Песните в албума:
1. When We Were Younger & Better2. A Failsafe
3. Don’t Go Down to Sorrow
4. Wax Futures
5. These Things You Can’t Unlearn
6. Lyonesse
7. Music is Music as Devices are Kisses is Everything
8. The Distant & Mechanised Glow of Eastern European Dance Parties
9. Little Victories
10. Primer
11. White Peak/Dark Peak
12. The Conspiracy of Seeds
65daysofstatic
The Destruction of Small Ideas
Година: 2007
Лейбъл: Monotreme Records
Държава: Англия
http://65daysofstatic.com
The Destruction of Small Ideas
Година: 2007
Лейбъл: Monotreme Records
Държава: Англия
http://65daysofstatic.com
The Destruction of Small Ideas oпределено е албум, който едва ли ще ви връхлети от раз, прекалено стряскащ и многопластов е за това. Няма спор че музикантите в 65daysofstatic са перфекционисти и не се колебаят да правят големи крачки в експеримeнтирането с нови идеи. Тук замаха на въпросната креативност дори озадачава със своята прекомерна смелост. Саундът им донякъде е изгубил маркантната си електронна обвивка за сметка на по-сложни аранжименти и цял куп нови инструменти, от които най-впечатляващо са вмъкнати пиано партиите. Тук става дума и за нещо много по-рисковано, а именно цялостната продукция. Едва ли някой би очаквал именно от тези момчета да запишат аналогов албум. И както те сами споделят, за тази стъпка са се вдъхновили от Harvest на Neil Young. Да, албумите от преди 20-30 години звучат съвсем различно сравнявайки ги с компресирания саунд на съвремения музикален свят. И въпреки че това е наложения стандарт от звукозаписните компании, радиата, и т.н., 65daysofstatic решават да запишат албум, който ще може да разкрие и най-бледите нюанси, където ще може да се долови „гласа” на всеки един от инструментите (увеличете звука на уредбата!). А рискът идва от там, че за масово повреденото ухо това най-вероятно ще звучи плоско или меко казано странно. Може би и затова заглавие като The Destruction of Small Ideas е някак пророческо.
Има вероятност първото завъртане да пресуши емоции от всякакъв род, едно вдишване да не се окаже достатъчно. Но след всяко следващо прослушване започва да се появяват нови силни усещания, започваш да откриваш и черпиш ярки емоции именно от многото малки детайли, които след едно обичайно компресиране на записа нямаше да бъдат доловими. Първите пет парчета ще изненадат повечето. Дори и тези, които преди това са имали възможност да чуят пуснатото като сингъл Don’t Go Down to Sorrow, където преобладаваха прелестно нежни пиано пасажи. Едва ли не реално се усещат прескачащите искри в наелектризираното начало на Wax Futures, което в последствие се разразява в краткотрайна, но мощна ескплозия от барабани и китари. В These Things You Can’t Unlearn програминга се оттегля още в самото начало, за да отстъпи място на виолините, умело вплетени в апокалиптична пост рок кулминация. Усещането се подсилва и от странните вокални семпли, които напомнят звуците от падащи бомби. Lyonesse е отново от пиано доминирана композиция, като бавно угасваща светлина на края на тунел. Смисълът на цял живот може да се побере в заглавие като Music is Music as Devices are Kisses is Everything; резките приливи и отливи на мелодии, крехки клавири и на преден план изнесените, кристално чисто отработени перкусии са в състояние да разтуптят доста сърца. Именно тук за първи път се появява усещането, че всички тези бинарни кодове, прекарани през милион алгоритмични изчисления всъщност могат да превърнат звуците в нещо органично! А истината е, че от тук нататък положението става още по-манияшко. The Distant and Mechanised Glow of Eastern European Dance Parties съчетава нечовешка ритмика с електронни бийтове, обгърнати от рифове и барабаненето на несъмнено лудия Rob Jones. Този гигантски разлив почти незабелязано поглъща и следващото парче Little Victories, което си е чиста проба свръх доза адреналин. Последните три парчета ги препоръчвам само ако сте успели да стигнете до тук.
И докато предишните два албума създаваха лепкава мъгла от спазматични звуци, в която потъваш, а след това изплуваш, то в The Destruction of the Small Ideas е прекалено рисковано да се изгубиш, защото след това може би никога няма да намериш пътя обратно.
Вера (5 капачки!)
65daysofstatic е интересно име от Англия, което любителите на авангардната и малко по-шумна музика е добре, ако не друго, то поне да познават. Подходът на групата към музицирането е доста нестандартен и това, в комбинация с искреността, която долавям от творчеството й (или се заблуждавам, че е така
) ме подтиква да искам да ги харесвам. Но това, за жалост, не винаги се получава с тази всеобразна и неконстантна смесица от разпилени пост-рок рифове и бас, минаващи ту през един, ту през друг ефект и отчетливо долавящ се звук на акустично пиано. Добавени са всякакви електронни шумове и ефектчета, а тук таме и бийтче и за капак на всичко, ей така отгоре - крайно интензивни и екстремни в разнообразието си акустични барабани. Вокали няма. Това на думи ми звучи интересно, но е факт, че често музиката от The Destruction Of Small Ideas ме затормозява - изисква си нужната нагласа и концентрация.
Информация за това от колко души се състои групата и кой на какви инструменти свири не мога да приложа, защото признавам си, не знам, но предполагам Вера по-горе е изяснила повечето от тези аспекти.
