Песните в албума:
1. Heartache2. Hellbound
3. Sacrifice
4. Vengeance
5. Weight Of The World
6. No Heroes
7. Plagues
8. Grim Heart/Black Rose
9. Orphaned
10. Lonewolves
11. Versus
12. Trophy Scars
13. Bare My Teeth
14. To The Lions
Едва ли има някой, за когото името на ветераните Converge е абсолютно непознато. И все пак - това е шайката, която е дала началния тласък на такива странни понятия като метълкор и маткор (от математика 
- Бел. Ред.), или поне това ще ви обяснят "справочниците". Истината е, че тези ненормални, но неизбежно талантливи музиканти от Бостън творят още от началото на 90-те, но все са оставали някак на заден план. Едва в последните няколко години популярността им нарасна, въпреки че остават верни на задушаващо тежкия си саунд, а медиите продължават да ги подминават. Който иска да разреши тази загадка, е най-хубаво да го направи като си пусне последния им албум No Heroes.
Целият епос от 14 парчета се усеща като мъчителна асфиксия и моментното желания тя да спре, а след това да продължи отново. Първите четири изстрела са с продължителност на по-малко от две минути всеки, обаче съдържат повече смени на темпото, отколкото цялата дискография на The Mars Volta (беше казал някой. Агресивността в тази част е подсилена и с открито вплетени траш елементи.
От там нататък основата от злостен метъл пънк кънти и рине константно, но във всяко едно от парчетата се експонира удачно именно този момент, който прави целия удар болезнено прецизен. Така например е в свирепото и почти подходящото за напев Trophy Scars, подчертания мелодичен хардкор в Lonewolves, или пък слъдж подплатеното Plagues. Converge експериментират стремглаво, като показват, че май всичко им се отдава. Като абсолютната корона на албума би могло да се определи Grim Heart/Black Rose, базирано на интензивни градации, звучащи епично и дуумаджийски.
В No Heroes няма място, където ще можете да си поемете дъх. От началото до самия край сте притиснати от вилнеещи и обезумели китари, дивашки препускания, непредвидими и резки смени на темпото и почти неразгадаеми текстове на вокалиста Jacob Bannon, от чието гърло със сигурност излизат писъците на Ада. Converge са несъмнено новите герои.
- Бел. Ред.), или поне това ще ви обяснят "справочниците". Истината е, че тези ненормални, но неизбежно талантливи музиканти от Бостън творят още от началото на 90-те, но все са оставали някак на заден план. Едва в последните няколко години популярността им нарасна, въпреки че остават верни на задушаващо тежкия си саунд, а медиите продължават да ги подминават. Който иска да разреши тази загадка, е най-хубаво да го направи като си пусне последния им албум No Heroes.
Целият епос от 14 парчета се усеща като мъчителна асфиксия и моментното желания тя да спре, а след това да продължи отново. Първите четири изстрела са с продължителност на по-малко от две минути всеки, обаче съдържат повече смени на темпото, отколкото цялата дискография на The Mars Volta (беше казал някой.
Агресивността в тази част е подсилена и с открито вплетени траш елементи.
От там нататък основата от злостен метъл пънк кънти и рине константно, но във всяко едно от парчетата се експонира удачно именно този момент, който прави целия удар болезнено прецизен. Така например е в свирепото и почти подходящото за напев Trophy Scars, подчертания мелодичен хардкор в Lonewolves, или пък слъдж подплатеното Plagues. Converge експериментират стремглаво, като показват, че май всичко им се отдава. Като абсолютната корона на албума би могло да се определи Grim Heart/Black Rose, базирано на интензивни градации, звучащи епично и дуумаджийски.
В No Heroes няма място, където ще можете да си поемете дъх. От началото до самия край сте притиснати от вилнеещи и обезумели китари, дивашки препускания, непредвидими и резки смени на темпото и почти неразгадаеми текстове на вокалиста Jacob Bannon, от чието гърло със сигурност излизат писъците на Ада. Converge са несъмнено новите герои.
Напомня на: Dillinger Escape Plan, Today Is The Day, Daughters
Оценка: 
коментари [9]
Коментари по албума 496 2
Включване / Регистрация