Песните в албума:
1. Take This Life2. Leeches
3. Reflect The Storm
4. Dead End
5. Scream
6. Come Clarity
7. Vacuum
8. Pacing Death's Trail
9. Crawl Through Knives
10. Versus Terminus
11. Our Infinite Struggle
12. Vanishing Light
13. Your Bedtime Story Is Scaring Everyone
In Flames
Come Clarity
Година: 2006
Лейбъл: Nuclear Blast / Ferret Music
Държава: Швеция
http://www.inflames.com
Come Clarity
Година: 2006
Лейбъл: Nuclear Blast / Ferret Music
Държава: Швеция
http://www.inflames.com
In Flames и до ден днешен са стабилна група с осем дългосвирещи албума зад гърба си и вече пети поред с непроменен състав, без да броим концертния от 2001-ва. Положението на групата в отношение стари/нови албуми е сходно с това на Metallica; мнозина от старите фенове на In Flames не могат да приемат новата насока, в която групата пое с Reroute To Remain от 2002-ра.
Новият албум от 2006-та е от лагера на предходните два като обща звукова картина и музикална насока. Anders нееднократно прибягва до чисто мелодично пеене с доста емоционални моменти. От тук явно и честите обвинения към In Flames, че са повлияни от вече така мъртвия ню метъл.
Come Clarity започва с първия сингъл от албума - Take This Life - мощна и енергична песен с концентрация на мелодията около припева. Много подходяща за отварачка. Следва Leeches, в която наблюдаваме включване на лека електроника и кийборди. Приятни са емоционалните чисти вокални линии в припева, както и китарното соло. Вокалите на Anders тук, както и през по-голямата част от албума, ми се струва са прекарани през стабилна цифра ефекти.
Reflect The Storm я асоциирам отново със запомнящия се припев, където отнесените чисти линии на Anders се редуват с насечени рифове. Въобще китарното присъствие в албума е стабилно, рифовете са си налице, друг е въпросът кой как възприема звученето и боравенето със струнните инструменти на китаристите Jesper Stromblad и Bjorn Gelotte. Басът на Peter Iwers от своя страна е дрезгава и сурова подложка. A солото в Reflect The Storm се оказва по-хубаво и от това на предходната песен. Отличителната черта на Dead End, освен леко смотания текст е присъствието на женски вокали, каквито In Flames нямат навик да употребяват често. Общо взето едно от първите ми впечтления при слушането на Come Clarity е как всяка от началните песни притежава свой облик и може да се запомни с нещо конкретно дори и след първото завъртане. А по въпроса дали включването на женски вокали в случая е сполучливо или не, моята позиция е, че по-добре с тази песен, отколкото без нея. И следва един от личните ми фаворити в албума - Scream. Може би най-бруталната песен до момента, навяваща спорадични асоциации с Chimaira или Slipknot, с последните от които In Flames бяха на турне през 2002-ра. Спомням си, че бях чел доста обвинения тогава, че Trigger от Reroute To Remain много напомня на музиката на злодеите от щата Айова. Единственото, което мога да ви кажа в момента е, че резултатът в Scream ме кефи максимално. 
А на текста също би било хубаво да се обърне внимание.
Едноименната песен е първото от баладичните изпълнения в албума. Започва малко като инструментал от ерата на албума Whoracle или пък Metaphor от Reroute To Remain, а вокалите на Anders градират до горно ниво емоционалност в припева. Прекрасният текст и той е в тази лирична насока. Vacuum контрастира със задъхано темпо и рокенрол уклон. Към края можем да се насладим на семпла поредица от няколко набиващи се в главата клавирни фона. За Pacing Death's Trail не ми се говори много, защото, оказва се, това е една от по-невзрачните песни в Come Clarity. За сметка на това, обаче следва Crawl Through Knives, която смея да посоча като втория ми фаворит от този диск (добре де, от тази директория с mp3-ки
). Особено вокалните линии на припева взривяват много лошо и резултатът е нещо като лирично-епична кулминация. Краткото китарно соло също е налице. Versus Terminus отново връща задъханата пулсация, но освен синхронните рифове и мелодичните вокални линии, свежи идеи не долавам аз. Нещо като че ли към края въпросният албум не е така бомбастичен, както в началото. Но следва Our Infinite Struggle, за която могат вече да се кажат няколко интересни неща. Вокалните линии отново хващат съзнанието и се набиват на преден план. Текстът на припева е от онези трогателни пасажи, които при дадени обстоятелства биха могли да станат и доста сантиментални. Ето, понаслаждавайте се:
А в добавка с мелодията музикалния съпровод влиза още по-добре. Следва Vanishing Light, която отново прави впечатление на по-слабо включване. И албумът завършва с интересен експериментален инструментал (без китари). Той свършва внезапно и ми отне извеснто време да се уверя, че песента е самоделно 'отрязана' в края.
