Песните в албума:
1. Not Going Away2. I Don't Wanna Stop
3. Black Rain
4. Lay Your World On Me
5. The Almighty Dollar
6. Silver
7. Civilize The Universe
8. Here For You
9. Countdown's Begun
10. Trap Door
Много време мина, откакто Ози за последен път записа смислена песен. Да кажем, че е било през 2001г., когато излезе бозавия Down To Earth. После турнета, скандали, риалити, простотии по телевизиите, тъпотиите около бащицата не секваха. И той заприлича на кукла, на парче от развлекателната индустрия, което мениджърите водят за носа, за да измуфтят колкото се може повече пари около него. А това, че мениджър в случая е благоверната му, не променя нищо. Та, някъде между всичките глупости, нейде в главата на Ози е имало идея и за нов албум. Предполагам, че и тук Шарън е поналожила малко женска твърдост. Каквато и да е причината, бащицата свиква верния вовеки Зак Уайлд, барабаниста си в последните години Майк Бордин и новото попълнение зад дебелите струни Бласко и започват записите за Черния дъжд.
Албумът е и Ози, но и далеч не е това, което символизира името на певеца през 27-те години солова кариера. Тоест, рок е, твърд, но много осъвременен. В момента в рок музиката се търси твърдостта на звука и се бяга от всичко, което беше той през 70-те и 80-те години – техническото свирене, мелодичните пасажи, солата, разнообразието не само в албум, но и във всяка песен поотделно. Начинът, по който Ози като един от най-видните представители на сцената, стана това, което е – легенда. Отварящото Not Going Away, както и I Don’t Wanna Stop влизат с типичните Зак-ски рифови тупалки, но типични за основната му група Black Label Society. Нали се сещате – риф, мускули, сърцато, американско и аграрно. А пък текстовете на тези две песни преразказват темата от Gets Me Through – "не съм уморен, не ми се пенсионира, я ми помогнете да не падна от сцената!". Другите тъповати лирики са тези, посветени на жена му и дъщеря му, отново глупости, които дядо бълваше и в предишния си албум. Лошо, Осбърн, лошо. Това води до морален упадък, твърде здраво си се сближил с капиталистическия империализъм и The Almighty Dollar може и да не те ебе много, ама я питай жена си!
Естествено, че има и добри страни в Black Rain – Here For You е една от най-хубавите рок балади в последно време, а рифовете на Зак Уайлд, макар и тираджийски, бъркат в душицата и водят до хедбенг, мама му стара и русия мръсник. Пък Countdown's Begun е класическа "Ози" песен, каквато не сме чували от него от Ozzmosis насам. А и най-хубавото е, че новият му диск е доказателство, че човекът, макар и на възраст, е жив и милее за рока. И е доста по-добър от Down To Earth. И няма да ви лъжа, че каквото и да говоря, Ози е икона, а аз съм му фен до гроб и ще си купя всеки албум, който изкара. Затова и капачките долу са повече – нали сме фензин. А аз съм фен на Ози.
Албумът е и Ози, но и далеч не е това, което символизира името на певеца през 27-те години солова кариера. Тоест, рок е, твърд, но много осъвременен. В момента в рок музиката се търси твърдостта на звука и се бяга от всичко, което беше той през 70-те и 80-те години – техническото свирене, мелодичните пасажи, солата, разнообразието не само в албум, но и във всяка песен поотделно. Начинът, по който Ози като един от най-видните представители на сцената, стана това, което е – легенда. Отварящото Not Going Away, както и I Don’t Wanna Stop влизат с типичните Зак-ски рифови тупалки, но типични за основната му група Black Label Society. Нали се сещате – риф, мускули, сърцато, американско и аграрно. А пък текстовете на тези две песни преразказват темата от Gets Me Through – "не съм уморен, не ми се пенсионира, я ми помогнете да не падна от сцената!". Другите тъповати лирики са тези, посветени на жена му и дъщеря му, отново глупости, които дядо бълваше и в предишния си албум. Лошо, Осбърн, лошо. Това води до морален упадък, твърде здраво си се сближил с капиталистическия империализъм и The Almighty Dollar може и да не те ебе много, ама я питай жена си!
Естествено, че има и добри страни в Black Rain – Here For You е една от най-хубавите рок балади в последно време, а рифовете на Зак Уайлд, макар и тираджийски, бъркат в душицата и водят до хедбенг, мама му стара и русия мръсник. Пък Countdown's Begun е класическа "Ози" песен, каквато не сме чували от него от Ozzmosis насам. А и най-хубавото е, че новият му диск е доказателство, че човекът, макар и на възраст, е жив и милее за рока. И е доста по-добър от Down To Earth. И няма да ви лъжа, че каквото и да говоря, Ози е икона, а аз съм му фен до гроб и ще си купя всеки албум, който изкара. Затова и капачките долу са повече – нали сме фензин. А аз съм фен на Ози.
Напомня на: Black Label Society, Ozzy Osbourne в 21 век
Оценка: 
коментари [0]
Коментари по албума 532 2
Включване / Регистрация