Песните в албума:
CD11. Departe
2. Europa
3. Absent
4. Itinerant
5. Au Pays Natal
CD2
1. Deneb
2. Capella
3. Beta Aquilae
4. Ross 128
5. Sol
Rosetta
The Galilean Satellites
Година: 2005
Лейбъл: Translation Loss Records
Държава: САЩ
http://www.rosettaband.com
The Galilean Satellites
Година: 2005
Лейбъл: Translation Loss Records
Държава: САЩ
http://www.rosettaband.com
Този албум е истинско чудовище!
Винаги ме е впечатлявал моментът, когато изведнъж доста хора започват да се кефят на даден тип музика, когато безброй нови групи, току що зародили се, отново ей така изведнъж започват да творят в тази музикална насока, все едно са чакали да им дойде времето. Доста цинично становище. Все пак ми се иска да вярвам, че подобен процес е наистина органичен, следствие от силната спойка на ъндърграунда, споделянето на идеи, търсенето на ново звучене, експерементирането. Как иначе да си обясни човек на пръв поглед безкрайния поток от math рок / пост рок / слъдж хибриди, които се навъдиха напоследък. Не се оплаквам. Обожавам ги.
А какво трябва да направи една група, за да се отличи на фона на толкова препълнена ниша? Отговорът е пред вас, този двоен диск-дебют от Филаделфия.
The Galilean Satellites е един вид концептуален албум (без текстове, само загадъчната строфа: 'These songs are about a space man'). Кристалът, през който Rosetta пропуска своите идеи, е невероятно натрошен и докато слушате сбитите градации и издухващите експлозии в парчета като Itinerant или Ross 128 просто няма как да не се почувствате като някакъв външен индивид, съзерцаващ света под себе си през замъглено стъкло. Deneb се усеща като мъчение на забавен кадър, а Beta Aquialie се разтваря в предварително калкулирана лудост. Всички парчета са някак свързани, но въпреки това с учудващо индивидуално присъствие в албума. Въображаемият space man, който се двоуми между различните психологически орбити в свеото митическо търсене на слънцето (превъплатено в масивния епилог Sol), това е неговото пътуване през катарзис и заблуди, той е воин, поставил си задача, която никога няма да успее да изпълни; пречупена, изоставена душа, носеща се из безкрайно лунно море. Това е едновременно красиво и унищожително.
Първият диск със сигурност е сърцевината, плътен и яростен пост метъл водовъртеж, докато втория диск е по-абстрактен и отнесен, но не и по-малко тежък. Тези повече от два часа в The Galilean Satellites не са за всеки. Няма как даден албум да завърши с групово безкрайно дране, крещене и викане на 'shell of man'. Е, да, обаче в света на Rosetta това изглежда е нормално; донякъде дори е абсолютно логичен завършек към албум, който същевременно разрушава и изгражда логиката.
Основният проблем на тази тава е малката вероятност тя да бъде надмината с последвалата.
Винаги ме е впечатлявал моментът, когато изведнъж доста хора започват да се кефят на даден тип музика, когато безброй нови групи, току що зародили се, отново ей така изведнъж започват да творят в тази музикална насока, все едно са чакали да им дойде времето. Доста цинично становище. Все пак ми се иска да вярвам, че подобен процес е наистина органичен, следствие от силната спойка на ъндърграунда, споделянето на идеи, търсенето на ново звучене, експерементирането. Как иначе да си обясни човек на пръв поглед безкрайния поток от math рок / пост рок / слъдж хибриди, които се навъдиха напоследък. Не се оплаквам. Обожавам ги.
А какво трябва да направи една група, за да се отличи на фона на толкова препълнена ниша? Отговорът е пред вас, този двоен диск-дебют от Филаделфия.
The Galilean Satellites е един вид концептуален албум (без текстове, само загадъчната строфа: 'These songs are about a space man'). Кристалът, през който Rosetta пропуска своите идеи, е невероятно натрошен и докато слушате сбитите градации и издухващите експлозии в парчета като Itinerant или Ross 128 просто няма как да не се почувствате като някакъв външен индивид, съзерцаващ света под себе си през замъглено стъкло. Deneb се усеща като мъчение на забавен кадър, а Beta Aquialie се разтваря в предварително калкулирана лудост. Всички парчета са някак свързани, но въпреки това с учудващо индивидуално присъствие в албума. Въображаемият space man, който се двоуми между различните психологически орбити в свеото митическо търсене на слънцето (превъплатено в масивния епилог Sol), това е неговото пътуване през катарзис и заблуди, той е воин, поставил си задача, която никога няма да успее да изпълни; пречупена, изоставена душа, носеща се из безкрайно лунно море. Това е едновременно красиво и унищожително.
Първият диск със сигурност е сърцевината, плътен и яростен пост метъл водовъртеж, докато втория диск е по-абстрактен и отнесен, но не и по-малко тежък. Тези повече от два часа в The Galilean Satellites не са за всеки. Няма как даден албум да завърши с групово безкрайно дране, крещене и викане на 'shell of man'. Е, да, обаче в света на Rosetta това изглежда е нормално; донякъде дори е абсолютно логичен завършек към албум, който същевременно разрушава и изгражда логиката.
Основният проблем на тази тава е малката вероятност тя да бъде надмината с последвалата.
Напомня на: Old Man Gloom, Isis, God Is An Astronaut
Оценка: 
коментари [5]
Коментари по албума 471 2
Включване / Регистрация