Песните в албума:

1. Hard Time For The Wrong Man
2. Incongruous Possession
3. One Step behind Anger
4. Driven By Hate
5. Denied Rights
6. Minds Temptation
7. Dust Structure
8. Detestation Inc.
Chaosfear
One Step Behind Anger
Година: 2006
Лейбъл: Corrosive Musik
Държава: Бразилия
http://chaosfear.com
Един различен ден, но с ясната представа, че ще свърши като всички останали, и все пак. Сред облаците от марихуана и умопомрачителната психеделия, която на моменти е на ръба да се превърне в опасна игра, бидейки силно поразен от възможностите на съзнанието все пак се намират няколко свежи глътки въздух, бистри като очите на трезвеник или като бляскаво острие от резачка. Резачка?! Ясно е, че ако не е джойнта ще е алкохолът! Ето това прави различен деня или поне остатъка от него - слуша се метъл! Бърз, тежък и шумен като моторна резачка, колкото и изтъркано да звучи това... Динамика и агресия в хармония действат на околната среда като отдушник в газова камера! Изсмуква летаргичното настроение и избистря сетивата!

Ето към такива размисли ме доведе албумът на бразилската спийд траш метъл банда Chaosfear! Истерия и куфня на макс! И докато си отварям втората биричка си мисля за тона и темпото, с които пиша - колко по-отсечено и трезво е настроението! Ще се опитам да пресъздам състоянието си под звуците на One Step Behind Anger. Представете си осеферената мутра на допреди секунди замаяния човек в медитация след силен шамар от ляво на дясно. Очичките му шарят насам-натам и недоумението му се чете във всяка вибрация на тялото му. Метъл! Някой е проветрил помещението, пуснал е ярка светлина и шумна, дива музика - най-вероятно Driven By Hate!

Но какво се е случило с барабаните? Къде е бавният, спокоен ритъм? Какви са тези откоси като от картечница? Защо този човек е толкова гневен? Защо тази мелодия е толкова първична и дива, кому е нужен всичкия този хаос? Кой и защо нарушава покоят? А космосът е тъй далече... Но нямаш право да говориш - има само Denied Rights! И кубинки в сополивата ти мутра! Лайна по тавана и пикня по стените! Поглеждаш през прозореца и виждаш само руините на света - беглите спомени от кое какво е било бързо са изблъскани от ужаса, който се спуска от червено-черното небе! Колесници от пламъци с гръмовен тропот се спускат и разнасят новината за Апокалипсиса! Страхът от вечния Хаос разпъва зениците в трепет!

Дано това емоционално отклонение да ви е помогнало да си представите звука на Chaosfear - те не са нищо ново под слънцето, както се казва. Все същото "старо и черно зло". Само дето е една идея по-истински, твърде вероятно, защото албумът е дебютен, а желанието за купон и разруха по-голямо от света... Почти доближава критичната маса дори. А за да ви е по-интересно ще ви оставя сами да обърнете началото на Dust Structure и да чуете какво всъщност казва ораторът. Демонично нали?

Всъщност си заслужава да чуете този албум дори само заради финалната Detestation Inc. Ясно е, че щом четете тук за този албум и никъде по големите списания и издания не сте видели отделено по-голямо внимание, то не става дума за революция и новаторство. Но пък ако се чувствате метълист, познавате онова зареждащо с енергия чувство, каращо кръвта да кипи, то може и да останете доволни от 40-те минути първичен траш метъл. Добрата стара школа или просто (или не съвсем?) още трима музиканти, изпитващи вселенска ненавист... Но дали наистина?
Напомня на: ранните Sepultura, Sodom, Slayer
Оценка: 123
коментари [0] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Да повтаряш това, което казват другите, значи да имаш добра памет. Но да решиш да го провериш значи интелект.
Мери Петибоун Пуул