Песните в албума:
1. The DoorI. Introduction
II. In The Name Of God
III. All I Ask For
IV. Mercy For Sale
V. Keep Silent
VI. Upon The Door
2. The Conflict
I. Do You know My Name?
II. Party To The Lie
III. Underground
IV. Two Down, One To Go
V. The Vineyard
VI. Already Home
3. Heaven In My Heart
4. The Conclusion
I. Randy's Jam
II. Long Night's Journey
III. Re-Introduction
IV. Come Out Of Her
V. Clothed With The Sun
VI. In Closing...
Neal Morse, не е нито брат на Steve Morse, нито пък има нещо общо със Samuel Morse (и неговата азбука от тирета и точки). Всъщност Neal е брат на Alan (по фамилия също Morse), който по настоящем свири в една група Spock's Beard (имаше новина скоро за тоя Alan на заглавната страница) и ако продължим да дълбаем в тази посока, ще стигнем и до факта, че Neal Morse преди години също е бил в тази група, но нека на който му е станало интересно да си отвори wikipedia и да си прочете останалото.
Sola Scriptura бележи рязък завой в уж смирения и проповядващ Божието слово Neal. Като излючим недоразумението Heaven In My Heart, което Neal спокойно е можел да хариже на брат си, останалите три композиции показват същия този Neal Morse от обложката с метла в ръка, заел се да почисти екскрементите, отделени в предишните албуми, и да си възвърне репутацията си от времето, когато музиката му не беше просто съпровод за поредната лекция по вероучение. Освен обичайните си помощници, Randy George (на бас китарата) и Mike Portnoy (ако не знаете на какво свири тази личност, ето това е моментът, в който е време да се замислите защо аджеба четете това ревю), в този албум се чуват няколко високоскоростни пасажа на китара, изсвирени от бившия Mr.Big - Paul Gilbert.
Sola Scriptura е единственият (досега) албум на Neal Morse, който става за слушане, а освен това и за второ, и за трето, и за т.н. И още по-конкретно - Sola Scriptura не успява да "изкърти мивките" подобно на V нa Spock's Beard или двата албума на Transatlantic, но поне доста успешно поема по Пътя и Истината, и т.н.
Sola Scriptura бележи рязък завой в уж смирения и проповядващ Божието слово Neal. Като излючим недоразумението Heaven In My Heart, което Neal спокойно е можел да хариже на брат си, останалите три композиции показват същия този Neal Morse от обложката с метла в ръка, заел се да почисти екскрементите, отделени в предишните албуми, и да си възвърне репутацията си от времето, когато музиката му не беше просто съпровод за поредната лекция по вероучение. Освен обичайните си помощници, Randy George (на бас китарата) и Mike Portnoy (ако не знаете на какво свири тази личност, ето това е моментът, в който е време да се замислите защо аджеба четете това ревю), в този албум се чуват няколко високоскоростни пасажа на китара, изсвирени от бившия Mr.Big - Paul Gilbert.
Sola Scriptura е единственият (досега) албум на Neal Morse, който става за слушане, а освен това и за второ, и за трето, и за т.н. И още по-конкретно - Sola Scriptura не успява да "изкърти мивките" подобно на V нa Spock's Beard или двата албума на Transatlantic, но поне доста успешно поема по Пътя и Истината, и т.н.
Напомня на: Spock's Beard (ама не тия без Neal)
Оценка: 
коментари [4]
Коментари по албума 498 2
Включване / Регистрация