Песните в албума:
1. The Great Unknown2. Speaking to the Sea
3. Panoramic Telescope
4. The Infinite Secrets of Planet Megladon
5. Silver Leaf
6. Water
7. Little Fly
8. Strange Trip
9. Flowers and Stones
10. The 13:th Witching Hour
11. Doctor Smoke
След чудовищните две демота, и абсолютно ненормалните изпълнения в сплита им с Blowback, за Asteroid нямаше как да не е доста трудно да прескочат летвата, която сами бяха вдигнали високо. И така само година след последното им включване, тези момчета от Швеция най-после издадоха дебютния си албум, с който трябва да оправдаят доста очаквания, включително и моите. Албума е едноименен и определено не е за изпускане, защото е голям!
Дори и при бегъл анализ, веднага може да се усети чудовищното гравитационно поле на гиганта Black Sabbath. Няма да е и много голямо изхвърляне, ако кажем, че от същият музикален интергалактически прах са направени и половината модерни стоунър рок величия, сред които определено се нареждат Asteroid. За малкото време, през което съществуват, триото от Оребро показа, че определено ги разбират космическите рифове и смелото "The Masters of Spaced Out Psychedelic Fuzz Rock", което краси снимката им в myspace, всъщност не е чак толкова смело и доста добре пасва на цялата работа. Ама вместо да си чешем безцелно езиците в някакви си там нарицателни и суперлативи, мисля да престъпим към същинската част... свиването на тлъст джойнт... опа, забравих, да, и албума на Asteroid за който всъщност сме се събрали тука, нали така?
Сблъсъка с тавата се осъществява чрез The Great Unknown, чийто риф прави толкова голям кратер в черепната кутия на неподготвеният слушател, че оцеляването вече е нещо с доста променлив резултат. Бавна, тежка и мощна, подплатена от страхотните вокали на Robin Hirse и Johannes Nilsson, тази песен е толкова силно откриване, че дори и албума да беше съставен само от нея би си струвал. Ха, обаче си имаме още цели 10 парчета, което като извършим там действията прави общо 11 парчета с продължителност малко под единия час... Мда, чудесни цифри, нали?
Само един hint да вкарам - ако още не сте сформирали potmospher-а в бърлогата си, мисля че е време да се заемете с тази отговорна задача. Така, готови ли сте ? Ха сега загасете лампите и директно да ходим да си говорим с морето, чрез следващата Speaking to the Sea. 
Веселяшка композиция, с прогресив елементи, страхотен грууви бийт и разбира се двойните вокалите на Robin и Jay, които незнайно защо на моменти навяват чести асоциации с John Garcia от някаква си група наречена Kyuss... Но нека грабнем Panoramic Telescope-a и да идем да погледаме малко звездите, току виж някое ET е проявило интерес и ни е взело на разходка с космическият си кораб. Всъщност, докато слушам тая песен, мога да кажа че извънземните определено са подшушнали на Asteroid някой друг пиниз как се прави качествена психеделия. Резултатът - пълен с фъз дуум рифове, интересно соло към края и тихонашепващият ни тайните на Вселената бас на Johannes (който е едно такова приятно момче с дъъъълги руси расти, което в никакъв случай не употребява марихуана). И така преди да сме се усетили вече сме в процес на откриване на The Infinite Secrets Of Planet Megladon, която е доказателство как може да се прави инструментална психеделична музика без да се налага спазването на тенденцията за километрични композиции от над 12 минути (не че дългите песни са лоши). Истински бисер! Следващата Silver Leaf е като изсвирена от Iommi и компания песновка с тежък риф, отнесени вокали, всичко както си му е редът. А с нея и половината албум вече се измина и сякаш за да отбележи, че от хубавия матриал започва неминуема дехидратация, плеъра пуска шестата композиция озаглавена, бих казал тематично, Water. Майстори са Asteroid, няма две мнения и акустичните зарибявки ги умеят доста добре, както си личи от тука. Отнесена, на прага на грънджа ала Days Of The New, Water е акустичната песен, която всеки един фен на Сиатълската вълна би харесал много. Little Fly е типична стоунър рок песен, ако естествено типично може да се отнесе към звука и идеите на Asteroid, а и тук както при Panoramic Telescope и The Infinite Secrets Of Planet Megladon имаме преливане в Strange Trip, песен която подушвам, че главната идея се е появила на фона на някое от парчетата на Queens Of The Stone Age, без които това ревю нямаше как да мине. 
Flowers and Stones може би повече от вас са я чули вече в интернет, но ако не сте - доста сте изпуснали. Тука асоциациите с Pink Floyd също са неизбежни, особено има моменти от песента, които много приличат на Money от колосалния The Dark Side of the Moon. The 13:th Witching Hour е саундтракът на един лов за вещици с маршов ритъм и викове 'We want the witch'! Ама като слушам май ловът се превръща в кошмар за ловците накрая. А ние вече сме на финалната права и сякаш за да ни напомнят, че ако ще въртим още един път тавата, трябва да завъртим също така лулата с чудотворната билка, Asteroid са нарекли последната си песен Doctor Smoke. Силен завършек, с който момчетата явно отново искат да ни покажат, че страхотните идеи и тяхното мащабно реализиране са за тях като решаване на линейна функция за висшист математик.
