Песните в албума:
1. Far åt Helvete2. Jag Spår Fördärv
3. Farsotstider
4. Höst
5. Själavrak
6. Elddagjämning
7. Baldersbålet
8. Tiden Läker Intet
Мраз. Метъл. Викинги. Thyrfing. Това получаваме от петия албум на шведите. За феновете на групата този албум е лека изненада със свирепото си звучене. Епичният звук под коравите тресни в страхотния Urkraft от 2000 липсва почти напълно. Мелодичните припеви от предишния запис Vansinnesvisor също. Звукът на целия албум е скововащ от студ и ярост. Погледнете обложката. Изчистена, без излишни декорации, мрак, сухо, древно разкривено дърво, нейде из мразовитата пустош на севера. И двама обесени. Е, албумът въздейства по същия начин.
Приглушен риф, здрав рев и Far åt Helvete започва с нескрита ярост. Надъхващо, силно начало на песента, Thomas Väänänen диша учестено и... песента изригва бясно. До края на албума няма да чуете и тон нежност, няма почивка. Patrik Lindgren и Henrik Svegsjö стържат груби и яки рифове, сякаш режат с ръждясали триони ледени блокове в ушите. Jag Spar Fordarv сече главата. От кръста. Със замах. На секира. Последните минути от песента не могат да оставят безучастен никого, имащ себе си за почитател на викингския метъл. А заглавната Farsotstider люшва тежката люлка на мелодията, докато Joakim Kristensson кове право в малкия ти мозък зад барабаните си. И изведнъж хоров напев, насечен ритъм и продрания рев на Thomas. Host. Акустично начало, напомнящо на Valdr Galga, бавен ритъм, Thomas лее порции ледена отрова. Акустични пасажи, хоров напев, задъхан рев. Едно от малкото парчета, където се усеща присъствието на клавирист (в лицето на Peter Löf). И изведнъж ритъмът се забързва, китарите стържат над мелодичната картина, а ревовете откеват учестено. По-бързо темпо при Sjalavark, повече мелодичност в основните китарни пасажи, рев от Thomas... Схаванахте ли картината?
Не зная дали умишлено се е стигнало до толкова суров и първичен звук, до такава омраза в звуковите рамки или самите музиканти са изковали директно албума от ледовете на Севера с мечове и брадви. Но крайният резултат е плътната ледена картина, изчистено до първичност звучене, опростени мелодии, надъхващ ритъм - всяка песен те стиска за гърлото и крещи в лицето ти, за да те надъха за битка, за кръв и смърт. И Thomas. Такова откровено, отровно и смразяващо дране не съм чувал никъде. Този човек сее стрели от ледени висулки с гласа си. Така пасва на свирепия звук, че комбинацията е направо стряскаща. Ако трябва с една дума да опиша този албум, това е безмилостен. Мраз. Метъл. Викинги. Thyrfing. Farsotstider.
Приглушен риф, здрав рев и Far åt Helvete започва с нескрита ярост. Надъхващо, силно начало на песента, Thomas Väänänen диша учестено и... песента изригва бясно. До края на албума няма да чуете и тон нежност, няма почивка. Patrik Lindgren и Henrik Svegsjö стържат груби и яки рифове, сякаш режат с ръждясали триони ледени блокове в ушите. Jag Spar Fordarv сече главата. От кръста. Със замах. На секира. Последните минути от песента не могат да оставят безучастен никого, имащ себе си за почитател на викингския метъл. А заглавната Farsotstider люшва тежката люлка на мелодията, докато Joakim Kristensson кове право в малкия ти мозък зад барабаните си. И изведнъж хоров напев, насечен ритъм и продрания рев на Thomas. Host. Акустично начало, напомнящо на Valdr Galga, бавен ритъм, Thomas лее порции ледена отрова. Акустични пасажи, хоров напев, задъхан рев. Едно от малкото парчета, където се усеща присъствието на клавирист (в лицето на Peter Löf). И изведнъж ритъмът се забързва, китарите стържат над мелодичната картина, а ревовете откеват учестено. По-бързо темпо при Sjalavark, повече мелодичност в основните китарни пасажи, рев от Thomas... Схаванахте ли картината?
Не зная дали умишлено се е стигнало до толкова суров и първичен звук, до такава омраза в звуковите рамки или самите музиканти са изковали директно албума от ледовете на Севера с мечове и брадви. Но крайният резултат е плътната ледена картина, изчистено до първичност звучене, опростени мелодии, надъхващ ритъм - всяка песен те стиска за гърлото и крещи в лицето ти, за да те надъха за битка, за кръв и смърт. И Thomas. Такова откровено, отровно и смразяващо дране не съм чувал никъде. Този човек сее стрели от ледени висулки с гласа си. Така пасва на свирепия звук, че комбинацията е направо стряскаща. Ако трябва с една дума да опиша този албум, това е безмилостен. Мраз. Метъл. Викинги. Thyrfing. Farsotstider.
Напомня на: Einherjer, Ajattara
Оценка: 
коментари [3]
Коментари по албума 460 2
Включване / Регистрация