Дойде време за заключението. За звукът казахме, но да затвъдрим, че се състои от плътно китарно присъствие, дрезгав бас и туптящи барабани, изнесени по-назад. А относно барабанистът Daniel Svensson нека си излея пристрастията към интересния му стил на свирене, който хем не е брутално набиващ, хем е динамично построен и непрестанно пулсиращ. В добавка вокалите на Anders са запазена марка със своя тембър и неизменна характеристика на In Flames. Общо казано, новите на бандата като че ли са на ръба между структурираното и обмисленото от една страна и хаотичното от друга, но според мен някак си се получава.
Симеон
В последните осем години In Flames направиха редица смели и новаторски крачки при записването на албумите си. Ако погледнем назад и прослушаме внимателно записите на бандата през годините, съвсем логично е да стигнем до този албум. Все по-мелодичeн, все по-модерен (в позитивен аспект) саунд, променящ се имидж, в крачка със самата музика. Изобщо, смели действия, имайки се предвид консервативната в по-голямата си част метъл аудитория. И резултатът е налице – интересен и определено много силен албум... който мнозина ще намразят.
Още откриващото парче Take This Life (което е и сред най-силните в албума, както и първият клип) показва леко различен звук от предишните записи и едновременно с това още от първите секунди разбираме, че става въпрос именно за In Flames. Мелодичните линии пак са тук, скоростта не е намаляла и със секунда. Разликата е в странно, семпло, но и стегнато звучащия ритъм. Daniel Svensson показва завидни умения зад барабаните, а китарните дуели на Bjorn и Jesper директно отвяват главата. Повечето песни от албума носят доста метълкор заряд. Сякаш в отговор на течението NWOAHM, където голяма част от групите явно отдават почит на In Flames, Come Clarity звучи по-модерно и от тях, правейки завой, сякаш отърсвайки групата от стилови клишета и я издига на малко по-различно ниво. Anders често пее чисто, а текстовете са истински силни и въздействащи. В хармония с мелодичните китарни пасажи и сола, думите са откровени и провокират емоции. Силно доказателство за това е заглавната песен. Лириките са като ретроспекция на човешки живот, преминал 30-те, когато осъзнаваш, че вече не растеш, а старееш, когато молиш за компания и съдйствие, търсиш близост и усещаш дните да летят. Не е ли така и с живота на музикантите, съдбата на музиката им? Прекрасните мелодии, чистото пеене, гъвкавата ритъм секция правят тази песен мой личен фаворит в албума.
Но старите фенове на групата също не трябва да се плашат. Тези, на които напоследък им липсва звученето на Colony и Clayman, нека чуят внимателно Pacing Death's Trail, Crawl Through Knives и Vanishing Light. Здрави, бързи рифове, уместни и красиви сола, скоростен ритъм. За всеки по нещо.
Има и две изненадващи песни, които излизат от рамките на цялостната картина, като същевременно я допълват и обогатяват. Това са Scream и Your Bedtime Story Is Scaring Everyone. Докато първата е със странен за бандата насечен ритъм, който сякаш подскача в колоните и е може би с най-директно звучене и е сред най-тежките им в последно време, то втората е тиха, лека, но стресираща инструментална композиция, изпълнена с различни шумове като далечен фон и навява асоциации със саундтраците към хорър-сървайвъл поредицата Silent Hill на Konami.
Дискът се продава и в специално, диджипак издание, което е с бонус DVD, което представлява запис на групата в студиото, изцяло заснето със сепия филтър, докато бандата свири албумът от първата до последната песен. И ако ви е харесало да го слушате, два пъти повече ще ви хареса да го видите.