В заключение мога да кажа, че Asteroid не само достигнаха и прескочиха летвата, която сами си поставиха, ами и показаха, че техните възможности са като космоса - почти безкрайни. Един от най-силните албуми и дебюти във фъз рока за мен, съпоставим с който си искате от шедьоврите в тази музикална ниша. Айде пали, че се схванах тука...
Дори и при бегъл анализ, веднага може да се усети чудовищното гравитационно поле на гиганта Black Sabbath. Няма да е и много голямо изхвърляне, ако кажем, че от същият музикален интергалактически прах са направени и половината модерни стоунър рок величия, сред които определено се нареждат Asteroid. За малкото време, през което съществуват, триото от Оребро показа, че определено ги разбират космическите рифове и смелото "The Masters of Spaced Out Psychedelic Fuzz Rock", което краси снимката им в myspace, всъщност не е чак толкова смело и доста добре пасва на цялата работа. Ама вместо да си чешем безцелно езиците в някакви си там нарицателни и суперлативи, мисля да престъпим към същинската част... свиването на тлъст джойнт... опа, забравих, да, и албума на Asteroid за който всъщност сме се събрали тука, нали така?
Сблъсъка с тавата се осъществява чрез The Great Unknown, чийто риф прави толкова голям кратер в черепната кутия на неподготвеният слушател, че оцеляването вече е нещо с доста променлив резултат. Бавна, тежка и мощна, подплатена от страхотните вокали на Robin Hirse и Johannes Nilsson, тази песен е толкова силно откриване, че дори и албума да беше съставен само от нея би си струвал. Ха, обаче си имаме още цели 10 парчета, което като извършим там действията прави общо 11 парчета с продължителност малко под единия час... Мда, чудесни цифри, нали?
Само един hint да вкарам - ако още не сте сформирали potmospher-а в бърлогата си, мисля че е време да се заемете с тази отговорна задача. Така, готови ли сте ? Ха сега загасете лампите и директно да ходим да си говорим с морето, чрез следващата Speaking to the Sea. Веселяшка композиция, с прогресив елементи, страхотен грууви бийт и разбира се двойните вокалите на Robin и Jay, които незнайно защо на моменти навяват чести асоциации с John Garcia от някаква си група наречена Kyuss... Но нека грабнем Panoramic Telescope-a и да идем да погледаме малко звездите, току виж някое ET е проявило интерес и ни е взело на разходка с космическият си кораб. Всъщност, докато слушам тая песен, мога да кажа че извънземните определено са подшушнали на Asteroid някой друг пиниз как се прави качествена психеделия. Резултатът - пълен с фъз дуум рифове, интересно соло към края и тихонашепващият ни тайните на Вселената бас на Johannes (който е едно такова приятно момче с дъъъълги руси расти, което в никакъв случай не употребява марихуана). И така преди да сме се усетили вече сме в процес на откриване на The Infinite Secrets Of Planet Megladon, която е доказателство как може да се прави инструментална психеделична музика без да се налага спазването на тенденцията за километрични композиции от над 12 минути (не че дългите песни са лоши). Истински бисер! Следващата Silver Leaf е като изсвирена от Iommi и компания песновка с тежък риф, отнесени вокали, всичко както си му е редът. А с нея и половината албум вече се измина и сякаш за да отбележи, че от хубавия матриал започва неминуема дехидратация, плеъра пуска шестата композиция озаглавена, бих казал тематично, Water. Майстори са Asteroid, няма две мнения и акустичните зарибявки ги умеят доста добре, както си личи от тука. Отнесена, на прага на грънджа ала Days Of The New, Water е акустичната песен, която всеки един фен на Сиатълската вълна би харесал много. Little Fly е типична стоунър рок песен, ако естествено типично може да се отнесе към звука и идеите на Asteroid, а и тук както при Panoramic Telescope и The Infinite Secrets Of Planet Megladon имаме преливане в Strange Trip, песен която подушвам, че главната идея се е появила на фона на някое от парчетата на Queens Of The Stone Age, без които това ревю нямаше как да мине. Flowers and Stones може би повече от вас са я чули вече в интернет, но ако не сте - доста сте изпуснали. Тука асоциациите с Pink Floyd също са неизбежни, особено има моменти от песента, които много приличат на Money от колосалния The Dark Side of the Moon. The 13:th Witching Hour е саундтракът на един лов за вещици с маршов ритъм и викове 'We want the witch'! Ама като слушам май ловът се превръща в кошмар за ловците накрая. А ние вече сме на финалната права и сякаш за да ни напомнят, че ако ще въртим още един път тавата, трябва да завъртим също така лулата с чудотворната билка, Asteroid са нарекли последната си песен Doctor Smoke. Силен завършек, с който момчетата явно отново искат да ни покажат, че страхотните идеи и тяхното мащабно реализиране са за тях като решаване на линейна функция за висшист математик.
В заключение мога да кажа, че Asteroid не само достигнаха и прескочиха летвата, която сами си поставиха, ами и показаха, че техните възможности са като космоса - почти безкрайни.
Един от най-силните албуми и дебюти във фъз рока за мен, съпоставим с който си искате от шедьоврите в тази музикална ниша. Айде пали, че се схванах тука...
Напомня на: мириса на хубава трева
Оценка: 
коментари [5]
Коментари по албума 520 2
Включване / Регистрация