Песните в албума:
CD1. Blind
2. Hellcore
3. Hypnotized
4. Mars
5. Astrodronaut
6. Lucifer Song (Bonus Track)
DVD
1. Blind (видео)
2. Hellcore (видео)
3. Mars (видео)
4. Blind (soundscapes)
5. Hellcore (soundscapes)
6. Hypnotized (soundscapes)
7. Mars (soundscapes)
8. Astrodronaut (soundscapes)
9. Lucifer Song (soundscapes)
Ufomammut
Lucifer Songs
Година: 2005
Лейбъл: Rocket / Supernatural Cat
Държава: Италия
http://ufomammut.com
Lucifer Songs
Година: 2005
Лейбъл: Rocket / Supernatural Cat
Държава: Италия
http://ufomammut.com
Turn me on, dead man!
И ето, пускам го отначало. А току що свърши, преди точно секунда-две... Но не мога... вече съм тотално пристрастен. Дали защото съм пушил ли или просто защото италианците успяват с мрачните си 6 песни, като 6 вагона на товарен космически влак, пълзящ или пък летящ по интергалактически 'железопът' номер 067004, квадрант VII!, да ме накарат с музиката си, да се кача на този същия влак и в супер луксозната му тоалетна, с футуристичен дизайн, да си свия коза, който съм си купил от Марс, за да седна в Купето за пушачи (Марихуана) и да го завъртя с останалите вътре, представители на различни раси, от други далечни светове - това са те, музикантите от Ufomammut - които съдбата е събрала - нас, пътуващите от Бетелгейзе в посока нищото... клетите ни мозъци, покварени от дяволската музика, са непригодни за новия свят, затова ни екстрадират напред във времето, като първите, които ще видят апокалипсиса. А темпото в Lucifer Songs е като тиктакането на часовник, отброяващ идването на Страшният Съд! ...и малко след това...
Може би най-точното определение, което съм чувал за Ufomammut е black floyd. Но за да не ви оставям да си мислите, че музиката им представлява просто Pink Floyd в по-мрачен, хеви сайкъделик дуум вариант, ще ви разкажа още малко за моето последно пътуване...
Turn me on, dead man!
Blind беше онази мрачна гара, на която със завързани очи ме качиха на това пътуващо чудовище - древно и ожулено като стария свят и тежко и могъщо като звезда. Тоновете оттук нататък рисуват мрачни картини, черни като самия космос, дълбоки, безкрайни... Вокалите тук, та дори и напред в по-бързата и динамична Hellcore, за да стигнем до Hypnotized, са като гласовете на съпътниците ми в това купе-килия, приглушени, упоени, обсъждащи нещо, спорещи дори - но сякаш хипнотизиран от монотонното тракане по междузвездните релси, не успявам да разбера същността му...
Look at the sky...
И пристигнахме на Mars... опитах за последен път от местната марихуана и допуснах за пореден път италианското вече трио, макар и с един човек по-малко да достигне до мен, чрез музиката си. Тези мои съпътници бяха четирима в предното ни пътуване, наречено Snailking, след което, предполагам и вие не сте очаквали ново такова толкова скоро! Но липсата не се усеща толкова, може би картините бяха по-обгръщащи, по-просторни, но уверявам ви, сега не са по-малко такива, а напротив, сега са и доста конкретни - не само пейзажи, тук се сблъскваме и със стени от рифове дори по-рокаджийски! Тогава един истински Astrodronaut, какъвто бях аз, се огледа, за да види какво има напред - а пред мен - прекрасни визии, пронизвани от виковете на адските кантонери по пътя ни, звучащи като викове от преизподнята. Вселената ми предлага пълния си блясък в благодарност за моята искреност... макар и резултат на смирението и отчаянието ми. Lucifer Song (която явно присъства само във виниловата версия на албума, ...както и в моето промо CD разбира се...) идва с DVD, включващо визуални материали от Malleus!
Прекрасното ми пост рок пътуване, в което изминах сякаш безкрай светлинни години не продължи докрай под хипноза. Малко преди краят, онзи същият глас ме пробуди:
Turn me on, dead man...
...прозвучава като 'събуди се...'
Тогава наближи краят на пътуването ми. Някакъв глас ми съобщи нещо, което явно казват на всички, които изправят пред Края... Прозвуча като нарицание, та дори като присъда! И дойде и моят ред...
Шестата част на това приключение е бонус трак и е изградена изцяло от аналогови синтетични ефекти, които са ни познати още от Snailking, насам, та и през целия Lucifer Songs, който всъщност е просто по-дълго EP... До вчера ми звучеше тъпо определението фюнеръл дуум (погребален), но след като в края на едноимената песен се включиха тези барабани плюс нещо наподобяващо звука на тъжно пиано, редящ един и същ минорен мотив... ТЕЗИ барабани... като погребален марш... (макар маршовото настроение да е далеч от бавния ритъм тук) за мен... за вас... за този свят... за нас, за останките от стария свят, последните, които новата реалност запрати в черна дупка, където енергията ни да бъде погълната и трансформирана в полезна за настоящето... Този гръмовен, апокалиптичен тътен отброяваше краят ни... удари като откоси, падащи, митологични чукове... А космосът е толкова дълбок и тъмен... Амин.
