Песните в албума:
1. Xub2. Last Moulinao
3. Driver
4. Jack
5. Je Et Bikkje
6. Once Upon A Time In The West
Откровено казано, напоследък светът на рока (нека най-общо го наречем така) се препълни с банди, които свирят само инструментали. В началото – може да е било нужда, в последствие – май се превърна в мода. Което доведе до факта всички тези банди да бъдат звуково неразличими една от друга. Ето защо, на формации като Monkey3, трябва да се обръща повече от голямо внимание.
"Абсолютният трип". Това е най-точното определение за музиката на Monkey3. Трип, в който като попаднеш, ти се иска никога да не се събудиш. Трип, от който дори да пожелаеш, не можеш да се върнеш! Няма начин. Тази музика предизвиква съзнанието ти и сякаш му казва "Знаеше ли, че някъде, някога ще се сблъскаш с нещо подобно?" А то, горкото, е толкова изкефено, че най-вероятно гледа с мил, леко дебилен поглед, и само се усмихва... И те кара да се чувстваш добре.
Тези, които вече са се срещали с творенията на Monkey3, знаят, че това е любов от първо слушане; и то от онези, опасните влюбвания – при които искаш още и още, и не можеш да се наситиш на това, което имаш. На тези, на които им предстои тепърва да чуят Monkey3, честно казано, им завиждам: тепърва ще открият един прекрасен нов свят; една паралелна действителност, в която звукът и хармонията са господар на света, плътният ритъм и здравият риф са солта на живота, а мелодиите са "електричеството", което витае във въздуха. Един свят, в който ти се иска да си се родил и да живееш вечно.
Не знам защо, но отново смятам за неуместно да обяснявам какви са и кои са Monkey3. Ако това ревю успее да възбуди музикалния ви глад, то чичо ви Google е в състояние да ви каже всичко за тях. Е, почти всичко. Това, което може би ще спести, е че музиката в 39 Laps, както и в предишния едноименен албум на Monkey3 е силно повлияна, да не кажем – реверанс към 35007. Готиното е, че бандата изобщо не крие този факт, напротив: в предишния си албум момчетата имат композиция, озаглавена 35007. В 39 Laps също могат да се открият някакви асоциации с Liquid, но мисля, че нещата спират до там. Monkey3 вкарват в музиката си повече дистър, повече игра с клавира, който на места сякаш не се обажда, но като се заслушаш и си казваш "Бахти!" и освен всичко – на моменти разходката с палките по барабаните те кара да изпиеш още едно с кеф! И въпреки че никак не обичам сред песните в един албум да откроявам фаворити, защото дали една песен е добра или не, е аксиома, наречена "аксиомата "въпрос на вкус"", този път ще потвърдя правилото, като направя изключение: Je Et Bikkje. Вьпреки практически непроизносимото си име, тази композиция има такъв риф, за който спокойно можем да сложим определението, слагащо край на всички определения: "Си ебал майката!". Наистина.
Музиката в 39 Laps и като цяло – музиката на Monkey3 – е много подходяща за слушане в моменти, когато ти се пие и пиеш; за моменти, в които ти се пуши и си напушен; за слушане в легнало положение в напълно тъмна стая; и преди всичко – за слушане, в моментите, в които си сам. Не знам защо, но не успях да я усетя по улиците, в слушалките на плейъра, както и в компания. Тази музика иска теб и само теб. Иска съзнанието ти да й се отдаде и да не му се налага да обръща внимание на никого наоколо. Не мога да кажа как е за шофиране, защото не съм шофьор, но смея да предположа, че не е най-подходящият музикален фон за препускане с висока скорост.
Не знам вие как слушате музика, но знам, че трябва да се слуша музика. Искрено се надявам да слушате оригинални CD-та, възпроизвеждани от качествен CD player, чиито звук изскача от достатъчно скъп чифт тонколони. Аз лично спирам до оригиналните CD-та, които рипвам и следователно – тотално обезсмислям, но за момента положението е такова. Обезсмислено. За онези, които са обезсмислени като мен, препоръчвам 39 Laps да се слуша с Media Player, а визуализацията да е Battery/Strawberryaid. Налейте си нещо, пуснете си албума с тази визуализация и както се казваше в една реклама – "Meet You There"...
"Абсолютният трип". Това е най-точното определение за музиката на Monkey3. Трип, в който като попаднеш, ти се иска никога да не се събудиш. Трип, от който дори да пожелаеш, не можеш да се върнеш! Няма начин. Тази музика предизвиква съзнанието ти и сякаш му казва "Знаеше ли, че някъде, някога ще се сблъскаш с нещо подобно?" А то, горкото, е толкова изкефено, че най-вероятно гледа с мил, леко дебилен поглед, и само се усмихва... И те кара да се чувстваш добре.
Тези, които вече са се срещали с творенията на Monkey3, знаят, че това е любов от първо слушане; и то от онези, опасните влюбвания – при които искаш още и още, и не можеш да се наситиш на това, което имаш. На тези, на които им предстои тепърва да чуят Monkey3, честно казано, им завиждам: тепърва ще открият един прекрасен нов свят; една паралелна действителност, в която звукът и хармонията са господар на света, плътният ритъм и здравият риф са солта на живота, а мелодиите са "електричеството", което витае във въздуха. Един свят, в който ти се иска да си се родил и да живееш вечно.
Не знам защо, но отново смятам за неуместно да обяснявам какви са и кои са Monkey3. Ако това ревю успее да възбуди музикалния ви глад, то чичо ви Google е в състояние да ви каже всичко за тях. Е, почти всичко. Това, което може би ще спести, е че музиката в 39 Laps, както и в предишния едноименен албум на Monkey3 е силно повлияна, да не кажем – реверанс към 35007. Готиното е, че бандата изобщо не крие този факт, напротив: в предишния си албум момчетата имат композиция, озаглавена 35007. В 39 Laps също могат да се открият някакви асоциации с Liquid, но мисля, че нещата спират до там. Monkey3 вкарват в музиката си повече дистър, повече игра с клавира, който на места сякаш не се обажда, но като се заслушаш и си казваш "Бахти!" и освен всичко – на моменти разходката с палките по барабаните те кара да изпиеш още едно с кеф! И въпреки че никак не обичам сред песните в един албум да откроявам фаворити, защото дали една песен е добра или не, е аксиома, наречена "аксиомата "въпрос на вкус"", този път ще потвърдя правилото, като направя изключение: Je Et Bikkje. Вьпреки практически непроизносимото си име, тази композиция има такъв риф, за който спокойно можем да сложим определението, слагащо край на всички определения: "Си ебал майката!". Наистина.
Музиката в 39 Laps и като цяло – музиката на Monkey3 – е много подходяща за слушане в моменти, когато ти се пие и пиеш; за моменти, в които ти се пуши и си напушен; за слушане в легнало положение в напълно тъмна стая; и преди всичко – за слушане, в моментите, в които си сам. Не знам защо, но не успях да я усетя по улиците, в слушалките на плейъра, както и в компания. Тази музика иска теб и само теб. Иска съзнанието ти да й се отдаде и да не му се налага да обръща внимание на никого наоколо. Не мога да кажа как е за шофиране, защото не съм шофьор, но смея да предположа, че не е най-подходящият музикален фон за препускане с висока скорост.
Не знам вие как слушате музика, но знам, че трябва да се слуша музика. Искрено се надявам да слушате оригинални CD-та, възпроизвеждани от качествен CD player, чиито звук изскача от достатъчно скъп чифт тонколони. Аз лично спирам до оригиналните CD-та, които рипвам и следователно – тотално обезсмислям, но за момента положението е такова. Обезсмислено. За онези, които са обезсмислени като мен, препоръчвам 39 Laps да се слуша с Media Player, а визуализацията да е Battery/Strawberryaid. Налейте си нещо, пуснете си албума с тази визуализация и както се казваше в една реклама – "Meet You There"...
Напомня на: 35007, My Sleeping Karma, Electric Magma
Оценка: 
коментари [7]
Коментари по албума 508 2
Включване / Регистрация