Песните в албума:
1. Vicarious Atonement2. Tetragrammaton
3. Vermicide
4. Meccamputechture
5. Asilos Magdalena
6. Viscera Eyes
7. Day Of The Baphomets
8. El Ciervo Vulnerado
The Mars Volta имат необичайно минало за прог банда. Архитектите на групата, Omar Rodriguez и Cedric Bixler, сформират през 1994 година At The Drive-In, която макар с нестандартните си идеи и емоционалния си заряд на мелодиите, си остава пост-пънк/хардкор група. На върха на известността и комерсиалния успех обаче, Omar започва да се чувства "музикално разорен" от еднообразието, сковало бандата. Впоследствие Omar и Cedric събират екип от технически способни и крайно креативни музиканти, с цел да започнат от нулата и да освободят музиката си от наложените с годините бариери. Така се ражда The Mars Volta. Не знам кой е дилърът на тия момчета, но кратките, спонтанни и експлозивни парчета на At The Drive-In биват заменени от грабващи опуси с не по-малък интензитет.
The Mars Volta създават музика, неподвластна на стилистични определения. И няма как да не е така, при положение, че е резултат от колаборацията на мексиканци, пуерториканци, афро-американци, всеки от които донесъл частица от своята култура и щипка лично вдъхновение. Дъб, джаз и хардкор, примесени с немалко космически прах са сместа, която създава звученето на TMV. Музиката им е резултат от неспирната воля на членовете на групата да изразяват себе си, разчупвайки установените стандарти по колкото се може по-краен начин. Пусни си нещо тяхно, за да разбереш какво ти говоря. Чуй колко смазващо силно е всичко, как всеки инструмент е сплескан в една звукова равнина с другите; практика, която между другото не се харесва всекиму. И все пак, с всяка тава TMV предлагат ново преживяване, струващо си да се изпита.
Да обърнем вече внимание на тримата чичковци, които чакат търпеливо отстрани с червения вързоп в ръце. На 22 август същите тия ще ти снесат "Големия мутант" с етикет The Mars Volta, а на теб, като читател на най-авторитетния уебзин наоколо (хех-хех), ти предлагам едно предварително ревю на бъдещия и вече изтекъл албум на бандата.
Обърни внимание, че TMV са концептуална група. На обложките им ще видиш поне едно странно лице, което се крие срамежливо от нещо. Някой ден всичко ще се разкрие, но дотогава ще трябва да прочетеш бая книжки и да работиш в областта на астро- и метафизиката. Позволявам си тука да употребя тази ирония с кимване към хората, омръзнало им от модерни групи с префърцунени имена и претенциозна музика. Тях искам да успокоя, че новият албум не е пълен с безсмислен нойз, и че се явява нова крачка от неспирния и динамичен прогрес на TMV. А и без значение какво ти е отношението, излизането на Amputechture си е цяло събитие след като невероятния Frances The Mute вдигна толкова високо летвата.
И макар че както стана ясно, разликата с предишните издания на TMV не е като от OK Computer към KidA, Amputechture те грабва от първия път със своята загадъчна иновативност. Vicarious Atonement е странно начало на албума с почти блусарското си интро и лежерната си феерия. После навлизат клавирите и всичко те издърпва неусетно към един непознат свят. Всъщност бързо ще се убедиш, че Amputechture хвърля светлина върху групата под един странен ъгъл. Засилено е присъствието на клавирите и на брас секцията, която напомня повече на Van Der Graaf Generator и ранните King Crimson, отколкото на Miles Davis. Големите ембиънт пасажи от Frances The Mute отсъстват почти напълно, заменени от дълги джемове с пространствени китарни сола. Интригуващо е как Frusciante и Omar, двамата с напълно различен стилистичен подход към китарата, се сработват толкова добре. Изобщо всички членове са във връхна форма. Cedric изненадва с няколко нови вокални трика, а Juan Alderte (бас) прави впечатляващо соло в началото на Day Of The Baphomets. Досега TMV не са се доближавали толкова близо до нещо като балада, но и никога не са звучали толкова free-jazz.
