Песните в албума:
1. Hellyeah2. You Wouldn't Know
3. Matter Of Time
4. Waging War
5. Alcohaulin' Ass
6. Goddamn
7. In The Mood
8. Star
9. Rotten To The Core
10. Thank You
11. Nausea
12. One Thing
Hellyeah е името, което неизменно ще бъде свързвано с понятието "групата на Vinnie Paul от Pantera". Да видим колко дълго и с какъв успех ще продължи това, защото сега разглеждаме дебютното й издание. Интересен е и чисто сантименталният факт, че това е първият запис на барабанягата без брат му Dimebag, злочесто застрелян през 2004 г. Останалите имена са това на вокалиста Chad Gray от Mudvayne заедно с колегата му Greg Tribett с едната китара. Тяхната основна група Mudvayne продължава да е активна, даже подготват албум. Втората китара се държи от Tom Maxwell [Nothingface], а на баса е Bob Zilla [ex. Damageplan], който замени Jerry Montano [Nothingface], напуснал скоро след издаването на едноименния дебют. Nothingface са също така активни относно издаването на бъдещ албум или поне така ни уверява пресата.
Дискът се открива от помпащата, помитаща и готова да експлоадира песен със същото име - Hellyeah. Прави впечатление, че вокалите напомнят тези на David Draiman от Disturbed. Останалото е яко опъване на жици в 'Got your whiskey and weed' стил. Втората песен You Wouldn't Know е доста по-мелодична, но не и по-лоша. Клипът към нея е заснет в присъствието на много полуголи мацки на паркинга на стриптийз клуба, собственост на Vinnie Paul. В A Matter Of Time началното трополтене идва да напомни кой всъщност е шефът, а цялата задаваща се концентрация на енергия, която продължаваща и в Waging War неизбежно напомня на класическата Pantera. Но не бих казал по дразнещ начин. Да се търси заместител на тази легендарна група, включваща и харизматичния фронтмен Phil Anselmo би било твърде близко до търсене на кладенец насред пустинята. В Alcohaulin' Ass са широко застъпени кънтри корените на фамилията Abbott, едно приятно разнообразяване, пропито в тексаски дух. В Goddamn пак сме лоши, за да поуталожим после страстите с краткия китарен инструментал In The Mood, протяжно разтягащ отвеяни тонове. Star е от по-слабите моменти в албума - беззъба и сладникава до посредственост, но Rotten To The Core оправя нещата като при това добре излага уменията на Vinnie Paul с двете каси - доста над средното ниво, чувал съм да казват. Thank You е баладичната композиция в албума, при това доста успешна. Текстът и мелодията на чистите вокали добре се връзват с цялостното излъчване на сърдечна топлота. Nausea не впечатлява с нещо ново, One More Thing го прави със суровия си припев и така албумът свършва.
Обикновено след това аз оставам доволен от този откровен метъл с мелодични моменти. Дано Hellyeah се утвърди като сериозна група, както ни уверяват от лагера й, че е, понеже си личи, че Vinnie Paul се забавлява покрай нея. А той го заслужава.
Дискът се открива от помпащата, помитаща и готова да експлоадира песен със същото име - Hellyeah. Прави впечатление, че вокалите напомнят тези на David Draiman от Disturbed. Останалото е яко опъване на жици в 'Got your whiskey and weed' стил. Втората песен You Wouldn't Know е доста по-мелодична, но не и по-лоша. Клипът към нея е заснет в присъствието на много полуголи мацки на паркинга на стриптийз клуба, собственост на Vinnie Paul. В A Matter Of Time началното трополтене идва да напомни кой всъщност е шефът, а цялата задаваща се концентрация на енергия, която продължаваща и в Waging War неизбежно напомня на класическата Pantera. Но не бих казал по дразнещ начин. Да се търси заместител на тази легендарна група, включваща и харизматичния фронтмен Phil Anselmo би било твърде близко до търсене на кладенец насред пустинята. В Alcohaulin' Ass са широко застъпени кънтри корените на фамилията Abbott, едно приятно разнообразяване, пропито в тексаски дух. В Goddamn пак сме лоши, за да поуталожим после страстите с краткия китарен инструментал In The Mood, протяжно разтягащ отвеяни тонове. Star е от по-слабите моменти в албума - беззъба и сладникава до посредственост, но Rotten To The Core оправя нещата като при това добре излага уменията на Vinnie Paul с двете каси - доста над средното ниво, чувал съм да казват. Thank You е баладичната композиция в албума, при това доста успешна. Текстът и мелодията на чистите вокали добре се връзват с цялостното излъчване на сърдечна топлота. Nausea не впечатлява с нещо ново, One More Thing го прави със суровия си припев и така албумът свършва.
Обикновено след това аз оставам доволен от този откровен метъл с мелодични моменти. Дано Hellyeah се утвърди като сериозна група, както ни уверяват от лагера й, че е, понеже си личи, че Vinnie Paul се забавлява покрай нея. А той го заслужава.
Напомня на: Disturbed, Pantera
Оценка: 
коментари [1]
Коментари по албума 519 2
Включване / Регистрация