In Flames са като шило в торба. Не се застояват дълго в рамки, променяйки се с всеки следващ запис. И такова прогресивно мислене трябва да имат истинските творци. Последният албум е поредното доказателство. И въпреки трудното възприемане на първо слушане, това е страхотна комбинация между старото и новото звучене на групата. В бъдеще, сигурен съм, ще видим още промени. Над този запис стои и невидим лозунг, който се усеща при слушането и гласи “Забранено за тесногръди метълисти”!
Иво Бесни
Новият албум от 2006-та е от лагера на предходните два като обща звукова картина и музикална насока. Anders нееднократно прибягва до чисто мелодично пеене с доста емоционални моменти. От тук явно и честите обвинения към In Flames, че са повлияни от вече така мъртвия ню метъл.
Come Clarity започва с първия сингъл от албума - Take This Life - мощна и енергична песен с концентрация на мелодията около припева. Много подходяща за отварачка. Следва Leeches, в която наблюдаваме включване на лека електроника и кийборди. Приятни са емоционалните чисти вокални линии в припева, както и китарното соло. Вокалите на Anders тук, както и през по-голямата част от албума, ми се струва са прекарани през стабилна цифра ефекти.
Reflect The Storm я асоциирам отново със запомнящия се припев, където отнесените чисти линии на Anders се редуват с насечени рифове. Въобще китарното присъствие в албума е стабилно, рифовете са си налице, друг е въпросът кой как възприема звученето и боравенето със струнните инструменти на китаристите Jesper Stromblad и Bjorn Gelotte. Басът на Peter Iwers от своя страна е дрезгава и сурова подложка. A солото в Reflect The Storm се оказва по-хубаво и от това на предходната песен. Отличителната черта на Dead End, освен леко смотания текст е присъствието на женски вокали, каквито In Flames нямат навик да употребяват често. Общо взето едно от първите ми впечтления при слушането на Come Clarity е как всяка от началните песни притежава свой облик и може да се запомни с нещо конкретно дори и след първото завъртане. А по въпроса дали включването на женски вокали в случая е сполучливо или не, моята позиция е, че по-добре с тази песен, отколкото без нея. И следва един от личните ми фаворити в албума - Scream. Може би най-бруталната песен до момента, навяваща спорадични асоциации с Chimaira или Slipknot, с последните от които In Flames бяха на турне през 2002-ра. Спомням си, че бях чел доста обвинения тогава, че Trigger от Reroute To Remain много напомня на музиката на злодеите от щата Айова. Единственото, което мога да ви кажа в момента е, че резултатът в Scream ме кефи максимално. А на текста също би било хубаво да се обърне внимание.
Едноименната песен е първото от баладичните изпълнения в албума. Започва малко като инструментал от ерата на албума Whoracle или пък Metaphor от Reroute To Remain, а вокалите на Anders градират до горно ниво емоционалност в припева. Прекрасният текст и той е в тази лирична насока. Vacuum контрастира със задъхано темпо и рокенрол уклон. Към края можем да се насладим на семпла поредица от няколко набиващи се в главата клавирни фона. За Pacing Death's Trail не ми се говори много, защото, оказва се, това е една от по-невзрачните песни в Come Clarity. За сметка на това, обаче следва Crawl Through Knives, която смея да посоча като втория ми фаворит от този диск (добре де, от тази директория с mp3-ки
). Особено вокалните линии на припева взривяват много лошо и резултатът е нещо като лирично-епична кулминация. Краткото китарно соло също е налице. Versus Terminus отново връща задъханата пулсация, но освен синхронните рифове и мелодичните вокални линии, свежи идеи не долавам аз. Нещо като че ли към края въпросният албум не е така бомбастичен, както в началото. Но следва Our Infinite Struggle, за която могат вече да се кажат няколко интересни неща. Вокалните линии отново хващат съзнанието и се набиват на преден план. Текстът на припева е от онези трогателни пасажи, които при дадени обстоятелства биха могли да станат и доста сантиментални. Ето, понаслаждавайте се:Feeding on life leftovers
I am writing to you
You should realize
It hurts in me too.
А в добавка с мелодията музикалния съпровод влиза още по-добре. Следва Vanishing Light, която отново прави впечатление на по-слабо включване. И албумът завършва с интересен експериментален инструментал (без китари). Той свършва внезапно и ми отне извеснто време да се уверя, че песента е самоделно 'отрязана' в края.
