Песните в албума:

1. The Sound-Out Competition
2. Zealots & Whores
3. He Got Cop Eyes
4. Drunken Marksman
5. The Idol/The Memory
6. The Ruin Of Nova Roma
7. Amaranthine
8. I'm Going To Kill Henry Ford
9. Poison Pen Attack!
10. Cours Et Conquistadors
Taint
The Ruin Of Nova Roma
Година: 2005
Лейбъл: Rise Above Records / Candlelight
Държава: Уелс
http://www.taint.co.uk
Накратко казано: този албум е невероятен! А честно казано – с това мислех да завърша ревюто, за да има някакъв смислен (да, бе!) финал. Обаче не се сдържах. Не се сдържах, защото още първия път, когато слушах The Ruin Of Nova Roma, десетте парчета в него избиха всичката риба, де що имаше наоколо, без да им мигне окото! А на мене зъбчетата ми тракаха от кеф и пломбичките ми падаха една по една, раздирайки вътрешността на побелелите ми бузки.

Та – ако не знаете от къде са Taint и кой ги издава, не е срамно на първо слушане да си помислите, че са американци, издавани от лейбъл, който се е насрал от кеф, че е открил и добавил своите Mastodon в каталога си. Ако пък никога не сте ги слушали, но от някъде сте чували, че Taint са от Уелс, че ги издава Lee Dorrian и неговият Rise Above Records, и знаете поне една трета от бандите, с които лейбълът има подписан договор, пак няма нищо срамно да решите, че ще слушате дуум или стоунър.

Не е срамно, защото няма как да предполагате какво са успели да направят тия тримата! В The Ruin Of Nova Roma има плътни китари с менящи се бързи и бавни, достатъчно тежки рифове, яростни вокали и перфектно сработена ритъм секция. Някой ще каже: “Това ми звучи като банда от “вълната!”. Ако ще говорим за “вълната”, значи тук си говорим за голяма вълна, връхлитаща индонезийски острови по Коледа. Албумът предлага много дистър, много мощ и много разнообразие, което не се среща навсякъде: от места, които звучат направо алтърнатив, през прекрасни слъдж-удари, мине се през по-кратки скорострелници, през парче, което се чудиш дали не им го е написал Iommi, като няма как да не се възхитиш и на един над деветминутен шедьовър, белязан от присъствието на меланхолични женски вокали Аз не се наемам да определя какъв е стилът, който свирят Taint. Някой може да чуе гръндж, някой – пост-хардкор, няма да се учудя, ако някой чуе траш или дори усети как Taint са гепили шест рифа и два припева от неговата банда. “Хубаво де, не от моята... Ама от на едни приятели – със сигурност!”... На мен The Ruin Of Nova Roma ми напомня на Mastodon, но пък поправете ме, ако греша, че в по-голямата част на албума Taint се справят много по-добре, ако задачата им е била да звучат като Mastodon.

Няма да се спирам на конкретни песни, защото си имам свои фаворити и може да се окажа пристрастен. Ще ми се обаче да обърна внимание на споменатата вече ритъм-секция и по-точно – на баса. Ако има инструмент, който да изпъква над останалите и да е отговорен за цялостоното усещане от албума – това е той. И не става дума за някакви мегабързи техничарски изпълнения на не-знам-колко-струнен бас, без прагчета, естестествено! Кой уважаважаващ себе си виртуозен басист свири с прагчета?! Не знам. Този тук просто свири и те кефи как го прави!

В заключение мога да кажа, че явно хората са прави, когато твърдят, че хубавите неща стават бавно. А Taint могат да го кажат от опит, защото The Ruin Of Nova Roma е дебютът им, макар групата да е създадена преди повече от десет години. Мисля, че този албум не само е подходящ, ами е нещо, което всеки фен на хубавата, некомерсиална тежка музика е задължен да чуе. Не е задължен да му хареса. В крайна сметка: и за Trivium трябва да си има пътници...
Напомня на: Mastodon, Keelhaul
Оценка: 12345
коментари [12] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Ние не виждаме нещата такива, каквито са. Виждаме ги такива, каквито сме ние.
Хорас Браун