Макар че с по-изяввеното музикално майсторство в Amputechture TMV да напомнят на класическите прогресив групи от времето, когато Robert Fripp е носел афро прическа, новата тава успява да те хване неподготвен в момент на удивление пред експлозивността и неумолимо креативния дух на групата.
The Mars Volta създават музика, неподвластна на стилистични определения. И няма как да не е така, при положение, че е резултат от колаборацията на мексиканци, пуерториканци, афро-американци, всеки от които донесъл частица от своята култура и щипка лично вдъхновение. Дъб, джаз и хардкор, примесени с немалко космически прах са сместа, която създава звученето на TMV. Музиката им е резултат от неспирната воля на членовете на групата да изразяват себе си, разчупвайки установените стандарти по колкото се може по-краен начин. Пусни си нещо тяхно, за да разбереш какво ти говоря. Чуй колко смазващо силно е всичко, как всеки инструмент е сплескан в една звукова равнина с другите; практика, която между другото не се харесва всекиму. И все пак, с всяка тава TMV предлагат ново преживяване, струващо си да се изпита.
Да обърнем вече внимание на тримата чичковци, които чакат търпеливо отстрани с червения вързоп в ръце. На 22 август същите тия ще ти снесат "Големия мутант" с етикет The Mars Volta, а на теб, като читател на най-авторитетния уебзин наоколо (хех-хех), ти предлагам едно предварително ревю на бъдещия и вече изтекъл албум на бандата.
Обърни внимание, че TMV са концептуална група. На обложките им ще видиш поне едно странно лице, което се крие срамежливо от нещо. Някой ден всичко ще се разкрие, но дотогава ще трябва да прочетеш бая книжки и да работиш в областта на астро- и метафизиката. Позволявам си тука да употребя тази ирония с кимване към хората, омръзнало им от модерни групи с префърцунени имена и претенциозна музика. Тях искам да успокоя, че новият албум не е пълен с безсмислен нойз, и че се явява нова крачка от неспирния и динамичен прогрес на TMV. А и без значение какво ти е отношението, излизането на Amputechture си е цяло събитие след като невероятния Frances The Mute вдигна толкова високо летвата.
И макар че както стана ясно, разликата с предишните издания на TMV не е като от OK Computer към KidA, Amputechture те грабва от първия път със своята загадъчна иновативност. Vicarious Atonement е странно начало на албума с почти блусарското си интро и лежерната си феерия. После навлизат клавирите и всичко те издърпва неусетно към един непознат свят. Всъщност бързо ще се убедиш, че Amputechture хвърля светлина върху групата под един странен ъгъл. Засилено е присъствието на клавирите и на брас секцията, която напомня повече на Van Der Graaf Generator и ранните King Crimson, отколкото на Miles Davis. Големите ембиънт пасажи от Frances The Mute отсъстват почти напълно, заменени от дълги джемове с пространствени китарни сола. Интригуващо е как Frusciante и Omar, двамата с напълно различен стилистичен подход към китарата, се сработват толкова добре. Изобщо всички членове са във връхна форма. Cedric изненадва с няколко нови вокални трика, а Juan Alderte (бас) прави впечатляващо соло в началото на Day Of The Baphomets. Досега TMV не са се доближавали толкова близо до нещо като балада, но и никога не са звучали толкова free-jazz.
Макар че с по-изяввеното музикално майсторство в Amputechture TMV да напомнят на класическите прогресив групи от времето, когато Robert Fripp е носел афро прическа, новата тава успява да те хване неподготвен в момент на удивление пред експлозивността и неумолимо креативния дух на групата.
Напомня на: At The Drive-In, John Frusciante, Van Der Graaf Generator
Оценка: 
коментари [8]
Коментари по албума 462 2
Включване / Регистрация