Песните в албума:
1. Fragile2. To The Edge
3. Our Truth
4. Within Me
5. Devoted
6. You Create
7. What I See
8. Fragments Of Faith
9. Closer
10. In Visible Light
11. The Game
12. Without Fear
13. Enjoy The Silence
14. Unspoken (Studio Acoustic Version)
15. Without A Reason (Unreleased Bonus Track)
Ето че дойде моментът, в който и италианците Lacuna Coil прекрачиха границата между откровено комерсиалното и останалото, че даже и си го признаха. Тази граница за мен дели истинското изкуство от спорното такова. Нещо като разликата между Изгубената Магистрала на David Lynch и Mission Impossible III със сектанта Tom Cruise. За мнозина е ясно, че Lacuna Coil никога не са били чист готик, а по-скоро представители на смисъла, вложен в размитото понятие 'готик с женски вокали'. Но пък не са и лоша група за доста други. А след като издадоха Karmacode станаха и 'най-успешната група от Италия, с жена вокалистка'.
Разликите между Karmacode и предишните албуми на Lacuna Coil са няколко, но основната е в стремежа към опростяване на музиката. 'Готик' е вече понятие, което е почти неприложимо. Китарите, колкото и да са постоянни с присъствието си, бълват почти непрестанно семпли 'рифове', които често бият на ню метъл, правен на конвейер. Албумът като цяло оставя усещане за стерилност и то главно поради факта, че имат предишни, по-впечатляващи албуми. Басът звучи дрезгаво и аха да кажеш, че прилича на Fieldy-овия от Korn, само да не беше пречката, че двата баса нямат нищо общо. Но е похвално поне, че той се откроява в общия музикален фон. Открояват се и вокалите на Cristina Scabbia, върху плещите, на която като че ли се гради цялата концепция на Karmacode. Защото това, че групата има и втори мъжки вокал бихте го разбрали най-вероятно от обложката на диска някъде под секцията line-up. Andrea Ferro е яко под чехъл, момчета и момичета. Обажда се, колкото да се отчете, че е бил в студиото докато е записван албума. Леки електронни семпли или клавирен фон на моменти допълват общата звукова картина. От песните по-открояващи за мен са по-тежко звучащата Fragments Of Faith, както и Closer със запомнящия се припев. А песента, която чакам с най-голямо желание всеки път като слушам албума е кавърът по Enjoy The Silence на гостувалите наскоро у нас Depeche Mode, който се явява нещо като заместител на хита, който сами Lacuna Coil трябваше да напишат щом претендират да избиват рибата.
Разликите между Karmacode и предишните албуми на Lacuna Coil са няколко, но основната е в стремежа към опростяване на музиката. 'Готик' е вече понятие, което е почти неприложимо. Китарите, колкото и да са постоянни с присъствието си, бълват почти непрестанно семпли 'рифове', които често бият на ню метъл, правен на конвейер. Албумът като цяло оставя усещане за стерилност и то главно поради факта, че имат предишни, по-впечатляващи албуми. Басът звучи дрезгаво и аха да кажеш, че прилича на Fieldy-овия от Korn, само да не беше пречката, че двата баса нямат нищо общо. Но е похвално поне, че той се откроява в общия музикален фон. Открояват се и вокалите на Cristina Scabbia, върху плещите, на която като че ли се гради цялата концепция на Karmacode. Защото това, че групата има и втори мъжки вокал бихте го разбрали най-вероятно от обложката на диска някъде под секцията line-up. Andrea Ferro е яко под чехъл, момчета и момичета. Обажда се, колкото да се отчете, че е бил в студиото докато е записван албума. Леки електронни семпли или клавирен фон на моменти допълват общата звукова картина. От песните по-открояващи за мен са по-тежко звучащата Fragments Of Faith, както и Closer със запомнящия се припев. А песента, която чакам с най-голямо желание всеки път като слушам албума е кавърът по Enjoy The Silence на гостувалите наскоро у нас Depeche Mode, който се явява нещо като заместител на хита, който сами Lacuna Coil трябваше да напишат щом претендират да избиват рибата.
Напомня на: Within Temptation, Beseech
Оценка: 
коментари [4]
Коментари по албума 476 2
Включване / Регистрация