Мога, обаче, да ви разкажа за двата си любими момента от албума. Още след първото завъртане интереса ми прикова закриващата The Conspiracy Of Seeds. Викам си аз на другото аз: 'Ма вътре има блек вокали?! И тези семпли от човешка реч много добре наредени! А към края с чистите вокали май имаше и някви цигулки... Баси...
' Кефя се много и на електро звучащата The Distant & Mechanised Glow Of Eastern European Dance Parties, защото ми идва свежа, а и обичам да танцувам на техно. 
Останалото от албума ми е леко размито и всеки път като си го пусна играя на хазарт със себе си като залагам удоволствието за музикалните ми възприятия. Ако се паднат добри зарове, чутото ми харесва; ако рулетка не е завъртяна добре - само ми се надува главата. Едно обаче мога да кажа доста убедено - ако се заслушате в 65daysofstatic, определено ще ви се сторят интересни.
Симо (3 капачки!)
Има вероятност първото завъртане да пресуши емоции от всякакъв род, едно вдишване да не се окаже достатъчно. Но след всяко следващо прослушване започва да се появяват нови силни усещания, започваш да откриваш и черпиш ярки емоции именно от многото малки детайли, които след едно обичайно компресиране на записа нямаше да бъдат доловими. Първите пет парчета ще изненадат повечето. Дори и тези, които преди това са имали възможност да чуят пуснатото като сингъл Don’t Go Down to Sorrow, където преобладаваха прелестно нежни пиано пасажи. Едва ли не реално се усещат прескачащите искри в наелектризираното начало на Wax Futures, което в последствие се разразява в краткотрайна, но мощна ескплозия от барабани и китари. В These Things You Can’t Unlearn програминга се оттегля още в самото начало, за да отстъпи място на виолините, умело вплетени в апокалиптична пост рок кулминация. Усещането се подсилва и от странните вокални семпли, които напомнят звуците от падащи бомби. Lyonesse е отново от пиано доминирана композиция, като бавно угасваща светлина на края на тунел. Смисълът на цял живот може да се побере в заглавие като Music is Music as Devices are Kisses is Everything; резките приливи и отливи на мелодии, крехки клавири и на преден план изнесените, кристално чисто отработени перкусии са в състояние да разтуптят доста сърца. Именно тук за първи път се появява усещането, че всички тези бинарни кодове, прекарани през милион алгоритмични изчисления всъщност могат да превърнат звуците в нещо органично! А истината е, че от тук нататък положението става още по-манияшко. The Distant and Mechanised Glow of Eastern European Dance Parties съчетава нечовешка ритмика с електронни бийтове, обгърнати от рифове и барабаненето на несъмнено лудия Rob Jones. Този гигантски разлив почти незабелязано поглъща и следващото парче Little Victories, което си е чиста проба свръх доза адреналин. Последните три парчета ги препоръчвам само ако сте успели да стигнете до тук.
И докато предишните два албума създаваха лепкава мъгла от спазматични звуци, в която потъваш, а след това изплуваш, то в The Destruction of the Small Ideas е прекалено рисковано да се изгубиш, защото след това може би никога няма да намериш пътя обратно.
Вера (5 капачки!)
65daysofstatic е интересно име от Англия, което любителите на авангардната и малко по-шумна музика е добре, ако не друго, то поне да познават. Подходът на групата към музицирането е доста нестандартен и това, в комбинация с искреността, която долавям от творчеството й (или се заблуждавам, че е така
) ме подтиква да искам да ги харесвам. Но това, за жалост, не винаги се получава с тази всеобразна и неконстантна смесица от разпилени пост-рок рифове и бас, минаващи ту през един, ту през друг ефект и отчетливо долавящ се звук на акустично пиано. Добавени са всякакви електронни шумове и ефектчета, а тук таме и бийтче и за капак на всичко, ей така отгоре - крайно интензивни и екстремни в разнообразието си акустични барабани. Вокали няма. Това на думи ми звучи интересно, но е факт, че често музиката от The Destruction Of Small Ideas ме затормозява - изисква си нужната нагласа и концентрация.
Информация за това от колко души се състои групата и кой на какви инструменти свири не мога да приложа, защото признавам си, не знам, но предполагам Вера по-горе е изяснила повечето от тези аспекти.
Мога, обаче, да ви разкажа за двата си любими момента от албума. Още след първото завъртане интереса ми прикова закриващата The Conspiracy Of Seeds. Викам си аз на другото аз: 'Ма вътре има блек вокали?! И тези семпли от човешка реч много добре наредени! А към края с чистите вокали май имаше и някви цигулки... Баси...
' Кефя се много и на електро звучащата The Distant & Mechanised Glow Of Eastern European Dance Parties, защото ми идва свежа, а и обичам да танцувам на техно.
Останалото от албума ми е леко размито и всеки път като си го пусна играя на хазарт със себе си като залагам удоволствието за музикалните ми възприятия. Ако се паднат добри зарове, чутото ми харесва; ако рулетка не е завъртяна добре - само ми се надува главата. Едно обаче мога да кажа доста убедено - ако се заслушате в 65daysofstatic, определено ще ви се сторят интересни.
Симо (3 капачки!)
Напомня на: Circle Takes the Square и David Bowie тананикат Dance Magic Dance
Оценка: 
коментари [4]
Коментари по албума (4)
Включване / Регистрация