Песните в албума:
1. Wrists Of Kings2. Not In Rivers, But In Drops
3. Dulcinea
4. Over Root And Thorn
5. 1000 Shards
6. All Out Of Time, All Into Space
7. Holy Tears
8. Firdous E Bareen
9. Garden Of Light
Няма какво да се косим и да отричаме Tool-ския привкус в най-новия опус на Isis. Но всъщност няма смисъл да се търси някакво логично обяснение, вдъхновението е един непредвидим извор, начина на възприемане и рефлектиране също. Музикалното тълкуване обаче е нещо невероятно абстрактно, особено когато става дума за такива колоси в разгръщането на идеи.
Не е трудно да се открие и проследи въодушевлението и влиянието на водната стихия върху музикантите от Isis. Дори абстрахирайки се от открития символизъм в заглавията на парчетата и оформлението на визията към досегашни албуми, от самата им музика винаги е струяла магията на непредсказуемите сини дълбини. А в този опус Isis като че ли се опитват да открият и докоснат водната мистика.
1000 Shards музикално и образно открива още след първите няколко секунди това, което едва ли някой действително е очаквал. Милион летящи елементи, всеки един от които в своята стихия - гласът на Aaron Turner този път изцяло непредвидим, олекотената мелодичност, впечатляващо гъвкавата ритмика. И преди някой да е успял да оцени и вдиша чутото, то неусетно се насочва към съвсем друго измерение. All Out Of Time, All Into Space е имено един миг, една част от секундата в космическото безвремие, тъмно и непредсказуемо, обрисувано с неестествени метални отгласи, които ви връщат обратно към реалността. Dulcinea беше парчето, което със сигурност всеки заинтересован е чул като първо от албума. Тук вече всяко съмнение за предсказуемостта в този албум е заличена. Затова пък започват да изплуват всички толкова типични Isis моменти, които ще продължават да отличават всеки един техен албум, независимо от това накъде ще ги поведе усета за експеримента - безмерната мелодичност, която те постигат както с изцяло минималистичен подход, така и вплитайки безброй похвати, многогласието и винаги присъстващото усещане за масивност. Южняшкият Dulcinea-повей е това, което от раз грабва и очарова в това парче, нетипично игривата ритмика, която към края заедно с мощния китарен залп, успява да ускори пулса ви. Във Firdous E Bareen от самото начало се долавят идеите на Clifford Meyer, който винаги е успявал да внесе подобаваща окраска с всевъзможни семпли. Заедно със своебразен набор от индивидуално движещи се, изчистени конструкции се създава истинско усещане са прилив и отлив. Garden Of Light е невероятна по своята комплексност композиция. Самото начало е като че ли един вид потапяне и първичното възприемане на светлината изпод водните маси. Мелодичните дисторшън китари, които впоследствие заформят втория план, едва ли биха могли да бъдат по-въздействащи. Aaron Turner показва, че в никакъв случай не се е отказал от ревовете, кулминациите не стихват като най-често се разливат в плавно носещи се хармонии. Not In Rivers, But In Drops е още едно парче гигант, многопластово едновременно в толкова много отношения. Отново изпъква прескачащата жива перкусия и ориенталските окраски. Към края на градацията всичко се разлива във вече толкова маркантното Isis-разрешение. Истинско изпитание е Over Root And Thorn - на фона на отчетливо пулсиращите водни бездни почти нежно и веднага след това зловещо се превъплащава вокално демона на мрака. Последвалото Wrists Of Kings като че ли почти очаквано потапя в транс с умело поставен акцент на неравноделните ритми и вече някак по-естествено възприемания замечтано оттекващ глас на Aaron Turner. Преливат нюанси, огромни маси... до пълно зашеметяване. Holy Tears е като чели отглас, ехо към In Fiction, доловено през хиляди филтри. Може би точно това трябва да представлява новото лице на Isis. Сигурно няма да го познаете веднага. Но кому са нужни повторения?
Не е трудно да се открие и проследи въодушевлението и влиянието на водната стихия върху музикантите от Isis. Дори абстрахирайки се от открития символизъм в заглавията на парчетата и оформлението на визията към досегашни албуми, от самата им музика винаги е струяла магията на непредсказуемите сини дълбини. А в този опус Isis като че ли се опитват да открият и докоснат водната мистика.
1000 Shards музикално и образно открива още след първите няколко секунди това, което едва ли някой действително е очаквал. Милион летящи елементи, всеки един от които в своята стихия - гласът на Aaron Turner този път изцяло непредвидим, олекотената мелодичност, впечатляващо гъвкавата ритмика. И преди някой да е успял да оцени и вдиша чутото, то неусетно се насочва към съвсем друго измерение. All Out Of Time, All Into Space е имено един миг, една част от секундата в космическото безвремие, тъмно и непредсказуемо, обрисувано с неестествени метални отгласи, които ви връщат обратно към реалността. Dulcinea беше парчето, което със сигурност всеки заинтересован е чул като първо от албума. Тук вече всяко съмнение за предсказуемостта в този албум е заличена. Затова пък започват да изплуват всички толкова типични Isis моменти, които ще продължават да отличават всеки един техен албум, независимо от това накъде ще ги поведе усета за експеримента - безмерната мелодичност, която те постигат както с изцяло минималистичен подход, така и вплитайки безброй похвати, многогласието и винаги присъстващото усещане за масивност. Южняшкият Dulcinea-повей е това, което от раз грабва и очарова в това парче, нетипично игривата ритмика, която към края заедно с мощния китарен залп, успява да ускори пулса ви. Във Firdous E Bareen от самото начало се долавят идеите на Clifford Meyer, който винаги е успявал да внесе подобаваща окраска с всевъзможни семпли. Заедно със своебразен набор от индивидуално движещи се, изчистени конструкции се създава истинско усещане са прилив и отлив. Garden Of Light е невероятна по своята комплексност композиция. Самото начало е като че ли един вид потапяне и първичното възприемане на светлината изпод водните маси. Мелодичните дисторшън китари, които впоследствие заформят втория план, едва ли биха могли да бъдат по-въздействащи. Aaron Turner показва, че в никакъв случай не се е отказал от ревовете, кулминациите не стихват като най-често се разливат в плавно носещи се хармонии. Not In Rivers, But In Drops е още едно парче гигант, многопластово едновременно в толкова много отношения. Отново изпъква прескачащата жива перкусия и ориенталските окраски. Към края на градацията всичко се разлива във вече толкова маркантното Isis-разрешение. Истинско изпитание е Over Root And Thorn - на фона на отчетливо пулсиращите водни бездни почти нежно и веднага след това зловещо се превъплащава вокално демона на мрака. Последвалото Wrists Of Kings като че ли почти очаквано потапя в транс с умело поставен акцент на неравноделните ритми и вече някак по-естествено възприемания замечтано оттекващ глас на Aaron Turner. Преливат нюанси, огромни маси... до пълно зашеметяване. Holy Tears е като чели отглас, ехо към In Fiction, доловено през хиляди филтри. Може би точно това трябва да представлява новото лице на Isis. Сигурно няма да го познаете веднага. Но кому са нужни повторения?
Напомня на: Tool, Red Sparowes, This Will Destroy You
Оценка: 
коментари [32]
Коментари по албума (32)
Включване / Регистрация