Песните в албума:

1. De-Fi (Instrumental)
2. Ance (Instrumental)
3. Termination
4. I Could Be God
5. Sidewinder
6. Memoirs Form An African Twin (Instrumental)
7. Empires Never Last
8. This Life Could Be My Last

Galahad
Empires Never Last
Година: 2007
Лейбъл: Metal Mind Productions
Държава: Великобритания
http://www.galahadonline.com/

Честно казано, винаги досега съм подхождал към албумите на Galahad с голяма доза резервираност. Просто за мен те винаги са били една от многото добри британски нео-прогресив групи, на които обаче все нещо не достига, за да предизвикат вниманието ми за повече от един албум време. И въпреки, че с годините Galahad успяха значително да усъвършенстват стила си и да поразгърнат музикалните си способности, песните им си останаха също толкова бледи и безлични, а албумите все така отегчителни.

Вероятно вече си представяте с каква неохота посегнах към новото творение на петимата англичани. Сигурен съм обаче, че не можете да си представите колко ошашавен останах още след първото слушане на Empires Never Last. Спокойно, рекох си, това сигурно не е същата група. Да, ама не! Същата се оказа. Просто хармониите вече бяха съвършени, песните сега не звучаха така банално и безлично, аранжиментите сякаш преливаха от свежи идеи и изобщо цялостната емоция на композициите като че ли имаше чисто нов вкус и аромат.

Дори и с невъоръжено ухо можем да разберем, че Empires Never Last е не крачка, а цял крачол пред останалите невзрачни рожби на Galahad, което идва да ни каже, че бай Мангал е мъдър и пробва често, защото може и пет копелдака да имаш, ама не се знае дали няма баш шестото да се окаже голямата работа! И ей го на – шестото вече е тука и верно е голяма работа!

В албума може да се усети едновременно и аристократичната елитарност на 70-тарския прог, и неспокойния дух на нео-прогресива, и виталността на чистия класически рок. Разнообразието от теми е наистина голямо, тук всеки един любител на стойностната музика със сигурност ще намери нещо за своя вкус, колкото и взискателен да е той. И като оставим настрана странното прог-индъстриъл-блек интро, прави натрапчиво впечатление, че слаб момент в албума просто няма! Песни като I Could Be God и Sidewinder (където впрочем доста хитро са вмъкнати някои дебилни цитати на президента Буш) недвусмислено показват, че Galahad най-после са успяли да постигнат съвършения баланс на всичките си предишни търсения и експерименти, а с инструменталната пиеса Memoirs Form An African Twin и великолепната заглавна композиция, албумът директно се превръща в един от основните ми фаворити за албум на годината. Без майтап!

Напомня на: Threshold, IQ, Pendragon, Hammers Of Misfortune

Оценка: