Песните в албума:
1. Теория на Оцеляването2. Без Капка Цвят
3. След Четири Игли
4. Дупка в Теб
5. Тази Ярост
6. Прах в Очите
7. 116
8. Солта на Страховете
9. Окови
10. Войната в Нас
Десет години отне на това трио да достигне до издаването на втори дългосвирещ албум. Много хора веднага биха взели предвид този факт във формирането на иначе непостоянното си мнение относно въпросния запис, но истината е, че албумът изкъртва всичко от-до и друго няма значение.
Дали има много Machine Head и други влияния или не - все тая! Тавата впечатлява с издържаност в музикално отношение, както и откъм звук, но всичката тази агресия, изразена по един шумен начин (не ми казвай, че слушаш подобна музика без да си усилил звука меко казано осезаемо?) не би била адекватна без съответните лирики. Отчаяние, болка и гняв водещи до ръба на лудостта - това е всичко, което трябва да знаете за Белези. Тези са емоциите на деня за тримата от Пропаганда, навярно и за мнозина други. И навярно именно тази лудост обогатява албума с щипка алтернативност, чрез умело вплетени шизофренично звучащи, меланхолични пасажи. А това, което лично на мен ми допада ужасно много, са българските текстове, които правят Пропаганда по-интересни, чисто и просто като звучене, от редица други банди по света (без да влагам и капка патриотичност). Какво мисли триото по въпроса изобщо не ме ебе.
Но се надявам да запазят този тъй важен коз, който държат и Сепуко 6 например.
Накратко: албумът е жесток, слуша се на един дъх, като същевременно те кара да се задъхаш, но още по-жестоко е преживяването да гледаш толкова емоционална банда на живо. Така че следете концертната им дейност!
Дали има много Machine Head и други влияния или не - все тая! Тавата впечатлява с издържаност в музикално отношение, както и откъм звук, но всичката тази агресия, изразена по един шумен начин (не ми казвай, че слушаш подобна музика без да си усилил звука меко казано осезаемо?) не би била адекватна без съответните лирики. Отчаяние, болка и гняв водещи до ръба на лудостта - това е всичко, което трябва да знаете за Белези. Тези са емоциите на деня за тримата от Пропаганда, навярно и за мнозина други. И навярно именно тази лудост обогатява албума с щипка алтернативност, чрез умело вплетени шизофренично звучащи, меланхолични пасажи. А това, което лично на мен ми допада ужасно много, са българските текстове, които правят Пропаганда по-интересни, чисто и просто като звучене, от редица други банди по света (без да влагам и капка патриотичност). Какво мисли триото по въпроса изобщо не ме ебе.
Но се надявам да запазят този тъй важен коз, който държат и Сепуко 6 например.
Накратко: албумът е жесток, слуша се на един дъх, като същевременно те кара да се задъхаш, но още по-жестоко е преживяването да гледаш толкова емоционална банда на живо. Така че следете концертната им дейност!
Напомня на: Machine Head, Stone Sour, Сепуко 6
Оценка: 
коментари [1]
Коментари по албума 504 2
Включване / Регистрация