ, болен и почти индустриален запис. Все едно Шоколадовата Фабрика на Чарли е останала без захарната си глазура и някой е дръпнал шалтера, като вътре е оставил мрак, неразбория, изкормени машинарии и изплашени дечица. А там вътре кошмарите са живи... и гладни.
Песните са написани и записани, за да събудят тягостно чувство в слушателя, мрачни, минорни композиции, изследващи лудостта, алчността, безизходицата. Няма жизнерадостни парчета, дори и първият сингъл към албума Evolution, която се окичи и с клип, не обещава нищо добро за човечеството. Тя, както и близката й Hold On са химновите пикове на албума, с изведен ритъм и мелодични припеви, а Kiss е болезнената, лирична изповед на отхвърления и самотния. Темите са добре познати, а мелодиите следват идеите, застъпени преди две години, като на моменти отново се доближават силно до Nine Inch Nails (Love And Luxury), но като цяло запазват типичния Korn ритъм, изкривен през ефектите и компютърните семпли, което помага за пресъздаването на атмосфера на болна обреченост (да, чуйте Hushabye).
Безименното аморфно издание на Korn е безумно силен и въздействащ албум. Той следва релсите, поставени със See You On The Other Side, но и доразвива идеите от него, като синтезира мрачните настроения и атмосферата на страх и страдание. Албумът е едно алтернативно предизвикателство и за пореден път доказа, че Korn са големи. Много.
п.п. Поради фактът, че този диск се движи във вече прокаран коловоз и заради това, че тук нямаме половинки, тези 5 капачки отдолу да се четат "в полза на ученико".
След последните няколко албума, които един с един не си приличаха и последвалия ънплъгд в началото на 2007 година, на всички им беше много чудно какъв ли облик ще приемат този път Бейкърсфийлдците. А сега те останаха с още един човек от състава зад борда – най-младият член на фамилията Korn, барабанистът Дейвид Силверия се отдаде на семейството си и ресторантьорство. Уж е само временно. Ще видим.
Първият хитър ход около записването на новия албум беше наемането на барабанист от световна класа. Тери Бозио извеза името си в кредитите и на тези пионери. И за всеобща изненада (хайде да не се лъжем, съвсем очаквано) си вдигна палките след като материалът бе записан. А после пък беше съвсем ушевадно, че той е бил в групата с цел медиен шум. Иначе от лагера на Korn щяха да разтръбят и другия барабанист, участвал активно в записите – Брукс Уакерман, свирил с Tenacious-D, понастоящем в Bad Religion. Единственото парче, в което на практика се чуват сериозни барабани, е затварящото I Will Protect You, песен, която наживо Дейвид или сегашният му заместник Джоуи от Slipknot трудно биха изтропали. Иначе точно пък дръм техника няма да намерите в диска. Другаде е силата на новия запис – албумът продължава линията на умопомрачителния шедьовър See You On The Other Side (помните го, нали?). И това е второто мъдро решение за "безименния". Защото той задълбава толкова дълбоко в посоката, поета от предшественика си, че стига чак до оголените нерви на съзнанието. Дискът е почти толкова силен колкото и албумът от 2005 година, само че е по-мрачен и психеделичен. И затова има причина. Двамата продуценти, изваяли специфичният звук на предишния фаворит постигнаха музикален еквивалент на Тим Бъртънов кошмар. Този път обаче още в началото момчетата решават, че Дъ Матрикс е излишен и с оформянето на звука се заема изцяло Атикъс Рос, за да се получи подтискащ, болен и почти индустриален запис. Все едно Шоколадовата Фабрика на Чарли е останала без захарната си глазура и някой е дръпнал шалтера, като вътре е оставил мрак, неразбория, изкормени машинарии и изплашени дечица. А там вътре кошмарите са живи... и гладни.
Песните са написани и записани, за да събудят тягостно чувство в слушателя, мрачни, минорни композиции, изследващи лудостта, алчността, безизходицата. Няма жизнерадостни парчета, дори и първият сингъл към албума Evolution, която се окичи и с клип, не обещава нищо добро за човечеството. Тя, както и близката й Hold On са химновите пикове на албума, с изведен ритъм и мелодични припеви, а Kiss е болезнената, лирична изповед на отхвърления и самотния. Темите са добре познати, а мелодиите следват идеите, застъпени преди две години, като на моменти отново се доближават силно до Nine Inch Nails (Love And Luxury), но като цяло запазват типичния Korn ритъм, изкривен през ефектите и компютърните семпли, което помага за пресъздаването на атмосфера на болна обреченост (да, чуйте Hushabye).
Безименното аморфно издание на Korn е безумно силен и въздействащ албум. Той следва релсите, поставени със See You On The Other Side, но и доразвива идеите от него, като синтезира мрачните настроения и атмосферата на страх и страдание. Албумът е едно алтернативно предизвикателство и за пореден път доказа, че Korn са големи. Много.
п.п. Поради фактът, че този диск се движи във вече прокаран коловоз и заради това, че тук нямаме половинки, тези 5 капачки отдолу да се четат "в полза на ученико".
Напомня на: Nine Inch Nails, the Cure и най-вече на Korn
Оценка: 
коментари [5]
Коментари по албума 534 2
Включване / Регистрация