И пак отначало...
Turn me on, dead man!
И ето, пускам го отначало. А току що свърши, преди точно секунда-две... Но не мога... вече съм тотално пристрастен. Дали защото съм пушил ли или просто защото италианците успяват с мрачните си 6 песни, като 6 вагона на товарен космически влак, пълзящ или пък летящ по интергалактически 'железопът' номер 067004, квадрант VII!, да ме накарат с музиката си, да се кача на този същия влак и в супер луксозната му тоалетна, с футуристичен дизайн, да си свия коза, който съм си купил от Марс, за да седна в Купето за пушачи (Марихуана) и да го завъртя с останалите вътре, представители на различни раси, от други далечни светове - това са те, музикантите от Ufomammut - които съдбата е събрала - нас, пътуващите от Бетелгейзе в посока нищото... клетите ни мозъци, покварени от дяволската музика, са непригодни за новия свят, затова ни екстрадират напред във времето, като първите, които ще видят апокалипсиса. А темпото в Lucifer Songs е като тиктакането на часовник, отброяващ идването на Страшният Съд! ...и малко след това...
Може би най-точното определение, което съм чувал за Ufomammut е black floyd. Но за да не ви оставям да си мислите, че музиката им представлява просто Pink Floyd в по-мрачен, хеви сайкъделик дуум вариант, ще ви разкажа още малко за моето последно пътуване...
Turn me on, dead man!
Blind беше онази мрачна гара, на която със завързани очи ме качиха на това пътуващо чудовище - древно и ожулено като стария свят и тежко и могъщо като звезда. Тоновете оттук нататък рисуват мрачни картини, черни като самия космос, дълбоки, безкрайни... Вокалите тук, та дори и напред в по-бързата и динамична Hellcore, за да стигнем до Hypnotized, са като гласовете на съпътниците ми в това купе-килия, приглушени, упоени, обсъждащи нещо, спорещи дори - но сякаш хипнотизиран от монотонното тракане по междузвездните релси, не успявам да разбера същността му...
Look at the sky...
И пристигнахме на Mars... опитах за последен път от местната марихуана и допуснах за пореден път италианското вече трио, макар и с един човек по-малко да достигне до мен, чрез музиката си. Тези мои съпътници бяха четирима в предното ни пътуване, наречено Snailking, след което, предполагам и вие не сте очаквали ново такова толкова скоро! Но липсата не се усеща толкова, може би картините бяха по-обгръщащи, по-просторни, но уверявам ви, сега не са по-малко такива, а напротив, сега са и доста конкретни - не само пейзажи, тук се сблъскваме и със стени от рифове дори по-рокаджийски! Тогава един истински Astrodronaut, какъвто бях аз, се огледа, за да види какво има напред - а пред мен - прекрасни визии, пронизвани от виковете на адските кантонери по пътя ни, звучащи като викове от преизподнята. Вселената ми предлага пълния си блясък в благодарност за моята искреност... макар и резултат на смирението и отчаянието ми. Lucifer Song (която явно присъства само във виниловата версия на албума, ...както и в моето промо CD разбира се...) идва с DVD, включващо визуални материали от Malleus!
Прекрасното ми пост рок пътуване, в което изминах сякаш безкрай светлинни години не продължи докрай под хипноза. Малко преди краят, онзи същият глас ме пробуди:
Turn me on, dead man...
...прозвучава като 'събуди се...'
Тогава наближи краят на пътуването ми. Някакъв глас ми съобщи нещо, което явно казват на всички, които изправят пред Края... Прозвуча като нарицание, та дори като присъда! И дойде и моят ред...
Шестата част на това приключение е бонус трак и е изградена изцяло от аналогови синтетични ефекти, които са ни познати още от Snailking, насам, та и през целия Lucifer Songs, който всъщност е просто по-дълго EP... До вчера ми звучеше тъпо определението фюнеръл дуум (погребален), но след като в края на едноимената песен се включиха тези барабани плюс нещо наподобяващо звука на тъжно пиано, редящ един и същ минорен мотив... ТЕЗИ барабани... като погребален марш... (макар маршовото настроение да е далеч от бавния ритъм тук) за мен... за вас... за този свят... за нас, за останките от стария свят, последните, които новата реалност запрати в черна дупка, където енергията ни да бъде погълната и трансформирана в полезна за настоящето... Този гръмовен, апокалиптичен тътен отброяваше краят ни... удари като откоси, падащи, митологични чукове... А космосът е толкова дълбок и тъмен... Амин.
И пак отначало...
Turn me on, dead man!
Напомня на: Obiat, Electric Wizard, Pelican, на космоса...
Оценка: 
коментари [6]
Коментари по албума 472 2
Включване / Регистрация