Песните в албума:
1. Burning Season2. Orange
3. The Baron
4. Jules Vernes' Dream
5. Bicycle Rider
6. Cerrado
Така... Ако някой е подскочил от радост, задето най-после в rawknroll.net ще прочете ревю на любимата си бой-банда, чиито риюниън очаква от години, спокойно може да не чете нататък. Съветвам го да си облече блузката “Диезел”, да си затъкне в калците синьо-бежовите джинси и да си гледа работата.
Всички останали пък трябва да са наясно, че тук не става дума за музика, която чуваш всеки ден. Става дума за музика, изсвирена само от китара (Ben Carr) и барабани (Charlie Harold). Макар това май да не са им истинските имена, факт е, че говорим за инструментално дуо – нито повече, нито по малко. Нужно е да се уточни също така, че ако при възприемането на други албуми, фактор са или нагласата, или настроението, или – и двете, то тук нагласата и настроението не са достатъчни. Колкото и да обичате тежки китари и адски дънещи барабани, това няма да ви помогне да чуете всичко, което има да се чуе тук. За да могат тъпанчетата ви да извибрират под плътните звуци на всичко, което предлага този албум, моят съвет е да се срещнете с най-близкия дилър, който имате под ръка, да си стискате палци да ви продаде нещо качествено, да си свиете един дебел джойнт и след като го изпушите – да си пуснете този албум. Чак тогава ще разберете какво е истински stoner! И не само това: ще разберете какво означава (ако изобщо съществува такова понятие) stoner-мантра и кой го е създал! На бас се хващам, че поне няколко минути, след като албумът свърши, ще продължавате да се поклащате монотонно и да не знаете къде точно се намирате. И да искате тази мантра да се повтори.
Няма да се впускам в подробности “на какво прилича” този албум, “за фенове на кои банди е подходящ” и т.н. Най-важното за него – вече го знаете. Останалото, което смятам за необходимо да се отбележи е, че албумът предлага шест инструментални композиции, с обща продължителност над 50 минути и е едно чудесно предизвикателство за мембраните на вашите високоговорители. И за вашите сетива. Enjoy!
Всички останали пък трябва да са наясно, че тук не става дума за музика, която чуваш всеки ден. Става дума за музика, изсвирена само от китара (Ben Carr) и барабани (Charlie Harold). Макар това май да не са им истинските имена, факт е, че говорим за инструментално дуо – нито повече, нито по малко. Нужно е да се уточни също така, че ако при възприемането на други албуми, фактор са или нагласата, или настроението, или – и двете, то тук нагласата и настроението не са достатъчни. Колкото и да обичате тежки китари и адски дънещи барабани, това няма да ви помогне да чуете всичко, което има да се чуе тук. За да могат тъпанчетата ви да извибрират под плътните звуци на всичко, което предлага този албум, моят съвет е да се срещнете с най-близкия дилър, който имате под ръка, да си стискате палци да ви продаде нещо качествено, да си свиете един дебел джойнт и след като го изпушите – да си пуснете този албум. Чак тогава ще разберете какво е истински stoner! И не само това: ще разберете какво означава (ако изобщо съществува такова понятие) stoner-мантра и кой го е създал! На бас се хващам, че поне няколко минути, след като албумът свърши, ще продължавате да се поклащате монотонно и да не знаете къде точно се намирате. И да искате тази мантра да се повтори.
Няма да се впускам в подробности “на какво прилича” този албум, “за фенове на кои банди е подходящ” и т.н. Най-важното за него – вече го знаете. Останалото, което смятам за необходимо да се отбележи е, че албумът предлага шест инструментални композиции, с обща продължителност над 50 минути и е едно чудесно предизвикателство за мембраните на вашите високоговорители. И за вашите сетива. Enjoy!
Напомня на: да кажем, че Earth среща Neurosis...
Оценка: 
коментари [14]
Коментари по албума 456 2
Включване / Регистрация