Песните в албума:
1. Concrete Jungle2. Black Mass Reverends
3. Blacked Out World
4. The Last Goodbye
5. Give Yourself To Me
6. Nothing's The Same
7. Hell Is High
8. New Religion
9. Sick Of It All
10. Faith Is Blind
11. Blood Is Thicker Than Water
12. Devil's Dime
13. Lead Me To Your Door
Black Label Society
Shot To Hell
Година: 2006
Лейбъл: Roadrunner Records
Държава: САЩ
http://blacklabelsociety.com
Shot To Hell
Година: 2006
Лейбъл: Roadrunner Records
Държава: САЩ
http://blacklabelsociety.com
Много трудно се пише за любима група. Особено за една от най-любимите. Вече за четвърти път започвам и трия. Да видим петия.
Албумът е седми на групата. Библейско, а? Я вижте и обложката!* Както би казал Stephen King (или Пурпурният Крал, или Пениуайз Клоунът), "Седем е магическо число". И записът, ако не магически, поне е важен за групата. Дългогодишният басист и приятел на Zakk още от времето на Pride & Glory James Lomenzo напусна бандата. Но пък за сметка на това момчетата подписаха с нов лейбъл. И не кой да е, ами гиганта Roadrunner. Новият басист обаче всъщност се оказва стар такъв. John DeServio е свирил като тур басист и за Pride & Glory (отново след напускането на Lomenzo), и в Black Label Society за турнето към първият им албум Sonic Brew.
Самият албум започва толкова силно, колкото и всяка друга тава на момчетата в черно. Бавни, провлечени китари (да, Zakk се разпознава от първата шибана секунда), трясък и поемаш основния риф на първия химн – Concrete Jungle. Песента, натоварена и с тежестта на първи сингъл и клип. А клипът си струва. Потърсете из нета и ще разберете защо. Втората и третата песни следват същата линия – тупалка-риф, забиващ се в мозъка припев и директен хедбенг. Те са като отговор на първите три песни от Mafia. Но не и техни копия. Просто толкова силни и надъхващи. След това започва първото от четирите лирични парчета – The Last Goodbye. Тъжна и бавна мелодия, плътния и дълбок глас на Zakk. По-натам в диска все така ще се редуват трошачки и меланхолични композиции. Сякаш в опит да се съчетаят трясъка на Mafia и лиричността на Hangover Music Vol. VI. Съчетание, което си струва да се чуе.
Албумът е типичен BLS. Здрави рифови тупалки, лежерни, спокойни мелодии, силни, забиващи се в мозъка припеви, откровени и простички текстове. За пиячка. За приятели. За живота. За сила. За всичко, което е в русата глава на мускулестия творец с топло, южняшко сърце. Простичко, но въздействащо. Рокенрол с мускули. Give Yourself To Me. Но в живота има и умора, има разочарования, има моменти, когато просто си Sick Of It All.
Та, накратко. Shot To Hell е хубав албум. Не е най-силният на бандата. Просто е толкова як колкото и другите. И ако досега не сте харесали музиката на Black Label Society, този диск няма да ви накара да промените мнението си. А ако вече се чувствате един от онези луди Society Dwelling Mother Fuckers (или Stoned and Drunk Mother Fuckers), надуйте до дупка, отворете бира, и кажете наздраве за добре дошли отново.
*Оригиналната обложка е преминала лека цензура. Там всъщност монахините зареждат помпи и ги насочват към нас. Shot To Hell.
Албумът е седми на групата. Библейско, а? Я вижте и обложката!* Както би казал Stephen King (или Пурпурният Крал, или Пениуайз Клоунът), "Седем е магическо число". И записът, ако не магически, поне е важен за групата. Дългогодишният басист и приятел на Zakk още от времето на Pride & Glory James Lomenzo напусна бандата. Но пък за сметка на това момчетата подписаха с нов лейбъл. И не кой да е, ами гиганта Roadrunner. Новият басист обаче всъщност се оказва стар такъв. John DeServio е свирил като тур басист и за Pride & Glory (отново след напускането на Lomenzo), и в Black Label Society за турнето към първият им албум Sonic Brew.
Самият албум започва толкова силно, колкото и всяка друга тава на момчетата в черно. Бавни, провлечени китари (да, Zakk се разпознава от първата шибана секунда), трясък и поемаш основния риф на първия химн – Concrete Jungle. Песента, натоварена и с тежестта на първи сингъл и клип. А клипът си струва. Потърсете из нета и ще разберете защо. Втората и третата песни следват същата линия – тупалка-риф, забиващ се в мозъка припев и директен хедбенг. Те са като отговор на първите три песни от Mafia. Но не и техни копия. Просто толкова силни и надъхващи. След това започва първото от четирите лирични парчета – The Last Goodbye. Тъжна и бавна мелодия, плътния и дълбок глас на Zakk. По-натам в диска все така ще се редуват трошачки и меланхолични композиции. Сякаш в опит да се съчетаят трясъка на Mafia и лиричността на Hangover Music Vol. VI. Съчетание, което си струва да се чуе.
Албумът е типичен BLS. Здрави рифови тупалки, лежерни, спокойни мелодии, силни, забиващи се в мозъка припеви, откровени и простички текстове. За пиячка. За приятели. За живота. За сила. За всичко, което е в русата глава на мускулестия творец с топло, южняшко сърце. Простичко, но въздействащо. Рокенрол с мускули. Give Yourself To Me. Но в живота има и умора, има разочарования, има моменти, когато просто си Sick Of It All.
Та, накратко. Shot To Hell е хубав албум. Не е най-силният на бандата. Просто е толкова як колкото и другите. И ако досега не сте харесали музиката на Black Label Society, този диск няма да ви накара да промените мнението си. А ако вече се чувствате един от онези луди Society Dwelling Mother Fuckers (или Stoned and Drunk Mother Fuckers), надуйте до дупка, отворете бира, и кажете наздраве за добре дошли отново.
*Оригиналната обложка е преминала лека цензура. Там всъщност монахините зареждат помпи и ги насочват към нас. Shot To Hell.
Напомня на: Pantera, Down
Оценка: 
коментари [1]
Коментари по албума 489 2
Включване / Регистрация