Дойде време за заключението. За звукът казахме, но да затвъдрим, че се състои от плътно китарно присъствие, дрезгав бас и туптящи барабани, изнесени по-назад. А относно барабанистът Daniel Svensson нека си излея пристрастията към интересния му стил на свирене, който хем не е брутално набиващ, хем е динамично построен и непрестанно пулсиращ.
В добавка вокалите на Anders са запазена марка със своя тембър и неизменна характеристика на In Flames. Общо казано, новите на бандата като че ли са на ръба между структурираното и обмисленото от една страна и хаотичното от друга, но според мен някак си се получава.
Симеон
В последните осем години In Flames направиха редица смели и новаторски крачки при записването на албумите си. Ако погледнем назад и прослушаме внимателно записите на бандата през годините, съвсем логично е да стигнем до този албум. Все по-мелодичeн, все по-модерен (в позитивен аспект) саунд, променящ се имидж, в крачка със самата музика. Изобщо, смели действия, имайки се предвид консервативната в по-голямата си част метъл аудитория. И резултатът е налице – интересен и определено много силен албум... който мнозина ще намразят.
Още откриващото парче Take This Life (което е и сред най-силните в албума, както и първият клип) показва леко различен звук от предишните записи и едновременно с това още от първите секунди разбираме, че става въпрос именно за In Flames. Мелодичните линии пак са тук, скоростта не е намаляла и със секунда. Разликата е в странно, семпло, но и стегнато звучащия ритъм. Daniel Svensson показва завидни умения зад барабаните, а китарните дуели на Bjorn и Jesper директно отвяват главата. Повечето песни от албума носят доста метълкор заряд. Сякаш в отговор на течението NWOAHM, където голяма част от групите явно отдават почит на In Flames, Come Clarity звучи по-модерно и от тях, правейки завой, сякаш отърсвайки групата от стилови клишета и я издига на малко по-различно ниво. Anders често пее чисто, а текстовете са истински силни и въздействащи. В хармония с мелодичните китарни пасажи и сола, думите са откровени и провокират емоции. Силно доказателство за това е заглавната песен. Лириките са като ретроспекция на човешки живот, преминал 30-те, когато осъзнаваш, че вече не растеш, а старееш, когато молиш за компания и съдйствие, търсиш близост и усещаш дните да летят. Не е ли така и с живота на музикантите, съдбата на музиката им? Прекрасните мелодии, чистото пеене, гъвкавата ритъм секция правят тази песен мой личен фаворит в албума.
Но старите фенове на групата също не трябва да се плашат. Тези, на които напоследък им липсва звученето на Colony и Clayman, нека чуят внимателно Pacing Death's Trail, Crawl Through Knives и Vanishing Light. Здрави, бързи рифове, уместни и красиви сола, скоростен ритъм. За всеки по нещо.
Има и две изненадващи песни, които излизат от рамките на цялостната картина, като същевременно я допълват и обогатяват. Това са Scream и Your Bedtime Story Is Scaring Everyone. Докато първата е със странен за бандата насечен ритъм, който сякаш подскача в колоните и е може би с най-директно звучене и е сред най-тежките им в последно време, то втората е тиха, лека, но стресираща инструментална композиция, изпълнена с различни шумове като далечен фон и навява асоциации със саундтраците към хорър-сървайвъл поредицата Silent Hill на Konami.
Дискът се продава и в специално, диджипак издание, което е с бонус DVD, което представлява запис на групата в студиото, изцяло заснето със сепия филтър, докато бандата свири албумът от първата до последната песен. И ако ви е харесало да го слушате, два пъти повече ще ви хареса да го видите.
In Flames са като шило в торба. Не се застояват дълго в рамки, променяйки се с всеки следващ запис. И такова прогресивно мислене трябва да имат истинските творци. Последният албум е поредното доказателство. И въпреки трудното възприемане на първо слушане, това е страхотна комбинация между старото и новото звучене на групата. В бъдеще, сигурен съм, ще видим още промени. Над този запис стои и невидим лозунг, който се усеща при слушането и гласи “Забранено за тесногръди метълисти”!
Иво Бесни
Напомня на: Dark Tranquility, Killswitch Engage, Fear Factory
Оценка: 
коментари [7]
Коментари по албума 457 2
Включване / Регистрация