Песните в албума:
1. War Of All Wars2. Downfall
3. Burning Bridges
4. Alone We Die
5. Another Conscience Trial
Ето сега едно спретнато дискче с пет песни от софийската група Distorment. Тяхното първо официално издание - дебютното им EP Burning Bridges - да им е честито. 
Искам веднага да кажа, че първото ми впечатление при прослушването на диска беше силно изразена положителна изненада. От стегнатостта на записа, от качествения звук, от естеството на самите композиции и други такива. Като цяло ако си представите здрави траш/дет/кор рифове със стабилно барабанене и суров вокал, едва ли ще сгрешите в представата си за музиката на Distorment. Ако обаче сте чули нещо от предишните им песни по-добре веднага да спрете да правите асоциации с тях, защото, оказва се, пътят, който групата е извървяла от тогава хич не е малък (, къс или лек, ако предпочитате
)
Откриващата песен започва също като Танцът На Сатаната на Vendetta; т.е. със същите семплирани думи от същия филм започва. А после и рифовете напомнят на това мъртво вече име... Чак пъстро и богато разнообразие в албума няма, но той си тежи където си трябва.
Линиите на барабаните са построени много приятно и раздвижено, тупалките и двойните каси окомплектоват един стабилен и туптящ бийт, който е едновременно зарибяващ и приятен за слушане. Вокалът вече пробва повечко варианти да реве в микрофоните и това добавя щипка цвят към цялото звучене. Китаристът пък, освен железните рифове, които е намислил и изсвирил пробва и няколко солца.
Закриващата песен Another Conscience Trial е най-рачупената песен, както и най-дългата от петте. В началото й има един много подобен момент на един друг от It Makes Them Disappear на Pantera. После песента минава през няколко етапа, за да свърши също така мъжествено, както е започнала.
Както всеки диск, така и този си има своите недостатъци и ние, разбира се, няма да ги подминем. Реденето на текстовете спрямо музиката на моменти се разминава със синхрона и се дочуват не на място, едва ли не насила, натъкмени срички. Това прави по-осезаемо впечатление при паралелно четене на текста и слушане на албума.
За заключение не ми идва да кажа нищо друго, освен че Distorment са дръпнали страшно напред и ние всички им пожелаваме да запазят поне същото темпо на развитие и за в бъдеще. А на диска има и видео към песента Burning Bridges, което още не съм гледал, но ще гледам сега. 
Искам веднага да кажа, че първото ми впечатление при прослушването на диска беше силно изразена положителна изненада. От стегнатостта на записа, от качествения звук, от естеството на самите композиции и други такива. Като цяло ако си представите здрави траш/дет/кор рифове със стабилно барабанене и суров вокал, едва ли ще сгрешите в представата си за музиката на Distorment. Ако обаче сте чули нещо от предишните им песни по-добре веднага да спрете да правите асоциации с тях, защото, оказва се, пътят, който групата е извървяла от тогава хич не е малък (, къс или лек, ако предпочитате
)
Откриващата песен започва също като Танцът На Сатаната на Vendetta; т.е. със същите семплирани думи от същия филм започва. А после и рифовете напомнят на това мъртво вече име... Чак пъстро и богато разнообразие в албума няма, но той си тежи където си трябва.
Линиите на барабаните са построени много приятно и раздвижено, тупалките и двойните каси окомплектоват един стабилен и туптящ бийт, който е едновременно зарибяващ и приятен за слушане. Вокалът вече пробва повечко варианти да реве в микрофоните и това добавя щипка цвят към цялото звучене. Китаристът пък, освен железните рифове, които е намислил и изсвирил пробва и няколко солца.
Закриващата песен Another Conscience Trial е най-рачупената песен, както и най-дългата от петте. В началото й има един много подобен момент на един друг от It Makes Them Disappear на Pantera. После песента минава през няколко етапа, за да свърши също така мъжествено, както е започнала.
Както всеки диск, така и този си има своите недостатъци и ние, разбира се, няма да ги подминем. Реденето на текстовете спрямо музиката на моменти се разминава със синхрона и се дочуват не на място, едва ли не насила, натъкмени срички. Това прави по-осезаемо впечатление при паралелно четене на текста и слушане на албума.
За заключение не ми идва да кажа нищо друго, освен че Distorment са дръпнали страшно напред и ние всички им пожелаваме да запазят поне същото темпо на развитие и за в бъдеще.
А на диска има и видео към песента Burning Bridges, което още не съм гледал, но ще гледам сега.
Напомня на: Machine Head, Fear Factory, Slayer, Pantera, Vendetta
Оценка: 
коментари [2]
Коментари по албума 479 2
Включване / Регистрация