Песните в албума:
1. The Ascension (Live)2. King Of Kings (Live)
3. Odin (Immortal Version)
4. Gods Of War (Immortal Version)
5. The Sons Of Odin (Immortal Version)
Ето че като загрявка за новия албум, или просто като маркетингов трик, Кралете на Метъла - Manowar изкараха едно EP с пет песни и бонус материал. Две от песните са тип 'интрота'.
Откриващата композиция е една концертна интерлюдия, в която се включва и мъдър глас на разказвач, въвеждащ ни в поредната героична история. С втората песен, от може би същия концерт, вече избухват китарата на Karl Logan и баса на Joey DeMaio. С чист, кристален и метален звук. Правият ритъм на Scott Columbus помпа с подходящата монотонност за хеви метъла на Manowar - група, която се брои за едно от значимите имена на класическия метъл и която с единадесетте си албума зад гърба, както и с аурата на лидера Joey DeMaio идва за пореден път да покаже, че не е хубаво да се ебаваш с Кралете.
Защото каквото и да си говорим, формулата при Manowar продължава да си действа - същите рифове, същите структури, същите текстове, но и същата класа.
Май в словоохотливостта си забравих да спомена вокала Eric Adams, чиито гласни струни не е като да са мръднали.
След симфоничната оратория Odin идва и второто сочно парче от диска - Gods Of War, в което след Within Temptation подобното епично начало се установява героично маршово темпо - само за мъже!
Като да чувам и оркестър - работата ще да е сериозна.
Не знам защо последните три песни (от общо пет, не забравяйте) са отбелязани като (*Immortal Version). Ако имах оригиналния диск може би щях да разбера какво точно им е безсмъртното, но не би...
Утешава ме поредната и последна бомбастична композиция, в която плътният звук на дебелите струни хармонира със звъна на размахващи се хладни оръжия, употребявани вероятно по предназначение в битка. Рифовете отново коват точно и на място без много отклонения от нужното стържене по струните. Звукът на баса на мистър DeMaio и тук, и в останалите песни идва до нас през множество ефекти и крайният резултат добре уплътнява липсата на втора китара - така, както почти винаги е било при Manowar. За край на песента и EP-то служат величествени слова, разказващи за отминала битка, а гласът на разказвача градира до зловещ и финалната кулминация с китарите и оркестъра е едно от бисерчетата за мен в изданието.
Сега накрая се сещам да направя едно уточнение, което може би трябваше да се направи в самото начало. Това издание на Manowar, както и всички предходни, е класически хеви метъл и нищо повече или по-малко. Ся, ако не сте фенове на идеята, просто няма смисъл.
А идеята си върви със своите недостатъци като моментите на баналност в текстовете и предвидимост в мелодията. Честно да го кажем, на моменти като слушах това EP се чудех дали не слушам нещо издавано вече. 
Но затова Manowar са Кралете на Метъла - защото носят наслада. Hail!
Откриващата композиция е една концертна интерлюдия, в която се включва и мъдър глас на разказвач, въвеждащ ни в поредната героична история. С втората песен, от може би същия концерт, вече избухват китарата на Karl Logan и баса на Joey DeMaio. С чист, кристален и метален звук. Правият ритъм на Scott Columbus помпа с подходящата монотонност за хеви метъла на Manowar - група, която се брои за едно от значимите имена на класическия метъл и която с единадесетте си албума зад гърба, както и с аурата на лидера Joey DeMaio идва за пореден път да покаже, че не е хубаво да се ебаваш с Кралете.
Защото каквото и да си говорим, формулата при Manowar продължава да си действа - същите рифове, същите структури, същите текстове, но и същата класа.
Май в словоохотливостта си забравих да спомена вокала Eric Adams, чиито гласни струни не е като да са мръднали.
След симфоничната оратория Odin идва и второто сочно парче от диска - Gods Of War, в което след Within Temptation подобното епично начало се установява героично маршово темпо - само за мъже!
Като да чувам и оркестър - работата ще да е сериозна.
Не знам защо последните три песни (от общо пет, не забравяйте) са отбелязани като (*Immortal Version). Ако имах оригиналния диск може би щях да разбера какво точно им е безсмъртното, но не би...
Утешава ме поредната и последна бомбастична композиция, в която плътният звук на дебелите струни хармонира със звъна на размахващи се хладни оръжия, употребявани вероятно по предназначение в битка. Рифовете отново коват точно и на място без много отклонения от нужното стържене по струните. Звукът на баса на мистър DeMaio и тук, и в останалите песни идва до нас през множество ефекти и крайният резултат добре уплътнява липсата на втора китара - така, както почти винаги е било при Manowar. За край на песента и EP-то служат величествени слова, разказващи за отминала битка, а гласът на разказвача градира до зловещ и финалната кулминация с китарите и оркестъра е едно от бисерчетата за мен в изданието.
Сега накрая се сещам да направя едно уточнение, което може би трябваше да се направи в самото начало. Това издание на Manowar, както и всички предходни, е класически хеви метъл и нищо повече или по-малко. Ся, ако не сте фенове на идеята, просто няма смисъл.
А идеята си върви със своите недостатъци като моментите на баналност в текстовете и предвидимост в мелодията. Честно да го кажем, на моменти като слушах това EP се чудех дали не слушам нещо издавано вече. Но затова Manowar са Кралете на Метъла - защото носят наслада. Hail!
Напомня на: Blind Guardian, Hammerfall
Оценка: 
коментари [2]
Коментари по албума 486 2
Включване / Регистрация