Песните в албума:

1. Eternity Ends
2. Bequest Of Tears
3. In Chains
4. Bitter Symphony
5. Pane Of Truth
6. No Earthly Reason
7. Forgotten Virtue
8. The Colors Changed
9. A Sad Sympathy
10. Questions
11. Answer To Life
12. Message From The Past
13. The Last Embrace
14. A Kind Of Eden
15. Posthumous Silence
Sylvan
Posthumous Silence
Година: 2006
Лейбъл: Point Music
Държава: Германия
http://www.sylvan.de
В последните години Sylvan успяха да се утвърдят като една от малкото наистина класни германски нео-прогресив групи и да спечелят не един и двама почитатели в цяла Европа благодарение на оригиналния си стил и постоянството в качеството на музиката, което групата демонстрира с всеки свой следващ албум.

Posthumous Silence е общо пети студиен и първи концептуален албум в дискографията на Sylvan. Той се движи по единна музикална и тематична линия, а историята, която разказва е за един баща, който, четейки дневника на мъртвата си дъщеря, лека-полека започва да осъзнава, че едва сега е започнал да я опознава и разбира истински.

Толкова за текстовете. Сега малко повече за музиката.

Познатата от предишните албуми на групата елегична и театрална атмосфера е пренесена и в Posthumous Silence, като сега чувството за напрежение и драматизъм е още по-осезаемо. Разнополюсни емоции ни заливат непрестанно, мелодиите са изящни и хармонични, а преходите между темите са плавни и грациозни и в резултат на всичко това албумът напълно те поглъща в своя тъмен, но красив свят. Като цяло усещането е за един доста баладичен албум, но не липсват и по-агресивни пасажи, като пример за това е прогресив метъл композицията In Chains. Типичните за групата увлекателни мелодии изобилстват в песни като The Colors Changed, Answer To Life и A Kind Of Eden, а 9-минутният епос Pane Of Truth рисува картини в съзнанието на слушателя, които поставят в една обща рамка иначе доста различните като стил Porcupine Tree и Pain of Salvation например. И като стана въпрос за сравнения, Posthumous Silence като цялостно настроение, лично на мен доста ми напомня на някои други концептуални образци на прогресив рока като A Pleasant Shade Of Grey на Fates Warning, Subterranea на IQ и Scenes From A Memory на Dream Theater.

Може би единственото нещо, което ме спира да поставя максималната възможна оценка на Posthumous Silence, е субективното ми мнение, че като че ли групата все още използва натрупаната отпреди два албума инерция и развитието, което сега наблюдаваме е по-скоро в техническо, а не толкова в идейно отношение. И все пак след леко бледия като звучене X-Rayed, Sylvan изплуваха отново на нивото на безспорния шедьовър на нео-прогресива Artificial Paradise от 2002-ра г. и дори в голяма степен съумяха да доразвият и обогатят своята музика. Така, че нека се насладим на Posthumous Silence в очакване на новата тава на Sylvan, която всъщност предстои да се появи съвсем скоро.
Напомня на: Marillion, Camel, IQ, Arena, Dream Theater
Оценка: 1234
коментари [4] 
 
 
© 2003 Booze Project :: You are what you love, not what loves you.
Donald [from 'Adaptation' movie]